Решение № 7338 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15457/2009 г.

Решение № 7338 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15457/2009 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Елена Трендафилова Димитрова срещу решение № 220 от 28.09.2009 г. по адм. д. № 72/2009 г. на Административен съд гр. Велико Търново, VIII състав, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. от АПК. Ответникът Областен управител на област Велико Търново не представя становище по касационната жалба. Заинтересованата страна Стоян Трендафилов Димитров не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като съобрази становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на Елена Трендафилова Димитрова срещу заповед № СА - 03 - 07 - 31/19.12.2008 г. на Областния управител на област Велико Търново, с която на основание чл. 32, ал. 1 от ЗА и чл. 5, ал. 2, чл. 3, ал. 1 във връзка с чл. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/ и чл. 1, ал. 1, т. 9 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, чл. 5, т. 1, б. "б" от Закона за амнистията от 1964 г., обн. ДВ, бр. 71 от 08.09.1964 г. и решение на Централната комисия за установяване на обстоятелствата по чл. 1 от ЗПГРРЛ от 20.10.2008 г., е оставено без уважение искане вх. № 94ЕЕ - 7/09.06.2008 г., подадено от Елена Трендафилова Димитрова и Стоян Трендафилов Димитров, в качеството им на наследници на Трендафил Димитров Трендафилов, за изплащане на еднократно обезщетение за претърпени вреди. По делото няма спор, че наследодателят на заявителите е бил осъден от Народния съд на доживотен строг тъмничен затвор, от които е изтърпял наказание 15 години лишаване от свобода. Същият не е реабилитиран по съдебен ред, деянието му не е амнистирано, присъдата на е отменена по реда на надзора. Реабилитиран е на основание чл. 88а ал. 1 от НК, което не е съдебна реабилитация по смисъла на чл. 87 от НК. Това е вид реабилитация по право, за която не е необходимо да се прогласява с изричен съдебен акт. В разпоредбите на ЗПГРРЛ е въведено изискването лицето да е реабилитирано по съдебен ред и липсват каквито и да било основания за разширително тълкуване и прилагане на същите. По отношение на молителите не са налице условията по чл. 2, ал. 1, т. 9 от ЗПГРРЛ и затова правилно компетентният административен орган е отказал да уважи направеното искане за присъждане на еднократно обезщетение за вреди. Като е приел горното и на това основание е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд, при спазване на съдопроизводствените правила, е постановил законосъобразно и обосновано решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение