Решение № 7124 от 14.7.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по заетостта, чрез гл. юрк. Е. Илиев, против решение 7434 от 09.12.2021 г., постановено по адм. дело 6113/2021 г. по описа на Административен съд София-град и частна жалба на изпълнителния директор на Агенция по заетостта против определение 5715 от 02.08.2021 г. по същото дело. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност на съдебното решение, поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В частната жалба излага доводи, че съдът неправилно е възстановил срока за обжалване на дружеството, тъй като не са били налице особени и непредвидени обстоятелства, които да са възпрепятствали жалбоподателя да подаде жалбата си в законоустановения срок. Моли за отмяна на обжалваните решение и определение и за присъждане на съдебни разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът Интервиндоус БГ ООД, редовно призован, не взема становище по жалбите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на частната жалба, а алтернативно в случай, че съдът я приеме за неоснователна счита, че оспореното съдебно решение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид данните по делото, приема, че касационната и частната жалба са допустими, като подадени в срока по чл. 161, ал. 3 и чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебните актове са неблагоприятни. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Интервиндоус БГ ООД срещу решение РД-08-1247/19.04.2021 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта, с което на основание чл. 11, ал. 1, т. 6, ал. 2 и ал. 4 във връзка с чл. 40, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), въз основа на постъпило заявление рег. РДПТ-10-00-0757/17.03.2021 г., подадено от дружеството Интервиндоус БГ ООД, е отказано на заявителя достъп до пазара на труда на лицето И. Тесля, гражданин на Украйна, като командирован работник от трета държава, място на работа: [заличен текст], гр. София. В мотивите на административния акт е посочено, че във връзка с изискана информация от институциите, е получено писмо изх. 21015660/25.03.2021 г. на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда , с което се уведомява, че по отношение на работодателя Интервиндоус БГ ООД, е установено извършване на нарушение във връзка с приемане на работа на чужденец, гражданин на Украйна, без работникът да има съответното разрешение или регистрация в Агенция по заетостта. В резултат на това, на основание чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ е издадено Наказателно постановление 22-007245/04.02.2021 г., влязло в сила на 17.02.2021 г. С оглед на тези данни и на основание чл. 11, ал. 1, т. 6, ал. 2 и ал. 4 от ЗТМТМ, изпълнителният директор на Агенция по заетостта (АЗ) отказва да предостави решението по чл. 7, ал. 3 от ЗТМТМ за разрешение за работа по ал. 1 на работници - граждани на трети държави, когато работодателят, в предходната една година преди подаване на заявлението има влязло в сила наказателно постановление по чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ. Оспорената заповед е била съобщена на дружеството на 21.04.2021 г., видно от известието за доставяне, приложено по първоинстанционното дело. Жалбата срещу административният акт е подадена чрез Агенцията по заетостта до Административен съд София-град на 04.06.2021 г. от управителя на Интервиндоус БГ ООД А. Милев. В нея е инкорпорирано искане за възстановяване на срока за обжалване, поради настъпили особени непредвидени обстоятелства - постъпването на управителя на дружеството в болница, за което са приложени медицински документи. С обжалваното пред настоящата инстанция определение 5715 от 02.08.2021 г., постановено по адм. дело 6113/2021 г., Административен съд София-град е възстановил, на основание чл. 161, ал. 1 от АПК, срока за обжалване от Интервиндоус БГ ООД на решение РД-08-1247/19.04.2021 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта. В мотивите на определението се сочи, че с административния акт, който е предмет на спора е допуснато предварително изпълнение, което е обжалвано от дружеството на 26.04.2021 г. и е образувано адм. дело 4760/2021 г. С определение 3549/19.05.2021 г. по посоченото дело, съдът е отменил разпореждането за предварително изпълнение и е установено, че по това производство жалбата е подадена лично от управителя на дружеството. Решаващия състав е отразил, че по адм. дело 6113/2021 г. Интервиндоус БГ ООД не е представлявано от адвокат. Приел е, че представените медицински документи епикриза от УМБАЛ Св. Анна АД София, удостоверява, че в срока за обжалване управителят на дружеството е бил в болница, което е възпрепятствало възможността да упражни правото на Интервиндоус БГ ООД за подаване на жалба срещу административния акт. Изложил е, че в съдебното производство не е задължително представителството от адвокат и евентуалната възможност да се упълномощи такъв не представлява пречка за възстановяване на срока. Обстоятелството, че по други дела, образувани в този период, дружеството е имало упълномощен адвокат е неотносимо и не представлява основание да се откаже възстановяване на срока по чл. 161 от АПК по процесното дело. С обжалваното по настоящото дело решение Административен съд София-град е отменил решение РД-08-1247/19.04.2021 г. на изпълнителния директор на АЗ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че актът е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ППЗТМТМ) информация за наличие на влезли в сила наказателни постановления се предоставя служебно при поискване от Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда (ИАГИТ). В случая главният секретар на ИАГИТ е посочил коректно, че наказателното постановление е обжалвано пред Софийски районен съд и делото още не е приключило, но въпреки това е отразил дата на влизане в сила и заплащане на имуществена санкция. Съдът е приел, че влизането в сила на административен или съдебен акт е правен извод, с който се установява факт с правно значение. Поради това при посочените от главния секретар обстоятелства административният орган е следвало да направи собствен правен извод, дали наказателното постановление е влязло в сила, а не да възприема изводите на ИАГИТ, които не са обвързващи. