Решение № 10809 от 18.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2800/2009 г.

Решение № 10809 от 18.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2800/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Тодор Димитров Тодоров от гр. Свиленград, починал в течение на съдебното производство, и производството е продължено от наследниците му Димитър Тодоров Димитров и Еленка Ганчева Димитрова, живущи в гр. Свиленград, срещу решение № 13/12.01.2009 г. на Министерски съвет за отчуждаване на части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Марица" Оризово - Капитан Андреево, участък "Любимец - Капитан Андреево" от км. 89 + 100 до км. 108 + 260 - дясно платно", намиращи се на територията на област Хасково в частта относно обезщетението за съсобствен имот в приложението за землище Свиленград, представляващ имот № 35039 с площ за отчуждаване 0, 314 дка и размер на обезщетението за площта и подобренията - 1435 лв. Жалбоподателите искат изменяне на решението в обжалваната част, като се увеличи обезщетението и присъждане на разноските по делото. Ответникът - Министерски съвет на на Република България, чрез процесуален представител, иска отхвърляне на жалбата. Заинтересованите страни - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, Министърът на финансите, Национална агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуални представители, се присъединяват към становището на ответника. Министърът на финансите претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, от надлежна страна, а по същество е основателна по следните съображения: В процедура по чл. 34а във вр. с чл. 34б ЗДС, с решение № 13 на Министерския съвет от 12.01.2009 г. е отчуждена част от имот № 35039 в землище Свиленград, местност "Мумнево", съсобствен между общината и Тодор Димитров Тодоров, представляващ земеделска земя, с начин на трайно ползване: лозе, VI категория, с обща площ 2 202 дка. Отчуждената площ е 0, 314 дка и размерът на обезщетението за площта - 730 лв. и за подобренията - 705 лв. или общо 1435 лв. Изготвената в административното производство експертна оценка, с която е съобразено обезщетението е от м. 12.2006 г., като е положен печат за препотвърждаване през м. 12.2008 г. без ново превъзлагане. Искането за отчуждаване на НАПИ е от м. май 2007 година и е внесено в МС през м. юни 2007 година. Изслушаната и приета по делото съдебно - икономическа експертиза е дала заключение в два варианта - по пазарни цени за периода 2005 -2006 година и по пазарни цени за вписани сделки през 2007 и 2008 година. Първият вариант на оценката не е изразен с цифри, но е посочено, че не е по - висока от тази на административния орган, а вторият е 5178 лв. за земята и общо 2463 лв. за подобрения - за трайните насаждения и подпорна конструкция. Стойността на подпорната конструкция, припадаща се на отчуждената част е изчислена като цената от 4 856, 04 лв. (дка е умножена по 0, 314 дка и е 1524, 79 лв. Настоящият съдебен състав намира, че размерът на равностойното парично обезщетение е този от 12 месечния период преди месеца, предхождащ отчуждаването на имота, а не този по решението на МС, който не е съобразен с чл. 34, ал. 2, т. 3 от ЗДС - по оценка, изготвена повече от три месеца преди датата на подаване на искането за отчуждаване. Същата предвид печата за валидиране през м. 12.2008 г. не отговаря и на духа на разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ЗДС, тъй като 12 месечният период не е непосредствено преди датата на валидиране на оценката. Контролът за законосъобразност върху административния акт на МС изисква определяне на обезщетение в размер, какъвто би бил определен, ако не беше нарушена цитираната материалноправна норма и оценката в административното производство беше в тримесечния срок преди внасяне на искането в МС, както и ако не бе формално положен печат за препотвърждаване на оценката към м. 12.2008 г., а бяха отчетени действителните промени в пазарните цени към тази дата. Размерът по варианта 2007-2008 е справедливата цена, която би получило лицето, ако би продало имота на свободния пазар към момента на възникване на основанието за изплащане на обезщетение. В това обезщетение в сумата за подобрения следва да се включи и сумата за подпорната конструкция, независимо от принципната възможност за демонтаж, тъй като съгласно чл. 1 от Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, по нейния ред се определят цените на трайните насаждения при отчуждаване на недвижими имоти по реда на ЗДС. Съгласно чл. 15 от същата Наредба подпорните конструкции (скелета) се оценяват отделно от насажденията с приспадане на амортизациите до съответната година. В случая заключението е оценило подпорната конструкция съобразно Наредбата и е приспаднало амортизацията. В цитираната Наредба не се съдържа възможност за неоценяване на подпорната конструкция при принципна възможност за демонтаж. Предвид изложеното решението на Министерски съвет следва да бъде изменено като бъде увеличено обезщетението до размера 5178 лв. за земята и общо 2463 лв. за подобрения - за трайните насаждения и подпорна конструкция или общо 7 641 лева. С оглед изхода на делото на жалбоподателите следва да се присъдят разноските по делото в размер на редуцирано адвокатско възнаграждение от 250 лева на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК (заплатеното от 450 лева е прекомерно) и разноски за експертиза от 300 лв., платими от ответника. Поради съдържанието на решението по същество на делото няма възможност за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на министъра на финансите. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК ВАС, първо "а" отделение