Решение № 11867 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10777/2015 г.

Решение № 11867 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10777/2015 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Ти Пи План" ООД - гр. София, представлявано от инж. Георги Иванов Шопов, ЕИК 175394720, срещу Решение № 5343 от 27.07.2015 г., постановено от Административен съд София - град по адм. дело № 10622 по описа на същия съд за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 2101303010 от 11.02.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1451 от 13.08.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП. С решението дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при ЦУ на НАП сумата от 4697,09 лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят разноски. Ответникът - Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП моли чрез юрк. Михайлова да бъде отхвърлена жалбата. Счита, че в същата не са посочени касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК. Решението е законосъобразно и обосновано на първата инстанция. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "Ти Пи План" ООД срещу Ревизионен акт № 2101303010 от 11.02.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1451 от 13.08.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е приетото по делото заключение на ССчЕ. По фактура № 000000859 от 22.12.2010 г. с предмет - извънгаранционен ремонт и довършителни работи, издадена от "Тобо проект" ООД съдът е потвърдил отказа на право на данъчен кредит с мотив, че процесните СМР услуги са извършени в хотел "Балкана хотел" ООД, който към датата на сключване на договора за СМР - 3.02.2010 г. не е собственост на ревизираното дружество /видно от НА № 22 от 18.09.2009 г./. Липсват доказателства РЛ да де е действало по поръчка на "Балкана хотел" ООД. Още повече, че през почти цялата 2010 г. сградата вече е била въведена в експлоатация и е функционирала като хотел, където стаи са отдавани срещу заплащане. Посочено е също така, че дори да се приеме, че всички СМР, описани в съставения на 22.12.2010 г. протокол са извършени, с оглед необоримия факт, че са осъществени в чужд имот, без одобрението на собственика, следва да се приеме, че се касае за безвъзмездни доставки по смисъла на чл. 70, т. 2 от ЗДДС, което е отрицателна предпоставка за признаване на право на приспадане на данъчен кредит. Относно фактура № 000000868 от 29.12.2010 г. с предмет - комисионна по договор за продажба на недвижими имоти, издадена от "Тобо проект" ООД. За доказване реалността на услугата е представен рамков договор за извършване на консултантски услуги от 1.08.2009 г., сключен между ДЗЛ - доверител и "Тобо проект" ООД като довереник. Представени са нотариални актове за продажба на имоти в жилищна сграда - гаражи и магазини, находяща се в гр. София, район "Студентски", ул. "Академик Стефан Младенов" № 88 и протокол за изплатена комисионна към рамковия договор. Според съда посочените по-горе доказателства не могат да докажат какви точно дейности е извършил довереника в лицето на "Тобо проект" ООД, във връзка с поетите задължения. Не са налице никакви данни за оказано съдействие при сключване на предварителни договори, за публикуване на обяви за продажба на имотите, за провеждане на преговори, за извършване на огледи, изваждане на документи, необходими за изповядване на сделките или други дейности. Допълнителен аргумент в подкрепа на направените от органа по приходите изводи е и факта, че при издаването на процесната фактура не са спазени изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС, съгласно който следва да се конкретизира самата услугата по вид, количество и съдържание. Нито в приемо-предавателния протокол, нито в самата фактура е отразено в какво се състоят услугите, за които се твърди, че са извършени. Във фактурата услугата е посочена само бланкетно, поради което не могат да се направят изводи за това каква е била истинската воля на страните. Обобщавайки съдът е посочил, че в случая са налице всички предпоставки, даващи възможност да се приеме, че се касае за данъчна измама - абсолютно основание за отказ от право на признаване на данъчен кредит, като се е позовал и на практика на СЕС, обективирана в решение от 21.06.2012 г. по свързани дела С-80/2011 г. и С-142/2011 г. По отношение на фактури № 00000936 от 30.06.2011 г. и № 00000940 от 30.06.2011 г. - предмет на доставките са покупка на МПС - "Опел Вектра" и "Шкода Октавия" - съдът е приел, че се касае за покупка на леки автомобили, които не се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба. Налице е хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, според която правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74. относно издаденото от "Ти Пи План" ООД дебитно известие № 101/1.06.2011 г. с данъчна основа в размер на 2 300 000 лева и начислен ДДС в размер на 460 000 лева. Съдът е установил, че ДЗЛ е отдало под наем на "Тобо прект" ООД собствен недвижим имот - хотел "Габрово", гр. Габрово срок от 10 години. Издадена е фактура № 00000068 от 30.10.2009 г. с данъчна основа 2 300 000 лева и начислен ДДС в размер на 460 000 лева. Поради смяна на собствеността, в следствие продажба на хотела към посочената фактура "Ти Пи План" ООД е издало кредитно известие № 0000083 от 28.02.2011 г. със същата данъчна основа и начислен ДДС. През месец юни 2011 г. "Ти Пи План" ООД издава и включва в дневника си за продажби за месец юни 2011 г. дебитно известие № 000000101 от 1.06.2011 г., със същия предмет - наем на хотел, с данъчна основа в размер на 2 300 000 лева и начислен ДДС в размер на 460 000 лева. Фактурата е издадена на "Тобо прект" ООД, което я е включило в дневника си за покупки за месец юни 2011 г. и е ползвало право на приспадане на данъчен кредит. С РА не е направена корекция на декларирания от "Ти Пи План" ООД ДДС. Констатирайки, че отразеният в процесното ДДИ данък не е внесен в бюджета, ревизиращият орган е приел, че "Ти Пи План" ООД дължи изцяло сумата от 460 000 лева. За да отхвърли жалбата на дружеството съдът се е позовал на заключението по ССчЕ, съгласно което вещото лице е констатирало към дата 20.02.1015 г., че корекционно ДКИ не е издавано, декларирано, съгласно изискванията на ЗДДС и не е осчетоводявано. Според съда касторът не е изпълнил задълженията предвидени в чл. 116 ЗДДС, а именно да състави протокол, с който да анулира неправилно издаденото дебитно известие. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Според касатора съдът не е извършил цялостен анализ на приложените по делото доказателства, което е довело и до необоснован извод за липса на реално осъществени доставки по спорните фактури. В подкрепа на тезата си дружеството се позовава на решение на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Настоящият касационен състав намира възраженията за неоснователни. Относно фактура № 000000859 от 22.12.2010 г. с предмет - извънгаранционен ремонт и довършителни работи, издадена от "Тобо проект" ООД - касаторът твърди, че са налице доказателства за реалното изпълнение на услугите, а именно договор от 3.02.2010 г., фактури от "Кали - Ялъмов" ЕООД, "Профикон България" ООД, "Пътни строежи 2001" АД, "Стимекс" ООД, приемо-предавателни протоколи, акт за извършено строителство и договори от 1.08.2009 г., 5.08.2009 г., 12.01.2009 г., 10.03.2009 г., 14.06.2009 г. 12.10.2009 г. и 3.12.2009 г. Така посочените документи са неотносими към процесната фактура, издадена една година след дата изброените по-горе доказателства. Единствено относим към процесната доставка е договора от 3.02.2010 г. и акта обр. 19 от 22.12.2010 г. Независимо от тяхното съществуване обаче правилно административният съд е приел, че същите не обективират реално извършени услуги. В тази връзка съдът е извършил цялостна преценка на доказателствата по делото, включително и доказателствата за прехвърляне на собствеността на имота в полза на "Балкана хотел" ООД, с оглед на довода за извършвани довършителни работи, както и данните от дневниците за продажба на посоченото дружество за 2010 г. и 2011 г., от които е видно, че са осъществени доставки на услуги - нощувки в обекта. В случая трябва да бъде съобразен и факта, че самият касатор в обясненията си дадени по време на първата ревизия, твърди, че считано от месец септември 2009 г. вече не е собственик на този обект. В този смисъл следва да бъде прието, че фактурираната услуга СМР не е ползвана от дружеството за последващи облагаеми доставки. Налице е хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Допълнителен аргумент в полза на извода за липса на материалноправните предпоставки за признаване на право на данъчен кредит на дружеството е и факта, че процесната фактура е с предмет - извънгаранционен ремонт и довършителни работи. Така формулиран, предметът на доставката не може да се обвърже с конкретен вид работи, с конкретен договор или обект, в който е извършван ремонта и довършителните работи. В този смисъл и предвид тълкуването дадено в решение на СЕС по дело С-271/12 на ревизираното дружество следва да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит. Относно фактура № 000000868 от 29.12.2010 г. с предмет - комисионна по договор за продажба на недвижими имоти, издадена от "Тобо проект" ООД: Съдът, след като е анализирал в процесния казус съдържанието на сключения посреднически договор между касатора и доставчика, както и данните по делото във връзка с изпълнението му, обосновано е приел, че липсват доказателства за изпълнение на услугата по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, т. е останало е недоказано реализирането на услугата спрямо поетите задължения по този договор - не са представени доказателства, от които да се установи какви действия са извършени от довереника във връзка с изпълнение на клаузите описани в чл. 2, от б. "а" до б. "и" от договора. Фактът, че касаторът е представил рамков договор от 1.08.2009 г., сключен с довереникът "Тобо проект" ООД, протокол с описание на купувачите на имоти в жилищна сграда на ул. "Академик Стефан Младенов" 88 и нотариални актове за покупко-продажба, не налага на единствения и безспорен извод, че тези сделки са сключени именно чрез изпълнена поръчка от доставчика по комисионния договор. Изводите на съда не са в противоречие с решенията на СЕС, тъй като в своята константна практика СЕС приема, че право на данъчен кредит е налице само когато са извършени доставки, които обстоятелства подлежат на доказване с допустимите доказателствени средства, както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебното производство. Неприложими за казуса са и дадените от Съда на ЕО тълкувания на разпоредби от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, по съединени дела С-80/11 и С-142/11, поради различната фактология по споровете и липсата на съвпадение по спорните въпроси. Според дадените тълкувания, не се допуска национална практика за отказ от право на приспадане на данъчен кредит, поради извършени нарушения от доставчика или негови доставчици или поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е разполагал със стоките, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и внасяне на данъка, или поради това, че не притежава други документи извън фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, когато са изпълнени процесуалните и материалноправни предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. В случая спорно е и е останало недоказано именно изпълнението на материалноправните предпоставки за възникване на правото, в частност - извършването на услугите, наличието на данъчно събитие. По отношение на фактурите с предмет на доставките - покупка на МПС - "Опел Вектра" и "Шкода Октавия", както и относно установените задължения по издаденото от "Ти Пи План" ООД дебитно известие № 101/1.06.2011 г. касаторът не е изложил конкретни оплаквания. При служебна проверка за съответствие на решението с материалния закон, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, не се констатират пороци на решението в тази му част, поради което същото следва да се остави в сила. Разноски: На ответника не следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за това производство, тъй като възнаграждението на приходната администрация в дължимия размер е присъдено в първата инстанция. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,