Решение № 38 от 22.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2685/2008 г.

Решение № 38 от 22.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2685/2008 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 174 от 30.12.2008 год. на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Т. окръжен съд, постановено под № 83 на 31.03.2008 год. по в. гр. дело № 97/2008 год., с което е отменено решение № 932 от 15.01.2008 год. по гр. дело № 1914/2007 год. по описа на Т. районен съд на основание чл. 208, ал. 1, пр. 2 ГПК като е отхвърлен предявения установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК за право на собственост по наследство и давност върху земеделски имот от 2670 кв. м. с пл. № 85 по плана на с. Д., община Т. от 1927 год. /попадащ в общински УПИ по действащия устройствен план/. Недоволни от решението са к. И. Л. К., Е. И. К., двете от гр. Т., С. Ф. Б. от гр. С. и Е. И. Х. от гр. В., представлявани от адвокат Т от АК - Т., които го обжалват в срока по чл. 283 ГПК като считат, че е неправилно без да излагат съображения по основанията, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Възпроизвеждат се фактите по делото без да се сочат пороци на въззивното решение, което е сторено и в представената от к. писмена защита. Ответникът по касация О. Т. не взема становище по жалбата. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК понеже разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос по приложението на чл. 79 ЗС се разрешава противоречиво от съдилищата. В представеното решение № 119 от 25.03.2008 год., влязло в сила на 11.04.2008 г., постановено по гр. дело № 3/2008 г. на Т. районен съд е прието за установено, че имотът /предмет на установителния иск по чл. 97, ал. 1 ГПК, / е владян повече от 35-40 години и понастоящем, а последващото изключване на част от имотите от регулацията на с. Д. не е по вина на ищците, поради което са и з пълнени законовите изисквания на чл. 79, ал. 1 ЗС тъй като наследодателите на ищците са ги владяли повече от 10 години. За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд в обжалвания съдебен акт е приел, че придобивна давност за наследодателя, респ. ищците като негови правоприемници е било възможно да тече от 1.06.1996 год. до 31.05.2009 год., но не е изтекъл 10-годишния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС, която хипотеза не е приложима с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и § 1 от Закона за допълнение на ЗС. Взето е предвид изключването му от регулация през 1963 г. и обстоятелството, че посочения придобивен способ /чл. 79, ал. 1 ЗС/ е изключен по отношение на общинските и държавните имоти с оглед забраната по чл. 86 ЗС /в редакциите от 1951-1996 г./. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, намира за правилно обжалваното въззивно решение. Чл. 86 ЗС, до изменението с ДВ, бр. 31/1990 г. забранява придобиването по давност на вещ, представляваща социалистическа собственост. Касае се до материалноправна норма, поради което изменението, направено с ДВ, бр. 31 от 1990 г. няма обратна сила. Безспорно е, че законодателството до тази дата е дефинирало "К" като социалистическа собственост. Това следва от систематическото тълкуване на разпоредбите на раздел първи от ЗС, който е определил общото понятие "социалистическа собственост" с нейните разновидности: чл. 1, регламентираща "Д", а гл. 2 - "К". Предоставеното на ТКЗС право на кооперативно земеползуване - включващо и разпореждане с кооперативната земя, по своето съдържание се приравнява на правото на кооперативна собственост. Кооператорите запазват правото си на собственост върху внесената земеделска земя, но само в идеални граници. Само върху земята, включена в регулационния план на селището, към момента на образуване на стопанството, правото на собственост се запазва в нейните реални граници /чл. 10, ал. 1 и 2 ПРУТКЗС/. В селища, които не са имали регулационен план, при образуването на ТКЗС само имотите, намиращи се в застроената част, се приравняват на такива, включени в регулация. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и не е нарушен материалния закон Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК въззивният съд обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. За да се признае правото на собственост на основание придобивна давност разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС изисква да е упражнявана фактическа власт в продължение на 10 години и демонстриране по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственически правомощия за себе си. Елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС не са установени и са съобразени по делото при условията на пълно и главно доказване. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 281, т. 3 ГПК касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди.