Решение № 419 от 11.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6612/2016 г.

Решение № 419 от 11.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6612/2016 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет против решение № 2258 от 5.04.2016 г., постановено по адм. д. № 11538/2015 г. по описа на Административен съд С. - град. К. навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - "Ф." ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд С. - град отменя решение № 172/5.04.2012 г. на Столичен общински съвет в частта му, с която се изменя плана за застрояване по отношение на УПИ ХVI-13, УПИ ХIII - 14 и УПИ ХII - за училище. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което прави извод за неговата незаконосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че в производството по изменение на плана за застрояване, одобрен със заповед от 20.10.2005 г. на Главния архитект, изрично са изключен процесните три УПИ, тъй като спрямо тях е налице висящо съдебно производство. В хода на процедурата по издаване на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт предходния ПУП-ПР и ПЗ по отношение на УПИ ХVI-13, УПИ ХIII - 14 и УПИ ХII влиза в сила, поради което е направено служебно предложение от ОЕСУТ за включване на трите УПИ в обхвата на изменението на ПЗ, като е извършена промяна в застрояването в процесните УПИ. След служебното предложение на ОЕСУТ и изменението на плана, проектът не е съобщен на заинтересуваните лица и съответно на същите не е дадена възможност да направят възражения, с което са нарушени чл. 128, ал. 2, 5 и 10 ЗУТ. Посочените нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като лишават заинтересуваните лица от участие в административното производство и нарушават правото им на защита и са достатъчно основание за незаконосъобразност на административния акт. Законосъобразен е и изводът на съда, че решението на СОС, в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че параметрите на застрояването в процесните УПИ съобразно ПУП, одобрен със заповед от 20.10.2005 г. на главния архитект, съответства с тези, предвидени за устройствената зона, както и че с предвиденото застрояване по ПЗ и РУП не се надвишават допустимите параметри за застрояване в УПИ II. За изменение на ПЗ на процесните УПИ не са изложени каквито и да било фактически основания, сочещи наличие на хипотезите на чл. 134, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУТ като такива не се съдържат и в приложените към административната преписка документи. По делото не са ангажирани и доказателства, установяващи осъществяване на изискванията на цитираните норми за изменение на ПЗ на процесните имоти, което обосновава материалната незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Доводите в касационната жалба, че предвиденото застрояване в предходния план в УПИ ХII противоречи на законовите норми, са неотносими към правилността на обжалваното решение, тъй като това е основание за промяна в ПУП, но на основание чл. 134, ал. 2, т. 5 ЗУТ, при наличие на предпоставките, предвидени в законовата норма и не може да обоснове законосъобразност на ПУП, изменен на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУТ. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,