Решение № 9247 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10734/2015 г.

Решение № 9247 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10734/2015 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Общинският съвет-Д. е подал касационна жалба срещу решението от 3.08.2015 г. по адм. дело № 136/2015 г. по описа на Административния съд - Х. в частта, в която по оспорване на областния управител е било обявено за нищожно приетото от съвета решение № 1582/29.01.2015 г. в частта, в която е приета нова алинея 5 на чл. 16 от Наредба № 2 за опазване на обществения ред; в частта на приетия текст "при повторност при провеждането на хазартни игри, се затваря и запечатва и търговският обект" от изречение първо на новата ал. 3 на чл. 42 от Наредба № 2 за опазване на обществения ред, както и в частта, в която решение № 1582/29.01.2015 г. е отменено в частта на текста "Променя в Наредба № 2 за опазване на обществения ред на Общинския съвет - Д. чл. 16, като настоящият текст остава непроменен и се извежда под ал. 1 на чл. 16"; в частта, в която са приети нови ал. 2, ал. 3 и ал. 4 на чл. 16 от Наредба № 2 за опазване на обществения ред; в частта на текста от изречение първо на ал. 3 от чл. 42 от Наредба № 2 за опазване на обществения ред "За нарушения на чл. 16, чл. 15, ал. 1 се предвиждат наказания: за първо нарушение на един търговски обект - в размер на имуществена санкция 1000 лева, при всяко следващо нарушение, извършено в период 1 г. от предходното - 5000 лева "; в частта на текста, с който се променя чл. 42 от Наредба № 2 за опазване на обществения ред "досегашната ал. 3 става ал. 4; досегашната ал. 4 става ал. 5"; в частта на текста, с който е приет нов § 8; в частта на текста, с който се променя чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 за реда и условията за поставяне на временни преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на О. Д., чрез добавяне на изречение трето. Направени са оплаквания за нищожност и за недопустимост на решението и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли оспорването и се присъдят направените разноски. Ответникът, управителят на област с административен център Х., не е взел становище. Ответникът "Т. М." АД със седалище и адрес на управление С. е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението не е нищожно или недопустимо, съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери валидността и допустимостта на решението в оспорената част, прие следното Според мотивите на административния съд, производството е образувано по оспорването на управителя на област с административен център Х. със заповед № АК-04-4/9.03.2015 г. срещу решение № 1582 на Общинския съвет - Д. по протокол № 42 от заседанието на съвета, проведено на 29.01.2015 г., с което са приети изменения и допълнения в Наредба № 2 за опазване на обществения ред и Наредба № 4 за реда и условията за поставяне на временни преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на О. Д., в частта, в която са приети новите текстове на чл. 15, т. 6, чл. 16, ал. 2, 3, 4 и 5, чл. 42, ал. 3 и § 8 от Наредба № 2 за опазване на обществения ред, и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 за реда и условията за поставяне на временни преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на О. Д.. Съдът установил, че на заседание, проведено на 29.01.2015 г., на което присъствали 31 общински съветници от общо 33, било прието решение № 1582/29.01.2015 г. на Общинския съвет-Д.. В гласуването участвали 30 общински съветници, от които 16 гласували "за", 5 - "против", а 9 - "въздържал се". От правна страна административният съд приел, че решението е взето от компетентен орган, с необходимото мнозинство, при спазване на производствените правила. Съдът отбелязъл, че изменените и допълнени разпоредба на Наредба № 2 за опазване на обществения ред и Наредба № 4 за реда и условията за поставяне на временни преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на О. Д., с изключение на промяната в чл. 15 от Наредба № 1 чрез допълването й с нова алинея 6, не съответстват на нормативни разпоредби от по-висок ранг, тъй като са противоречиви и неясни, а по отношение на създадената нова алинея 5 на чл. 16 от Наредба № 2 за опазване на обществения ред, а също и в частта на приетия текст "при повторност при провеждането на хазартни игри, се затваря и запечатва и търговският обект" от изречение първо на новата ал. 3 на чл. 42 от Наредба № 2 за опазване на обществения ред, общинският съвет излязъл извън пределите на материалната си компетентност. Поради това съдът обявил за нищожно решение № 1582/29.01.2015 г. на Общинския съвет-Д. в частта, в която е приета нова алинея 5 на чл. 16 от Наредба № 2 за опазване на обществения ред и в частта на приетия текст "при повторност при провеждането на хазартни игри, се затваря и запечатва и търговският обект" от изречение първо на новата ал. 3 на чл. 42 от Наредба № 2 за опазване на обществения ред, и отменил решението в частта на текста "Променя в Наредба № 2 за опазване на обществения ред на Общински съвет - Д. чл. 16, като настоящият текст остава непроменен и се извежда под ал. 1 на чл. 16"; в частта, в която са приети нови ал. 2, ал. 3 и ал. 4 на чл. 16 от Наредба № 2 за опазване на обществения ред; в частта на текста от изр. първо на ал. 3 от чл. 42 от Наредба № 2 за опазване на обществения ред "За нарушения на чл. 16, чл. 15, ал. 1 се предвиждат наказания за първо нарушение на един търговски обект в размер на имуществена санкция 1000 лева, при всяко следващо нарушение извършено в период 1 г. от предходното- 5000 лева"; в частта на текста, с който се променя чл. 42 от Наредба № 2 за опазване на обществения ред "досегашната ал. 3 става ал. 4; досегашната ал. 4 става ал. 5"; в частта на текста, с който е приет нов § 8; в частта на текста, с който се променя чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 за реда и условията за поставяне на временни преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на О. Д., чрез добавяне на изречение трето. В частта на решението, в което се добавяла т. 6 в чл. 15 от Наредба № 2 за опазване на обществения ред, оспорването било отхвърлено. Касационната инстанция намира, че решението е валидно, тъй като е постановено в законен състав, в писмена форма, в пределите на правораздавателната власт на съда, не е неясно и е подписано от съдебния състав. Решението е недопустимо, но не по съображенията, изложени от касационния жалбоподател, а поради това, че съдът не се е произнесъл по предмета на производството. Със заповед № АК-04-4/9.03.2015 г. областният управител на област Х. е оспорил нормативни разпоредби, които са били изменени и допълнени с решение № 1582/29.01.2015 г. на Общинския съвет-Х.. В диспозитива на съдебния акт обаче административният съд се е произнесъл относно решението на Общинския съвет-Д., като в една част го е обявил за нищожно, а в друга го е отменил. С Съдът не е съобразил, че приетото от общинския съвет решение представлява волеизявлението на колективния орган на местно самоуправление, с което той изменя и допълва разпоредби на подзаконови нормативни актове. На оспорване подлежи не решението, което е формата на произнасяне на органа, а издаденият подзаконов нормативен акт. Именно подзаконовият нормативен акт, както е видно от заглавието на чл. 185 АПК, е предметът на оспорване, и съдът дължи произнасяне по него. Предметът на производството, по отношение на който се формира силата на присъдено нещо, е посочен ясно и в разпоредбата на чл. 193, ал. 1 АПК - съдът се произнася по законосъобразността на оспорения нормативен акт, като обявява нищожността на акта или на част от него, отменя го изцяло или частично или отхвърля оспорването. Като не се е произнесъл по действителния предмет на производството, административният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав. Тъй като разглеждането на делото продължава, разноски на касационния жалбоподател не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд