Решение № 14 от 18.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4315/2018 г.

Решение № 14 от 18.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4315/2018 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Производството е по чл. 73 ЗЧСИ. Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието/МП/ срещу решението на Дисциплинарната комисия на КЧСИ по дисц. дело № 10/18 г., с което е отхвърлено искането на министъра на правосъдието вх. № 1860/18 г. за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ И. Ц., с рег. №.. и район на действие ОС Велико Търново. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, иска се отмяната му и постановяване на друго, с което на ЧСИ Ц. да се наложи дисциплинарно наказание "порицание" за описаните в искането на МП нарушения на закона – чл. 26 б. "в" ТТРЗЧСИ и чл. 73 а, ал. 1, т. 4 ГПК - по посоченото изпълнително дело. Ответниците по жалба ЧСИ Ив. Ц. и Съвет на КЧСИ я оспорват като неоснователна. Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ срещу подлежащо на обжалване пред ВКС решение на дисциплинарния състав на КЧСИ и е допустима. ВКС като разгледа жалбата, намира следното: В искането на МП до КЧСИ са посочени и в с. з. се поддържат от страна на представителя на жалбоподателя двете нарушения, за които се иска налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ Ц.. Първото нарушение е на чл. 26, б. "в" ТТРЗЧСИ и се изразява в това, че при изчисляване на пропорционална такса за изпълнение на парично вземане ЧСИ Ц. е начислила такса в общ размер на 45,01 лв., вместо дължимите 32, 05 лв. или с 12, 96 лв. в повече от дължимото. Второто нарушение е на чл. 73а, ал. 1, т. 4 ГПК и се изразява в начислени от ЧСИ Ц. такси и разноски в производството по изп. дело в общ размер от 383, 83 лв., при допустим такъв от 357 лв., съгл. установените в разпоредбата лимити или с 26, 85 лв. в повече. Д. състав в решението си е приел, че първото дисциплинарно нарушение е извършено от ЧСИ Ц., но поради незначителността и формалността му не може да обоснове налагане на дисциплинарно наказание. Налагането на дисциплинарно наказание за ощетяване на длъжника – акционерно дружество, с 12, 96 лв. е неподходяща и прекалено тежка мярка. Много по-подходяща би била отправена от МП препоръка до ЧСИ по чл. 76, ал. 5 ЗЧСИ, като предпоставка за възстановяване на надвзетата сума. Второто нарушение, според дисциплинарния състав, не е обосновано от МП и не е установено по делото. В искането е посочено, че в сумата от 383, 85 лв. са включени таксите и разноските за сметка на длъжника, заедно с ДДС. Цитираният текст на чл. 73а ГПК поставя лимит на таксите, но не и на допълнителните разноски в принудителното изпълнение. Не влиза в този лимит и сумата за ДДС – в случая в размер на 63, 98 лв. Алинея 2 на чл. 73 а изрично изключва от лимита по ал. 1 таксата за присъединяване на взискател, в случая 60 лв. с ДДС. Затова според дисциплинарния състав предложеният с искането извод за надхвърляне на определения лимит на таксите по чл. 73а, ал. 1, т. 4 ГПК не съответства на данните по делото. ВКС споделя извода на дисциплинарния състав на КЧСИ за малозначителност и формалност на първото от посочените в искането нарушения, поради което налагането на дисциплинарно наказание за него би било пресилена и неподходяща мярка / в този см. е и практиката на ВКС – напр. р. по гр. д. № 3463/17 г. на четвърто г. о., р. по гр. д. № 1360/15 г. на четвърто г. о. и др. /. Изводите на дисциплинарния състав за неустановеност на второто посочено в искането нарушение също са съответни на закона и данните по делото. Жалбоподателят принципно споделя извода, че посочените в чл. 73а, ал. 1 ГПК лимити не включват начислените за присъединени взискатели такси, съобр. ал. 2, но твърди, че таксата е неправилно начислена и събрана от ЧСИ Ц. в изпълнителното производство и отнесена в тежест на длъжника, без да е платена авансово от взискателя. Такова нарушение / несъбиране на дължимите такси авансово от взискателя – ТР № 2/15 ОСГТК, т. 11 обаче не е констатирано в искането на МП, съответно дисциплинарният състав не се е произнесъл по него, което изключва произнасяне и от ВКС по реда на обжалването. Не се установяват и изложените в жалбата твърдения за системност и отегчаваща извършените нарушения субективна страна. Според жалбоподателя описаните нарушения характеризират негативно начина на работа на ЧСИ Ц. и сочат на несъобразяване с правните норми, касаещи начисляването и събирането на такси и разноски в изпълнителното производство, на основанията по ТТРЗЧСИ и ГПК. Двете описани в искането нарушения обаче са по едно и също изпълнително дело, първото е малозначително, а второто - също за малка сума, не се установява от данните по делото. ЧСИ Ц. е назначена през м. 04. 15 г., но нормата на чл. 73а ГПК е в сила от 1.11.17 г. и по нея липсва формирана трайна практика. Затова грешки при прилагането й - дори да се приеме, че такава е допусната, са обясними и не бива да им се придава нелогична преднамереност и тежест, както е посочила в писмените си обяснения по доклада и ЧСИ Ц. – л. 126. Жалбата е неоснователна – решението на дисциплинарната комисия на КЧСИ е правилно – законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, трето г. о.