Решение № 1151 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5171/2013 г.

Решение № 1151 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5171/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Мара Рахнева Банкова от гр. Разград против решение № 10 от 13.03.2013 г. по адм. дело № 7 от 2013 г. на Административния съд - Разград, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 1503 от 21.12.2012 г. на кмета на община Разград. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че основанията за прекратяване на договора за наем следва да се изведат не от Закона за общинската собственост и Наредба № 17 на Общинския съвет, а от самия договор за наем. В заповедта не са конкретизирани периодът и сумата на неплатените консумативи и не е взето предвид сериозното заболяване, от което страда, поради което заповедта противоречи на Закона за интеграция на хората с увреждания. Иска решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество с отмяна на оспорената заповед на кмета на община Разград. Ответникът по жалбата - кметът на община Разград, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Установено е от доказателствата, че срокът на договора е изтекъл на 15.12.2012 г. и че от м. 08.2010 г. наемателката не е плащала консумативи по смисъла на § 1, т. 11 от ЗУЕС. С оглед на тези факти обосновано съдът е приел, че административният акт е съобразен с изискванията на чл. 46, ал. 1, т. 1 и 6 от ЗОС за прекратяване на договора за наем. Несъгласието от страна на административния орган за продължаване на срока на наемното правоотношение е съобразено със становището на комисията предвид многобройните оплаквания на съседи на наемателката за неспазване на вътрешния ред на жилищната кооперация. Необсъждането на здравословното състояние на касационния жалбоподател е без правно значение поради това, че нейната инвалидност не й дава повече права от тези на останалите обитатели на сградата. Не съществуват пречки тя отново да кандидатства за настаняване в общинско жилище. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решението - предмет на настоящото производство, съдът е отхвърлил жалбата на Мара Рахнева Банкова от гр. Разград против заповед № 1503 от 21.12.2012 г. на кмета на община Разград, с която е прекратено наемното правоотношение, възникнало със заповед № 2905 от 01.12.2006 г. и със срок на действие до 15.12.2012 г. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на законовите изисквания за форма на акта и на административнопроизводствените правила за издаването му. След преценка на доказателствата по делото е обосновал извод за наличието на законовите основания за прекратяване на наемното правоотношение предвид факта, че наемателката на общинското жилище не е заплащала разходите за поддържане на общите части на сградата за период от м. 08.2010 г., които дори и след прихващане на 15 лв., дължими й от етажната собственост, представляват задължение за заплащане на консумативи за период от 24 месеца. Като второ основание за прекратяване на наемното правоотношение е посочено изтичането на срока на договора за наем. Правомощието на административния орган да продължи срока на наемното правоотношение е в кръга на оперативната му самостоятелност и той е преценил, че неплащането на консумативните разходи за период, по-голям от три месеца, е основание да не се продължи срокът на договора за наем. Съдът е приел, че упражняването на дискреционната му власт е законосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил всички релевантни за решаването на правния спор доводи, които е преценил съобразно приложимия материален закон. Изложените мотиви относно наличие на предпоставките за издаване на заповед по чл. 46, ал. 1, т. 1 и 6 от ЗОбС се споделят напълно от касационната инстанция. Видно от представените писмени доказателства за отчетността в етажната собственост, наемателката не е заплащала суми за поддържане и обслужване на общите части на сградата и на асансьора. Разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС определя тези разходи като консумативи поради различния характер на имотите - общинска собственост, които биха били отдавани под наем. В имоти, находящи се в етажна собственост, тези разходи са уредени в § 1, т. 11 от ДР от ЗУЕС, както правилно е посочил административният съд. Неоснователно е възражението на касационната жалбоподателка, че това задължение е по закон, а не съгласно договора за наем, поради което не следва да й се вменява. След като законът урежда задължението за заплащане на разходи за общинските жилища в етажната собственост, това задължение се отнася и до нея. Освен това то е вписано и в договора й за наем от 15.12.2006 г., където в т. 19 е повторено законовото задължение за наемателя да заплаща разходите за поддържане на етажната собственост. По второто основание за прекратяване на наемното правоотношение съдът е посочил, че кметът на общината решава дали да продължи срока на договора при условията на оперативна самостоятелност. Но като е взел предвид основанието по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС, той е издал законосъобразна заповед. Изводите са правилни. Ако условията за настаняване под наем за кандидата не са променени, кметът може да поднови срока на договора. В конкретния случай той е отчел становището на комисията по чл. 3 от Наредба № 17 на Общинския съвет - Разград, която е отчела промяна в условията за настаняване на наемателката. Комисията е приела, че наемателката не изпълнява задълженията си по ЗУЕС и по чл. 19 от договора си и наемните отношения с нея следва да бъдат прекратени. Това е дало основание на кмета на община Разград след изтичането на срока на наемния договор за общинско жилище да не продължи срока на договора поради това, че наемателят не отговаря на условията за настаняване в общинско жилище - аргумент от разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗОС. Предвид изложеното решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,