Решение № 15737 от 19.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11992/2009 г.

Решение № 15737 от 19.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11992/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Асен Летов Маринов, гр. София, срещу решение № 148 от 19.08.2009 г., постановено по преписка № 237/2008 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че Васко Христов Комитски като собственик на басейн "Хаджи Васко Комитски" и управител на ЕТ "Виржиния - Васко Комитски" с адрес в гр. Плевен, както и Мая Георгиева Иванова не са извършили нарушение на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) по признак "етническа принадлежност". Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради нарушение на материалния закон. Развиват се съображения, че с отказване достъп до плувния басейн са осъществени действия на неравно третиране спрямо него въз основа на ромския му етнически произход, поради което изводите на Комисията в обратния смисъл са незаконосъобразни. Ответникът Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Заинтересованите страни Васко Христов Комитски в качеството си на ЕТ "виржиния - Васко Комитски" и Мая Георгиева Иванова, не изразяват становище по жалбата. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема следното от фактическа и правна страна: Производството пред Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е образувано по жалба на Асен Маринов, самоопределящ се като ром по етническа принадлежност, в която се твърди, че на 07.09.2008 г. около 13:00 часа е посетил басейн "Хаджи Васко Комитски", находящ се в гр. Плевен, но не е бил допуснат да ползва услугите на съоръжението под предлог, че няма пропуск, с което спрямо него е осъществена дискриминация от страна на портиерката на басейна и на неговия собственик. По жалбата е проведена процедура по проучване съгласно чл. 55 и сл. от ЗЗДискр. За изясняване на релевантните за спора факти са събрани и приобщени към административната преписка становищата на участниците в производството и ангажираните от тях доказателства, описани подробно в атакувания административен акт. След преценка на доказателствения материал и на изложените от страните доводи, Комисията е постановила оспореното решение. Комисията е приела, че жалбоподателят не е доказал факти, от които да може да се направи извод, че ответниците в административното производство са го третирали неравно. От фактическа страна е установено, че плувен басейн "Хаджи Васко Комитата" - собственост на ЕТ "Виржиния - Васко Комитски", представляван от Васко Комитски, се стопанисва и управлява от едноличния търговец. Прието е за безспорно, че територията, на която е разположен басейнът, е малка по размер, а самото съоръжение е с размери 25/12 кв. м, поради което с цел удобство и безопасност на клиентите собственикът на обекта е установил практиката да се допуска ограничено количество посетители чрез раздаване на безплатни пропуски, които важат за целия сезон. През май 2008 г. са предоставени 500 пропуска за желаещите да ползват услугите на басейна, които са били на разположение при касиера (портиера), откъдето всеки посетител е можел да си вземе такъв до изчерпване на количеството. Според въведената практика достъпът до басейна се осъществява като всеки клиент, който притежава пропуск, си закупува билет за ползването на басейна и ресторанта. От данните по делото е видно, че през процесния период портиер на входа на басейна е била Мая Иванова, която е продавала билетите за ползването му. По преписката е безспорно, че жалбоподателят е посетил басейна на 06.09.2008 г. и е бил допуснат от Иванова да ползва услугите му. Няма спор и относно обстоятелството, че на следващия ден - 07.09.2008 г. му е отказан достъп до басейна, тъй като е установено, че не е притежавал пропуск. Във връзка с искането да си закупи такъв му е обяснено от портиера, че пропуските са безплатни и към този момент вече са изчерпани, поради което пропуск не може да му бъде предоставен. По данни на самия жалбоподател, изнесени пред Комисията, на същата дата поради липса на пропуск са върнати и други две момчета - едното с бял цвят на кожата, а другото - мургаво. При така установената фактическа обстановка административният орган е заключил, че събраните в административното производство доказателства не сочат на осъществена по отношение на Маринов пряка дискриминация по признак "етническа принадлежност" от страна на собственика на плувния басейн и на портиера. Счела е, че с оглед условията на въведения пропускателен режим в басейна и данните за еднакво третиране на всички клиенти, жалбоподателят не е бил поставен в по-неблагоприятно положение спрямо останалите посетители на плувния басейн, независимо от цвета на кожата му, като липсват каквито и да било доказателства в обратна насока. Върховният административен съд приема, че решението е постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с целта на закона. Видно от проведеното проучване, органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация, а именно - страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В решението са изложени съображенията, обосноваващи постановения правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства съгласно чл. 36, ал. 3 АПК, а в изпълнение на чл. 35 АПК е обсъдила обясненията и възраженията на страните. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че Комисията е изпълнила регламентираната процедура, като е осигурила в пълна степен правото на защита на страните. Развитие в жалбата до съда доводи по същество преповтарят изложеното пред КЗД и не сочат на фактическа обстановка, различна от установената в административното производство такава, нито променят възприетите от административния орган правни квалификации. Установените в административното производство факти се подкрепят от доказателствения материал, поради което се възприема от настоящия съдебен състав като доказани и съответстващи на обективната истина. Относно установяването на точната дата на посещението на жалбоподателя на басейна, при което му е бил отказан достъп до същия, съдът приема за достоверна отразената в решението на КЗД дата - 07.09.2008 г. Не се кредитира въведеното в жалбата на Маринов до съда твърдение, че всъщност е посетил басейна на 07.08.2008 г., а не на 07.09.2008 г., като е допуснал грешка пред Комисията. Това твърдение е формулирано по повод данните на отвените страни, че през септември (края на сезона) наличните количества пропуски вече са били изчерпани - факт, който жалбоподателят не оспорва. Маринов е посочил датата 07.09.2008 г. във всичките си жалби, допълнения, молби и обяснения в административното производство; направените доказателствени искания и събираните от органа доказателства са изцяло относно развилите се на тази дата отношения между страните, поради което релевирането едва в съдебната фаза на спора на друга дата с позоваване на лична грешка е изцяло неоснователно и не кореспондира на материалите по делото. Не са налице доказателства, които да водят на заключение за упражнена дискриминация по смисъла на чл. 4 ЗЗДискр. върху жалбоподателя. Няма спор, че по външни белези (с оглед цвета на кожата) Маринов е посетител, за който може да се заключи, че е от ромски произход. Същият е изявил желание да ползва услугите на басейна, във връзка с което от страна на портиерката му е поискан пропуск, какъвто жалбоподателят не е представил, тъй като не е притежавал такъв. Портиерката, която продава билетите за вход, е отказала да го пусне в басейна без пропуск, като му е обяснила причината за това, включително и че пропуск не може да бъде предоставен на лицето, поради изчерпване на количествата за годината. По делото не се установява друга причина, препятстваща достъпа на лицето до обекта съгласно правилата за ползването му, различна от посочената на 07.09.2008 г. от портиерката Иванова. Комисията правилно е приела, че няма основания за квалифициране на поведението на Иванова и Комитски като неравно третиране на Маринов по признак "етническа принадлежност" с оглед данните, че поради липса на пропуск са били върнати и други посетители, които не са от етноса на жалбоподателя по негова собствена оценка. Следва да се отбележи, че предходния ден (06.09.2008 г.) Маринов е посетил басейна и е бил допуснат да ползва услугите му, което опровергава поддържаната от него теза, че недопускането му на следващия ден се дължи на етическата му принадлежност, като обстоятелствата при които е бил допуснат на 06.09.2008 г. са без значение в случая. Предвид приложените от ответниците материали (копие на пропуск и на указателни табели, съдържащи надпис "Влизането само с пропуск") и неангажирането на каквито и да било доказателства от страна на жалбоподателя в подкрепа на претенциите му, КЗД законосъобразно е счела за недоказани и неоснователни оплакванията за нарушение на антидискриминационния закон. Позоваването от страна на Маринов на липса на подпис и/или печат върху приложения по преписката пропуск за басейна за 2008 година е неоснователно. Оплакванията на жалбоподателя, касаещи формата и съдържанието на пропуска, по никакъв начин не обуславят извод за дискриминационно отношение, тъй като въвеждането на пропускателен режим с оглед по-добрата организация и безопасност на ползването на басейна е по усмотрение на собственика на съоръжението, който не е обвързан от образец или задължителни реквизити по отношение формата на пропуска, а дори и да беше - то този въпрос няма връзка с характера и естеството на конкретното производство. Що се отнася до възражението за липса на печат на трудовия договор между Васко Комитски като ЕТ "Виржиния - Васко Комитски" и Мая Иванова, соченото от Маринов обстоятелство е изцяло неотносимо към предмета на правния спор. По изложените съображения съдът намира оспореното решение за законосъобразно. Жалбата като неоснователна подлежи на отхвърляне. Воден от горното, Върховният административен съд