Решение № 7562 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9066/2014 г.

Решение № 7562 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9066/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП и на "Тобо Проект" ООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Нишава" № 99, представлявано от управителя Георги Иванов Шопов, против Решение № 2910 от 7.05.2014 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 6721 по описа за 2013 г., съответно в частта му, с която по жалба на ревизираното дружество е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2101203976/29.10.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с Решение № 1058 от 17.06.2013 г. на Директора на Д "ОДОП" София при ЦУ на НАП, в частта му с която: 1/ е доначислен ДДС за данъчни периоди м. 02.2007, м. 05.2008, м. 03.2009, м. 04.2009, м. 05.2009 и м. 09.2009 г., на осн. чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗДДС; 2/ е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2007 г. със сумата 261 407,38 лв. непризнат разход по договор за довършителни работи от 1.02.2007 г. с "Ти Пи Кон" ООД за магазини и офис и 3/ е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2008 г. със сумата 189 924,67 лв. - разлика между уговорената цена по нотариален акт № 47/9.05.2008 г. и установената по реда на чл. 60 ДОПК от органите по приходите, както и в тази, с която жалбата на дружеството против същия РА е отхвърлена в останалата й част. В касационната жалба на Директора на Д "ОДОП" се твърди, че съдебното решение, в частта му, с която е отменен РА, в частта на допълнително начислен ДДС, е неправилно като постановено при касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно определяне на данъчната основа по цитираните в жалбата нотариални актове в посочените по-горе данъчни периоди, която е следвало да включва дължимите данъци по ЗМДТ/ нотариални такси, местен данък и такса за вписване/. Необосновани са фактическите изводи на съда в тази част, основани на експертното заключение, съдържащо констатации за различни от процесните сделки. Против останалите отменителни части на първоинстанционното решение, този касатор не е посочил конкретни касационни оплаквания. Иска се отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на жалбата против РА в тази част. Ответникът по тази жалба "Тобо Проект" ООД, чрез адв. Вълчанов, оспорва жалбата. В касационната жалба на ревизираното дружество, се твърди, че съдебното решение, в частта му, с която е отхвърлена жалбата против РА, е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в следното: 1/ с потвърждаването на РА, в частта му, за доначислен ДДС за данъчен период м. 05.2008 г. общо в размер на 12 344,17 лв. по 45 бр. нотариални акта за прехвърляне на идеални части от недвижими имоти, съдът е потвърдил повторно начисляване на ДДС върху обложена вече стойност като част от продажната цена на извършени преди процесното прехвърляне на изградени обекти в тези имоти, заедно със съответните идеални части върху терена. 2/ съдът не съобразил, че облагането на продажбата по нотариален акт № 99 от 29.05.2009 г. повтаря това по вече издадена фактура за продажбата на същия имот на друго физическо лице /получател по фактурата/, различно от купувачите по нотариалния акт и по волята на което и заради вътрешните им отношения продавачът продал имота на лицата Павел Занев и Андрей Занев. 3/ В нарушение на чл. 54, ал. 2 ЗКПО не е призната счетоводна амортизация за офиса на ревизираното дружество; 4/ Необосновано съдът потвърдил отказа на данъчен кредит общо в размер на 605,09 лв. за данъчен период м. 04.2010 г. с мотиви, че предметът на фактурите не бил свързан с независимата икономическа дейност на дружеството и е предназначен за представителни или развлекателни цели. 5/ Без основание било отказано признаването на разход в размер на 4 115,10 лв. стойност на самолетни билети, поради документална необоснованост на осчетоводения разход. 6/ незаконосъобразно е потвърждаването на увеличението на финансовия резултат със стойността на неотчетен приход от продажба, за която не е издадена фактура по нотариален акт № 99/29.05.2009 г. 7/ В противоречие с материалния закон е потвърдено увеличението на ФР за 2009 г. със сумата 41 569,27 лв., а също и това за 2008 г. със сумата 67 535,40 лв. - приходи от лихви, чийто размер е определен произволно. 8/ неправилно са определени лихви върху авансови вноски в размер на 4 244,23 лв. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА в посочените части, както и присъждане на разноски. Ответникът по тази жалба - Директорът на Д "ОДОП" София, чрез юрк. Шинев, оспорва жалбата. Претендира юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният админстративен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното: По жалбата на Директора на Д "ОДОП" София. За да отмени РА, в частта му, с която на РЛ е начислен ДДС на осн. чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗДДС, съдът е основал решението си на прието без оспорване заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което е установило, че общата стойност на издадените фактури за продажби на недвижими имоти и съответни идеални части от терена, на който са построени е в размер на 4 750 048,61 лв., а общата цена на продадените обекти на собственост е 4 750 048,61 лв., като разликата от 176 022,01 лв. представлява включените в сбора на данъчните основи по фактурите нотариални такси, такси вписване и местен данък. Неоснователно е единственото касационно оплакване за необосновано кредитиране на експертното заключение. Обратно на поддържаното в касационната жалба - на стр. 4 в раздела "Констативно-съобразителна част" и на стр. 6 в "Заключителната част" вещото лице изрично е записало, че при сключването на сделките с недвижими имоти през процесните данъчни периоди в данъчните основи на доставките са включени и всички дължими данъци и такси, съпътстващи доставките, но същите не са посочени на отделен ред във фактурите. Това заключение е прието без въпроси и оспорване в съдебното заседание на 8.04.2014 г. в присъствието на процесуален представител на ответника и обосновано, въз основа на тази му част, административният съд е приел, че не е налице основание за облагането по чл. 26, ал. 3, т. 1. Против останалата отменителна част на първоинстнационното решение няма конкретни касационни оплаквания, поради което решението в оспорената му от директора на Д "ОДОП" част следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. По жалбата на ревизираното дружество. 