Решение № 15733 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2972/2011 г.

Решение № 15733 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2972/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производства по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК и по чл. 229 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП против Решение № 2556 от 13.12.2010 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 1876 по описа за 2010 г., в частта му, с която по жалба на "Тониг" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Д-р Головина" № 13, ет. 8, ап. 24, представлявано от управителя Тоня Георгиева Стоянова, е отменен ревизионен акт (РА) № 030902220/9.02.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 197 от 7.04.2010 г. на директора на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице не е признато право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 04, 06 и 07.2009 г. по фактури, издадени от "Автотрейд" ООД, общо в размер на 19 819,36 лв. + 281,23 лв. + 137,10 лв. (общо 21 128,65 лв.) и в съответната му част за разноските. Подадена е и частна жалба от директора на Д "ОУИ" Варна" против Определение № 359 от 19.01.2011 г. на Варненски административен съд по същото дело, относно изменение на Решение № 2556 от 13.12.2010 г. в частта му за разноските. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в посочената част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за придобиване на товарен автомобил съгласно § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС и използването на автомобила в независимата икономическа дейност на лицето, както и неправилно прилагане на нормата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС и признаване, при това, на право на данъчен кредит по фактурите по договора за финансов лизинг на автомобила. Иска се отмяна на решението в посочената част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата "Тониг" ЕООД не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и недопустимост на частната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че РЛ е упражнило право на данъчен кредит в посочения по-горе общ размер по фактурите на "Автотрейд" ООД, издадени по договор за финансов лизинг с предмет - автомобил "Инфинити ФХ 45" за посочените данъчни периоди. При ревизията органите по приходите са съставили след проверка Протокол № 192380/19.12.2009 г., съгласно който и вписването в договора за лизинг, са приели, че обект на лизинга е лек автомобил. Съгласно свидетелството за регистрация от 15.04.2009 г., автомобилът е товарен с брой места 1+1, а с изпитвателен протокол № 09261001-10/14.04.2009 г. е установено, че той е преустроен съгласно изискванията на Наредба I-45 на МВР от лек с 4 + 1 места на товарен с 1 + 1 места. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС (в сила от 1.01.2007 г.), правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил. По смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС "лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил лекотоварен автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. Обосновано на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че ревизираното лице е получател по фактури, издадени по договор за финансов лизинг на товарен автомобил, преустроен като такъв, съгласно изискванията на посочената Наредба на МВР, установено в изпитвателен протокол и регистриран като такъв, след преустройството. Този извод се подкрепя и от заключението на неоспорената съдебно-техническа експертиза, която потвърждава извода за извършено преустройство. Впрочем, преустройството на автомобила като товарен е фактически констатирано и с протокола, съставен по време на ревизията, в който обаче е прието, че липсват документи за извършеното преустройство. Обстоятелството, изтъкнато в касационната жалба, че демонтираните седалки при преустройството на автомобила, според вещото лице, могат да бъдат закрепени към металоконструкцията на автомобила чрез болтови връзки не променя посочения извод. Правото на данъчен кредит е отказано и на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, евентуално - чл. 69, ал. 1 по съображения, че автомобилът е предназначен за дейност, различна от икономическата дейност на лицето. С право първоинстанционният съд е приел, че щом става дума за дълготраен материален актив на дружеството-ревизирано лице, чийто полезен срок на експлоатация е поне 5 години, необхванати от ревизирания период, този актив може да бъде използван за последващи облагаеми доставки, дори да не е доказано използването му за такива в ревизирания период, още повече, че обслужвайки стопанската дейност на ревизираното лице този актив участва косвено в облагаемия оборот. Изпълнено е изискването на чл. 69, ал. 1 ЗДДС стоката да се използва за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки и не е имало основание за отказ на данъчен кредит в случая. Частната жалба е процесуално недопустима като просрочена, тъй като Определението, чиято отмяна се иска е съобщено на дирекцията на 27.01.2011 г., срокът за оспорването му е изтекъл на 3.02.2011 г. - присъствен ден, а частната жалба е подадена на 4.02.2011 г. Частната жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл. 236 вр. чл. 215, т. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,