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от АПК регламентира, че административният орган следва да извърши преценка на всички факти и доводи от значение за случая. Първоинстанционният съд е приел и че оспореният акт е издаден и в противоречие с материалния закон. Наличието на влязло в сила наказателно постановление е материалноправна предпоставка за отказване на достъп на работодателя до пазара на труда чл. 11, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗТМТМ. Съгласно правилото на чл. 64 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), приложим по аргумент от чл. 79, ал. 5 от ЗТМТМ, влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани в законния срок, са били обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда. От доказателствата по делото се установява, че НП 22-007245/04.02.2021 г. е обжалвано пред СРС. Жалбата е приета за допустима и е разгледана по същество, като наказателното постановление е изменено. По касационна жалба на дружеството е образувано кнахд 9276/2021 г. на Административен съд София-град. Освен всичко изложено, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е постановен при несъответствие с целта на закона, тъй като изискванията към работодателите, въведени с разпоредбата на чл. 11 от ЗТМТМ, са в защита от една страна на пазара на труда, като целят да препятстват незаконната трудова заетост, а от друга страна в защита на правата на работниците. Незаконосъобразните откази за достъп до пазара на труда не постигат посочените две цели на закона. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира обжалваните определение и решение за правилни. От доказателствата по делото се установява, че към момента на подаване на жалбата, с искането за възстановяване на срока за обжалване, управителят на дружеството не е упълномощил адвокат. Представеното от административния орган пълномощно, което е без дата и е ползвано по други дела на Интервиндоус БГ ООД, не може да се ползва като годно доказателство по делото пред първоинстанционния съд и да обоснове наличието на пълномощник, който да осъществява процесуално представителство на дружеството. Такова пълномощно за първи път е представено пред Административен съд София-град в съдебно заседание на 20.10.2021 г., ведно с пълната епикриза от УМБАЛ Св. Анна АД София и касационна жалба до АССГ срещу решението на СРС. Датата на представеното пълномощно е 09.09.2021 г., т. е. след подаване на жалбата до първоинстанционния съд и искането за възстановяване на срока по чл. 161, ал. 1 от АПК. От представената в цялост епикриза се потвърждават изводите на първоинстанционния съд, че от 27.04. до 28.05.2021 г. управителят на дружеството е бил в болница по КП [заличен текст]. Посоченото изпълва хипотезата на чл. 161, ал. 3 от АПК, че пропускането на срока за обжалване на решението се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които са възпрепятствали законният представител на дружеството да сезира съда в законоустановения срок. В подкрепа на този аргумент е, че в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК управителят на дружеството е подал жалба срещу предварителното изпълнение на заповедта, по която има произнасяне на Административен съд София-град и на следващия ден е приет в болница. Поради всичко изложено, обжалваното определение за възстановяване на срока за обжалване по чл. 161, ал. 1 от АПК, като правилно следва да бъде оставено в сила. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 6 от ЗТМТМ, която е посочена като правно основание за издаване на оспорения акт, изпълнителният директор на Агенцията по заетостта отказва да предостави достъп до пазара на труда, когато работодателят в предходната една година преди подаване на заявлението има влязло в сила наказателно постановление по чл. 75а, ал. 2, чл. 76, ал. 2 и 3 и чл. 77, ал. 1 и 2. Разпоредбата ясно сочи, че наказателното постановление следва да е влязло в сила. От писмото на главния секретар на ИАГИТ, въпреки противоречиво поднесената информация, се установява, че към момента на издаване на административния акт има образувано дело пред СРС по жалба на Интервиндоус БГ ООД срещу Наказателно постановление 22-007245/04.02.2021 г. Именно противоречивите данни в писмо рег. ПТ-10-00-0755#8/14.07.2021 г. е следвало да мотивират административния орган да изпълни задължението си по чл. 35 от АПК, като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Пропускът на изпълнителния директор на АЗ да извърши проверка дали издаденото наказателно постановление е влязло в сила, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело и до постановяване на административен акт в противоречие с материалния закон. За да е налице хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 6 от ЗТМТМ и да се издаде решение за отказ за достъп до пазара на труда, следва да има влязло в сила наказателно постановление към момента на издаване на административния акт. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореното решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта не е в съответствие с целта на закона. При извършена справка в сайта на Административен съд София-град се установи, че с влязло в сила решение 7507 от 10.12.2021 г. по адм. дело 9276/2021 г. на същия съд е отменено решение от 05.07.2021 г., постановено от Софийския районен съд по нахд 6745/2021 г., и вместо него е постановена отмяна на Наказателно постановление 22-007245/04.02.2021 г., издадено от директора на Дирекция Инспекция по труда . При тези данни безспорно се установява, че отказът за достъп до пазара на труда поради наличие на наказателно постановление без същото да е влязло в сила, е незаконосъобразен и не преследва целите на ЗТМТМ. Предвид изложеното решението на Административен съд София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,