1/ За да отхвърли жалбата на РЛ против РА, в частта му, относно начислен ДДС общо в размер на 12 344,17 лв. по 45 бр. нотариални акта за прехвърляне на идеални части от недвижими имоти, съдът е приел, че ревизираното дружество не е доказало, че цената на прехвърлянията на идеалните части е била включена в цената на извършените по-рано продажби на конкретни обекти, построени върху терените, идеални части от които се прехвърлят. Съдът е приел, че макар да е ясно, че продавачът не е искал да запази собствеността си върху терените и че прехвърлянето на идеалните части представлява част от сделката по продажба на построените недвижими имоти, едва през м. 05.2008 г. /когато са изповядани сделките за прехвърляне на идеалните части/, последните са били индивидуализирани по размер, а също и ревизираното лице не е дало никакво обяснение, кое е наложило отделното прехвърляне на идеалните части. Решението в тази част е необосновано. Както самият съд в мотивите си е констатирал, съдебно-счетоводната експертиза категорично е дала заключение, че стойността на идеалните части от земята е включена в продажната цена на недвижимостите. Това означава, че с издаването на данъчна фактура за продажбата на недвижимия имот, в чиято данъчна основа е включена стойността на идеалните части от земята, последната стойност е обложена с ДДС и начисляването на ДДС върху нея в данъчния период на изповядване на нотариалните актове за прехвърляне на собствеността върху идеалните части е повторно, както твърди в касационната жалба ревизираното лице. Предвид това, първоинстанционното решение в тази част подлежи на отмяна, а вместо него следва да се постанови ново по същество, с което РА бъде отменен в посочената част. 2/ Неоснователно е оплакването, че съдът не съобразил, че облагането на продажбата по нотариален акт № 99 от 29.05.2009 г. повтаря това по вече издадена фактура за продажбата на същия имот на друго физическо лице /получател по фактурата/, различно от купувачите по нотариалния акт и по волята на което и заради вътрешните им отношения продавачът продал имота на лицата Павел Занев и Андрей Занев. В жалбата по административен ред е записано, че се представя въпросната фактура, но в потвърждаващото РА Решение в мотивите изрично е отбелязано, че такова доказателство не е приложено. Това не е направено и при съдебното оспорване на РА, поради което съдът обосновано е приел, че жалбоподателят не е доказал твърденията си. Съответно, законосъобразно е потвърждаването на увеличението на финансовия резултат със стойността на неотчетения приход от тази продажба, за която не е издадена фактура. Решението в тези части следва да остане в сила. 3/ Неоснователно е оплакването за нарушение на чл. 54, ал. 2 ЗКПО, поради не призната счетоводна амортизация за офиса на ревизираното дружество. Правилно съдът е приел, че предвид отчуждаването на амортизируемия актив през м. 03.2009 г. се преустановява признаването на разходи за амортизацията му и в съгласие с посочената материална данъчна норма с непризнатите разходи за амортизация е увеличен финансовият резултат за периода. 4/ В съгласие с материалния закон съдът потвърдил отказа на данъчен кредит общо в размер на 605,09 лв. за данъчен период м. 04.2010 г. Предметът на фактурите, както е описан в тях-вечеря, настаняване за откриване на хотел и празничен обяд, е свързан с представителни и развлекателни цели по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС вр. чл. 62, ал. 1 ППЗДДС, като ревизираното лице не е доказало този предмет да е свързан с изключенията на ал. 2 на чл. 62 от Правилника, позволяващи ползването на правото на данъчен кредит. 5/ Обосновано на липсата на доказателства за връзката между направения разход по фактура за самолетни билети и независимата икономическа дейност на ревизираното дружество, съдът приел този разход в размер на 4 115,10 лв. за документално необоснован и потвърдил отказа на органите по приходите за признаването му за данъчни цели. 6/ Неоснователно е оплакването за несъответно на материалния закон потвърждаване на увеличението на ФР за 2009 г. със сумата 41 569,27 лв., а също и това за 2008 г. със сумата 67 535,40 лв. - приходи от лихви, чийто размер е определен произволно. Първонистанционният съд е изложил подробни мотиви по прилагането на закона в тази част на спора, които се споделят напълно от настоящия състав на касационната инстанция и не следва да бъдат повтаряни. 7/ Неоснователно, накрая, е оплакването за неправилно определени лихви върху авансови вноски в размер на 4 244,23 лв. Върху дължимите, но неизвършени в срок авансови вноски, на основание чл. 84 ЗКПО задълженото лице дължи лихви за забава. При този изход на процеса на ревизираното дружество следва да се присъдят деловодни разноски за касационната инстанция в зависимост от материалния интерес на отменените части на РА в размер на 85,06 лв., а на Д "ОДОП" не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение върху оставената в сила част на РА, защото такова вече е присъдено от първоинстанционния съд в размера по чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение