Решение № 9210 от 17.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5150/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията) срещу решение 976/17.02.2021 г., постановено по адм. д. 11363/2020 г. по описа на Административен съд-София град/АССГ/. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради неправилно тълкуване на материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебното решение и вместо това да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде оставено в сила Решение 537/24.09.2020 г. на Комисията. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията си излага в касационната жалба и писмени бележки. Претендира разноски. Ответната страна Тексим Банк АД изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Също претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 976/17.02.2021 г., постановено по адм. д. 11363/2020 г. по описа на АССГ е отменено Решение 537/24.09.2020 г. на КЗД по преписка 747/2019 г., с което е установено , че при осъществяване на своята дейност Тексим БанкАД , чрез не осигуряването на достъпна среда в клон на Тексим Банк АД, гр. Сливен ,площад Хаджи Димитър 1, затруднява достъпа на лица с увреждания и намалена подвижност до публични места, което не съответства на регламентираната в чл.2,т.2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) цел на закона и по смисъла на чл.4,ал.3 с.закон, представлява непряка дискриминация на основата на признак увреждане. С решението , на основание чл.47,т.4 ЗЗДискр. е предписано на банката в едномесечен срок от постановяване на решението , да предприеме необходимите действия по изграждане на достъпна среда на лица с ограничена подвижност. Административният съд е приел за установено, че оспореното пред него решение е действителен административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без допуснати административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Обосновано административният съд е приел, че решението на КЗД е издадено от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, без да са допуснати процесуални нарушения. В съответствие със събраните по делото доказателства решаващият съд е приел за установено, че на основание чл.40,ал.2 ЗЗДискр. на 06.11.2018г. е извършена проверка на състоянието на архитектурната достъпност от представител на КЗД на обект на Тексим Банк АД в гр. Сливен.Резултатите от проверката са обективирани в протокол и констатациите са, че към входа на банката водят две стълбища- вляво и вдясно , всяко с по осем стъпала. Стълбищата са с перила, но няма рампа, улесняваща достъпа на хора с двигателни затруднения. Входът е един за цялата офис- сграда, включително и за още един банков клон. Необосновани и неправилни са изводите на съда ,че решението на съда е с противоречиви мотиви и постановено при непълнота на доказателствата. Административния орган е игнорирал факта, че се касае за офис- сграда, ползвана за обществени нужди освен от Тексим банк и от други лица, включително , че в същата сграда, на същия етаж се намира и друг банков офис. Неизяснен е въпроса за съда за търсене на отговорност само от един от ползвателите, респективно собственици, макар и сам да приема, че офис- сградата не е достъпна среда и осемте стъпала затрудняват достъпа на лица с ограничени двигателни възможности. Неправилни изводи на съда. Задължението за осигуряване на равно третиране е за всеки субект и е без правно значение основанието, на което се ползва част от сградата, нейната собственост и стопанисването й и от други правни субекти. Ирелевантни за разглеждания спор са вътрешните отношения между собственици/ ползватели и наематели /в сграда в режим на етажна собственост/ свързани с изграждане и поддържане на подходяща архитектурна среда и достъпност за хора с увреждания . Следователно предписанието на КЗД да се предприемат напълно възможни и адекватни мерки , насочени към един от субектите, за осигуряване недискриминационно отношение към хора с увреждане съставлява законосъобразен акт, който необосновано е отменен от АССГ. Цитираната в обжалваното съдебно решение съдебна практика е формирана при различна фактическа обстановка, поради което не е относима към настоящия спор. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо, но поради необоснованите фактически констатации е приложен неправилно материалния закон. Предвид на изложеното, оспореното решение трябва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Тексим Банк АД против законосъобразното Решение 537/24.09.2020 г. на Комисията . КЗД е направила разноски пред настоящата инстанция в размер на 70 лв. и е представлявана от юрисконсулт в двете съдебни инстанции, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, има право на разноски в общ размер на 270 лв., от които 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение