Решение № 15904 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13553/2016 г.

Решение № 15904 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13553/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на И. М. И., подадена от пълномощника му адв. Христов, против решение № 1940 от 12.10.2016 г., постановено по адм. д. № 1658/2016 г. по описа на Административен съд В.. Касационният жалбоподател счита решението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени оспорената от него пред съда заповед на Областен управител на област с административен център В.. О. О. управител на О. В. чрез процесуалния си представител юриск. В. К. взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане. С обжалваното решение Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на Иванов срещу Заповед № РД-16-7706-78/27.04.2016 г. на Областния управител на О. В. за изземване на държан без основание имот - частна държавна собственост, представляващ жилище, находящо се в гр. В., апартамент № 19, ж. к. "Възраждане", бл. ..., вх. ..., ет. ... със застроена площ 54. кв. м, състоящ се от коридор, стая, хол, кухненски бокс, баня - тоалетна, ведно с избено помещение с полезна площ 4,62 кв. м., както и 0,8122 % идеални части от сградата и от право на строеж, съгласно АДС № 4579 от 02.07.2003 г. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна следното: С договор за наем от 18.11.2010 г. и приемо -предавателен протокол № 3 от 01.12.2010 г. между Областно пътно управление като наемодател е предоставил на И. М. И. като наемател недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ жилище, находящо се в гр. В., апартамент № 19, ж. к. "Възраждане", бл. ..., вх. ..., ет. ... със застроена площ 54. кв. м, състоящ се от коридор, стая, хол, кухненски бокс, баня -тоалетна, ведно с избено помещение с полезна площ 4,62 кв. м., както и 0,8122 % идеални части от сградата и от право на строеж, съгласно АДС № 4579 от 02.07.2003 г. С уведомление от 02.12.2015 г. Иванов е уведомен, че договорът за наем на посочения имот е изтекъл, считано от 30.11.2015 г., и следва да се счита за прекратен. Срокът за доброволно предаване на имота е 15 - дневен. Предвид прекратяването на трудовите отношения с лицето удължаване на договора за наем било невъзможно. Посочено е, че в противен случай ще се пристъпи към принудително изземване на имота на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС. П. е връчено на жалбоподателя на 04.01.2016 г. С мотивирано искане от и. д. Директор на Областно пътно управление е отправено искане до областния управител на област В. за издаване на заповед за принудително изземване на имота. Жалбоподателят е уведомен за образуване на производство по чл. 80, ал. 1 от ЗДС и за възможността за представяне на писмени възражения и обяснения. Получено е на 02.04.2016 г., лично от Иванов. С. З. № РД-16-7706-78/27.04.2016 г. на областния управител на област В. е наредено изземване на процесния имот - частна държавна собственост. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на И. М. И. против Заповед № РД-16-7706-78/27.04.2016 г. на Областния управител на О. В., с която, на основание чл. 80 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ е разпоредено изземването на държан от него без правно основание недвижим имот частна държавна собственост, апартамент в гр. В.. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и относимия материален закон. При преценката на събраните в хода на административното и съдебно производства доказателства, както и обсъждайки възраженията на страните, съдът е стигнал до правния извод, че са налице кумулативно изискуемите се предпоставки на нормата на чл. 80 от ЗДС, налице е имот, частна държавна собственост, установена с надлежно издаден акт за такава, който се държи без основание от жалбоподателя. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационните основания за неговата отмяна. Решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав без да е необходимо да се повтарят. С разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС законодателят е предвидил бърз и ефикасен начин за защита на държавната недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от областния управител е необходимо наличието на законовите предпоставки, а именно, недвижим имот, който да е държавна собственост и осъществяване на владение или държане от трето лице на този имот без законово основание. По делото е безспорно установено, че държавата се легитимира като собственик на недвижимия имот, предмет на оспорената пред съда заповед с акт за частна държавна собственост, като управлението му е предоставено на областния управител на О. В.. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, актът за държавна собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по определен ред и форма. Според нормата на чл. 114, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за държавната собственост /ППЗДС/, обстоятелствата, констатирани в акта, имат обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, при което правилно първоинстанционния съд е зачел материалната му доказателствена сила. Правилно е прието в обжалваното решение, че имотът, държавна собственост се държи от касационният жалбоподател без основание. Видно от данните по делото, безспорно е установено, че процесният имот е частна държавна собственост (акт за държавна собственост № 4579 от 02.07.2003 г.), предоставен за управление на Агенция "Пътна инфраструктура" чрез специализираното й звено Областно пътно управление - В.. Поради това е налице първата предпоставка на чл. 80 ЗДС - имотът да е държавна собственост. Жилището е било предоставено на И. И. за възмездно ползване по силата на договор за наем, сключен на 18.11.2010 г., в чл. 8 от който е определен срок от 5 години, от датата на предаване на имота 01.12.2010 г. При тези данни съдът правилно е преценил, че е налице и другата предпоставка за издаване на заповед по чл. 80, ал. 1 от ЗДС - имотът да се държи без правно основание след изтичане на срока на договора. Налице е и мотивирано искане от Директора на Областно пътно управление В. до областния управител за изземване на имота. В производството по чл. 80, ал. 1 от ЗДС административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. когато са налице изброените в хипотезата на посочената норма предпоставки, за него възниква задължение да издаде заповед за изземване на имота. След като са били налице акт за частна държавна собственост № 4579 от 02.07.2003 г. и данни за изтекъл срок на сключен между страните наемен договор за процесния имот, то явно е била налице хипотезата на чл. 80, ал. 1 ЗДС за издаване на обжалваната заповед. Предвид изложените обстоятелства първоинстанционният съд правилно е преценил, че оспорената заповед за изземване на недвижимия имот - частна държавна собственост, е законосъобразна. Същата е издадена от компетентен орган в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдържащите се в касационната жалба възражения за здравословното състояние на Иванов са неотносими към настоящия административноправен спор. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че трябва да се приложи нормата на чл. 236, ал. 1 ЗЗД, съгласно която срочните наемни правоотношения се считат за безсрочни при продължаване на ползването без противопоставяне от страна на наемодателя. Както правилно е заключил първоинстанционният съд, договорът за наем не съдържа клаузи, предвиждащи автоматичното му подновяване за нов срок, а и според съдържанието на писмо с изх. № РД-40-9301-51 ОТ 02.12.2015 г. от и. д Директора на Областно пътно управление - В. е налице противопоставянето на органа за ползването на имота и не може да се прилага нормата на този член. Следва да се отчете, че административният орган е действал при спазване на приложимата към момента нормативна уредба и при спазване на върховенството на закона. При установеното по делото, че са налице предпоставките на чл. 80, ал. 1 от ЗДС, държане на държавен имот без основание, правилно е прието в обжалваното решение, че оспорената пред съда заповед на областния управител на О. В., с която е разпоредено изземването му от фактическата власт на касационните жалбоподатели се явява законосъобразна. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение