Решение № 5704 от 31.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Социално подпомагане район Слатина, чрез процесуалния представител ст. юрк. М. Иванова, против Решение 7600 от 12.12.2022 г., постановено по адм. дело 7932/2022 г. по описа на Административен съд София-град с доводи за недопустимост, неправилност, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли оспореното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски. Ответникът по касационната жалба Г. Тодоров, чрез пълномощника си адв. Ц. Фердинандова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност, обоснованост и мотивираност на оспореното първостепенно решение, което моли да бъде потвърдено. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение правилно и предлага на съда то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е писмо изх. СЛ/Д-С-СЛ/653-075 от 08.08.2022 г., издадено от директора на ДСП - Слатина, в което е обективиран отказ за предоставяне на пълен достъп до материалите съдържащи се в преписка, образувана при ответника относно децата И. и П. Тодорови. С обжалваното решение съдът е отменил обжалвания административен акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление СЛ/Д-С-СЛ/653-067 от 29.07.2022 г. с подател Г. Тодоров. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното писмо е издадено от компетентен административен орган, в съответствие с предоставените му правомощия, но при съществено нарушение на изискванията за форма на акта, като същия не съдържа нито правни, нито фактически основания за издаването му. Направил е извод още, че оспореното писмо е издадено в нарушение на закона от категорията на съществените, тъй като препятства възможността на лицето да разбере за какво точно му се издава оспореният административен акт и да организира адекватно защитата си, както и препятства възможността на съда да провери относимостта на наведените фактически основания и цитираните правни норми към процесния случай. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка и е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства, анализирал ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е достигнал до обосновани и съответни на материалния закон изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция и към които препраща, съгласно чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК. Неоснователни са доводите на касатора, че предметът на оспорване няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и съдът е следвало да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по делото. Оспорваният акт е постановен по повод заявено от г-н Тодоров искане да му бъде предоставена административната преписка за двете му малолетни деца, находяща се у касатора, с която той да се запознае на място. Отказът на АСП с мотиви, че вече са му били предоставени документи по друго негово искане, безспорно засяга правото му лично да се запознае с тези документи и да прецени обема на информацията, с която вече разполага. Този отказ, макар и недостатъчно мотивиран, е отказ да бъде предоставена исканата административна услуга и в този смисъл подлежи на контрол за законосъобразност пред съда, както правилно е приел и решаващият съд. Предоставянето на пълен достъп до материалите съдържащи се в преписка образувана при ДСП - Слатина относно децата на Г. Тодоров представлява вид административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на ЗА, тъй като попада в определението за "извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице". Отказът за извършване на тази административна услуга е приравнен на индивидуален административен акт и подлежи на обжалване по реда на АПК, предвид § 8 от ПЗР на АПК. Неоснователни са и доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на касатора не са нарушени в развилото се съдебно производство. В разпореждането си съдът ясно е очертал предмета на правния спор, дал е указания на страните във връзка с доказателствената тежест, отговорил е на възражението за недопустимост на производството. Решението има изискуемото се от закона съдържание. Неоснователно е и възражението на касатора за необоснованост на съдебния акт. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими, относими и необходими за правилното решаване на спора доказателства, установил е фактическата обстановка и въз основа на анализ на фактите и правната уредба е формирал обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение дават отговори на всички искания и възражения на страните. Като е установил незаконосъобразността на постановения отказ да се уважи заявеното искане и е върнал делото като преписка на административния орган, за да бъде извършена административната услуга, съдът е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените по делото разноски е основателна, но не следва да бъде уважена, тъй като не е представено доказателство за извършени такива, а именно изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение