Решение № 611 от 28.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 2757/2011 г.

Решение № 611 от 28.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 2757/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на глава ХХХIII НПК. В срок е постъпило искане от осъдената П. С. Атакува се неподлежащо на касационна проверка въззивно решение № 83 от 28.06.11 г., постановено по ВНОХД № 251/11 г. по описа на Врачански окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 255 от 09.11.10 г. по НОХД № 328/09 г. на Мездренския районен съд, в частта, с която С. е призната за виновна и осъдена за престъпление по чл. 212, ал. 1 НК и в граждонскоосъдителната част на същата. Визира се основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. В съдебно заседание осъдената не се явява, редовно призована. Не се явява, редовно призован, представител на гражданския ищец "*******" АД, гр. София. Прокурорът излага доводи за неоснователност на искането. Пледира за оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид сочените от осъдената основания и доводи и становището на прокурора, намира искането за ОСНОВАТЕЛНО. С цитираната присъда П. С. е призната за виновна в това, че 14-15.12.06 г. в гр. Мездра, чрез използване на неистински документ - искане по договор за заем "Credi home" № 1011-00005238 за отпускане на заем в размер на 1 500.00 лв. на името на Н. С. от гр. София, е получила без правно основание въпросната сума, собственост на "*******" АД, гр. София, с намерение да я присвои, поради което и на осн. чл. 212, ал. 1 и чл. 54 НК е осъдена на ШЕСТ месеца лишаване от свобода. Изпълнението на наказанието е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. С присъдата е ангажирана и наказателната отговорност на подсъдимата Н. Л. по чл. 212, ал. 2 НК. Двете са осъдени да заплатят солидарно на "**********" АД гр. София, сумата от 1 018.43 лв., представляваща имуществена вреда за дружеството, ведно със законната лихва, считано от 15.12.06 г. Съдът се е произнесъл по държавната такса и разноските по делото. Присъдата е обжалвана само от осъдената С. С атакуваното решение същата е потвърдена в частта, с която е ангажирана наказателната отговорност на С., както и в частта, касаеща уважения граждански иск. При разглеждане на делото и постановяването на съдебното решение окръжният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателката С. Нарушена е разпоредбата на чл. 339, ал. 2 НПК. Същата задължава въззивната инстанция, когато потвърди присъдата, да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. С последната е атакувана осъдителната присъда като незаконосъобразна. Изложени са доводи за липсата на субективния елемент от състава на присвоителното престъплението по чл. 212, ал. 1 НК, в което е обвинена, както в момента на сключване на договора, така и в по-късен момент, когато е връщала суми съобразно погасителния план по кредита. Акцентирано е, че е депозирала сумата от 6 200.00 лв. по лична сметка на служителя на дружеството - свидетеля Яв. Х., с изричното указание да бъде погасен изцяло кредита, с което той не се е съобразил, погасявайки други задължения на С., съгласувано с неговия ръководител. Тези доводи имат значение за наказателната отговорност на осъдената от гледна точка на субективната страна на извършеното престъпление, проявеното желание да се възстановят средствата, което не е станало по независещи от С. причини, но следва да се преценява във връзка с волевия момент по чл. 11, ал. 2 НК, съвместно с останалите установени обстоятелства по делото, или да намери отражение в санкционната част на присъдата, дори и да не доведе до преквалификация на деянието по по-леко квалифицирано престъпление, каквото е това по чл. 212б НК. Посочените доводи не са произволни, а се подкрепят от свидетелските показания на Х. л. 50 и л. 83 от с. д. и заключението на съдебно-счетоводната експертиза л. 73-75 с. д. Същите са направени още пред районния съд. Залегнали са и в жалбата пред втората инстанция. Районният съд не е отразил горните обстоятелства в приетата по делото фактическа обстановка. Обсъдил ги е на л. 142 от мотивите ведно със заключението на вещото лице, като е възприел, че не може категорично да се установи по кои договори е внесена въпросната сума от 6 200.00 лв. Не е направил необходимото за изясняването на този въпрос чрез допълнителна или разширена експертиза и липсва правна преценка по него. По същия въпрос не е взел никакво отношение от фактическа и правна страна и окръжният съд, въпреки че той е в основата на подадената въззивна жалба и може да има своето юридическо значение за отговорността и наказанието. С това въззивната инстанция не е изпълнила задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК, което е нарушило съществено правото на защита на осъдената, лишавайки я на практика от една инстанция по същество на делото. Водим от горното и на осн. чл. 452, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,