Решение № 1977 от 16.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14243/2016 г.

Решение № 1977 от 16.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14243/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. А. Г. от гр. Б. против решение № 10918 от 19.10.2016 г. по адм. дело № 5640/2015 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, в частта, с която е отхвърлена жалбата. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност и такива по същество, разгледани от първата инстанция, и се претендира отмяна на решението, със законните последици. Ответникът министър на вътрешните работи, чрез юрк. Райкова ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно и обосновано. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна. С решението, в обжалваната му част, е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу решение № 812100-11129/21.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи в частта, с която е отказано заличаване на личните му данни, обработвани в информационните фондове на МВР, въведени във връзка със ЗМ-4/2000 г. по описа на РУ - Б. и постановена присъда по н. о. х. д. № 336/2000 г. по описа на Белоградчишкия районен съд. Прието е, че не са налице основанията, визирани в чл. 3 във връзка с чл. 2, ал. 1 от издадената по силата на чл. 26, ал. 1 от ЗМВР Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Прието е за безспорно установено, че н. о. х. д. № 336/2000 г. по описа на Белоградчишкия районен съд е приключило с одобрено споразумение, съгласно което жалбоподателят е признат за виновен за извършено престъпление от общ характер, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, /в редакцията му ДВ бр. 153/1998 г./ наказанието "лишаване от свобода" е заменено с "глоба", т. е. налице е влязла в сила присъда по смисъла на чл. 383, ал. 1 НПК. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. При напълно изяснена фактическа обстановка съдът е извел законосъобразни и обосновани правни изводи за постановяване на процесното решение № 812100-11129/21.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи в частта, с която е отказано заличаване на личните данни на Г. Г. е съответствие с изискванията на закона /ЗМВР/ и Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. Фактическите установявания за влязла в сила присъда по н. о. х. д. № 336/2000 г. по описа на Белоградчишкия районен съд не се оборват с касационната жалба, а се твърди, че споразумението е подписано след предходна отмяна на постановена присъда и жалбоподателят е бил "подведен". Доказателства в тази насока не са ангажирани. Следователно не е налице нито едно от основанията по чл. 68, ал. 6, т. 1 до т. 5 от ЗМВР за снемане на регистрацията. Основанията по т. 3 и т. 4, касаещи приключване на наказателното производство с влязла в сила оправдателна присъда и освобождаване на лицето от наказателна отговорност с налагане на административно наказания също са неприложими, тъй като по силата на чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение е приравнено на влязла в сила присъда. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила като обосновано и законосъобразно, постановено при липса на основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Предвид изрично и своевременно заявената от процесуалният представител на ответника претенция за разноски и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция в размер на 100 лв, съставляващи юрк. възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г./ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и ТР на ВАС по т. д. № 5/2009 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,