Решение № 14125 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1587/2015 г.

Решение № 14125 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1587/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Людмила Драгомирова Димитрова, представлявана от адв. Л. Димитров, против решение № 7340/1.12.2014 г. по адм. дело № 3349/2014 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-23-005А от 7.03.2014 г. на заместник областния управител на Област София и е осъдена да поеме съдебните разноски на ответната страна. В касационната жалба са изложени подробни съображения относно неправилността на съдебното решение. Поддържа се, че съдът не е следвало да се съобразява единствено с представената по делото клетвена декларация, с която касаторът е определил наследствената си квота от 1/53,57143 % в хода на административното производство, а е следвало да определи действителната квота съгласно Закона за наследството. Изразено е и несъгласие с начина на разпределение на доказателствената тежест относно продължителността на брака между Иван Хаджикостов Георгиев и Радка Стоянова Костова, както и необоснованост на установените наследствените квоти на наследниците на Иван Хаджикостов Георгиев. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно и решаване на спора по същество. Ответната страна - областния управител на област София, чрез юрк. Златанова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Представителят на Върховната административна прокуратура по делото дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14 дневния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Според прокурора, решението на Административен съд София-град е правилно и законосъобразно. Правилно съдът е приел, че са спазени правилата, разписани в разпоредбата на чл. 6 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ) за издаване на заповеди, утвърждаващи оценките на имоти, заявени за обезщетяване. Правилно въз основа на доказателствата по делото, съдът е възприел изводите на административния орган, че представените съгласно чл. 5 от Наредба № 9/14.08.1998 г. нотариално заверени клетвени декларации на собствениците и техните правоимащи не са съобразени с разпоредбите на Закона за наследството, а са определени съобразно уговорки между самите лица. При така установеното, обосновано е прието за законосъобразно определеното от административния орган обезщетение. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 7340/1.12.2014 г. по адм. дело № 3349/2014 г. по описа на АССГ, съдът е отхвърлил жалбата на Людмила Драгомирова Димитрова в производство по оспорване на заповед № РД-23-005А/7.03.2014 г. на зам. областния управител на област София, с която в условията на делегация на правомощия от страна на областния управител към неговия заместник е допълнена заповед № РД-23-671/13.06.2001 г. на областния управител на област София. Съдът е приел, че заповедта е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Съдът не е зачел за основателни възраженията на оспорващата страна относно установената в процесната заповед наследствена квота от 1/53,57143 ид. части, както и следващия се от това размер на полагащото й се обезщетение от 3850 лева. Същественият довод за отхвърляне на жалбата са съображенията на съда, че жалбоподателят не е доказал наличие на основание за преразглеждане на квотите, възприети от административния орган и в частност не е доказал благоприятни за него факт, че бракът между Иван Хаджикостов Георгиев и Радка Стоянова Костова е траял по-малко от 10 години. Приел е, че доколкото по преписката и по делото не са представени доказателства за продължителността на брака, съдът следва да се съобрази със събраните по преписката доказателства, сред които е и собственоръчно подадената от жалбоподателката декларация, в която е посочен размера на нейната наследствена квота - 1/53,57143. При така приетото, съдът се е съобразил с частта от заключението на вещото лице, което е изчислило обезщетението именно съобразно квотата по клетвената декларация на жалбоподателката - 1/53,57143 и доколкото вещото лице е посочило като обезщетение в този случай сумата от 3844 лв., която е по-малка от присъденото от органа обезщетение /3850 лв./, то съдът е приел, че определеното от административния орган обезщетение е изчислено, съобразно правилата на ЗОСОИ, а издадената от него заповед не страда от твърдените в жалбата пороци. Решението е правилно при следните коригиращи мотиви относно доказването на наследствените квоти на жалбоподателя. Съгласно чл. 5 от Наредба № 9 от 14.08.1998 г. за условията и реда за заплащане на възнагражденията на вещите лица от списъка по § 4 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, със съобщението по чл. 6, ал. 3 ЗОСОИ на собствениците или техните правоприемници се дава възможност в 14-дневен срок да представят пред органа по чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ нотариално заверена клетвена декларация, в която са определени квотите на наследяване на всеки един от тях в съответствие с разпоредбите на Закона за наследството. По делото няма спор, че такава декларация е подадена и че в същата е посочена квота от 1/53,57143 ид. части по отношение на Людмила Димитрова. При това положение и доколкото нито в хода на административното производство по чл. 6, ал. 5 от ЗОСОИ, нито в хода на съденото производство по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ е допустимо разрешаването на спорове за имуществени (наследствени) права, то именно клетвената декларация е способът за установяване на квотите в наследството, включващо отчужденото имущество. В хода на нотариалното производство се представят всички доказателства, свързани с наследяването и след като се запознае нотариуса с тях, той установява реда и степента на наследяване и описва на кой наследник какъв дял от имуществото на наследодателите се следва съгласно разпоредбите на Закона за наследството. Такъв е смисълът на нотариалната заверка на клетвената декларация. Съдът не е органа, който следа да определя наследствените квоти (виж. Р. № 4147/18.04.2006 г. на ВАС, Р. № 12568/21.11.2008 г. на ВАС, Р. № 5623/29.04.2010 г. на ВАС и др.) В тази връзка, мотивите за доказването на продължителността на брака между Иван Хаджикостов Георгиев и Радка Стоянова Костова са неотносими към правилното решаване на спора. С оглед изложеното не следва да бъдат обсъждани възраженията на кастора в тази връзка, а същите, касаещи правомощията на съда при определяне на квоти, различни от съдържащите се в клетвената декларация, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. С оглед изхода на делото, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева се явява основателно. При така изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 228 във вр. чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Върховният административен съд, трето отделение