Решение № 410 от 26.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 393/2010 г.

Решение № 410 от 26.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 393/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по искане на осъдените Р. Р. П. и Д. И. П. за възобновяване на внохд № 141/2010 г. на Л. окръжен съд и отмяна на решение № 51 от 23.04.2010 г., както и на потвърдената него присъда № 83 от 2.12.2009 г. по нохд № 728/09 г. на Л. районен съд, с оправдаване на осъдените, или връщане на делото за ново разглеждане. В искане за възобновяване се твърди, че единствените свидетелите по делото които са и обвиняеми /осъдени по споразумение/, не уточняват кога и колко килограма медни отпадъци са предавали на осъдените. Не е доказан предмета на престъплението. В разпита пред съдия на досъдебното производство не говорят за участието на П. и И. в престъплението. Едва когато прокуратурата им обещава споразумение се спомнят за тях, че са им предавали медни отпадъци, на кого, кои са присъствали на меренето, колко пари са получили и т. н. В случая сме изправени пред "отговор", защото няма други доказателства които да установяват това. Обвинителният акт не съдържа фактите и обстоятелства които индивидуализират престъплението, което е в разрез с изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК, което е нарушило правото им на защита. Поради това намират, че не са участвали в извършване на престъпление и следва да бъдат оправдани, или делото да се върне за ново разглеждане. В съдебно заседание защитата на осъдения П. поддържа жалбата, като пледира и за малозначителност на деянията и за приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Независимо от ниската стойност на предмета престъплението е извършено при условията на продължавано престъпление, което изключва приложението на чл. 9, ал. 2 НК. ВКС на РБ за са произнесе взе предвид следното: С присъда № 83 от 2.12.2009 г. по нохд № 728/09 г., Ловешки районен съд е признал подсъдимия Р. Р. П. за виновен в извършени престъпления по чл. 215, ал. 1 НК и осъден на три месеца лишаване от свобода и по чл. 234б ал. 1 НК също на три месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1 000.00 лв. По правилата на съвкупността е определено наказание от три месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 1 000.00 лв. Със същата присъда е осъдена и подсъдимата Д. И. П. за извършени престъпления по чл. 215, ал. 1 НК и осъдена на четири месеца лишаване от свобода и по чл. 234б ал. 1 НК на четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1 200.00 лв. При групирането е определено общо наказание от четири месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 1 200.00 лв. С решение № 51 от 23.04.2010 г. по внохд № 141/2010 г. присъдата е потвърдена и влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е подадено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК и разгледано по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО. В искането се претендира за неправилна оценка на доказателствените източници по отношение на тяхната достоверност за установеното от свидетелите извършители на кражбата на медните плочки /обшивка/, което се явява и "отговор" при липсата на други доказателства. Изложените доводи в тази насока ангажират необоснованост на присъдата, което не е касационно основание за проверка. В разглеждания случай инстанцията по същество на делото е изпълнила в пълен обем задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК и въпросът за достоверността на доказателствата не може да се пререшава от касационния състав. Същите оплаквания и съображения са били предмет и на въззивното производство. Обсъдени са и е посочено защо доводите на защитата на подсъдимите не се възприемат. Не са допуснати нарушения при събирането и проверката на доказателствата по делото, които са преценявани поотделно и в съвкупност. Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното му решаване. Основателна е констатацията, че осъждането на подсъдимите не е само на "отговор", а и с оглед посочените в присъдата и решението други доказателства. Във връзка с това от съдебните инстанции по същество са изложени достатъчно съображения и аргументи, в съответствие с доказателствената съвкупност. Обстоятелството, че подсъдимите изразяват несъгласие с тази дейност на съда не може да наложи други изводи. Вярно е, че в показанията на свидетелите по отношение на осъдения П. съществуват противоречия по отношение на количеството, кои и кога са предали открадната от тях медна ламарина, но те са обсъдени от първоинстанционния съд и е прието най-благоприятното за него в размер на 9 кг., както е посочено и в обвинителния акт, която помогнал да бъде отчуждена и впоследствие изкупил без разрешение, респективно и за другата осъдена И. инкриминираното количество е 26 кг., прието от нея на два пъти при условията на продължавано престъпление. Предмета на престъплението, както и елементите на фактическия състав на престъпленията от обективна и субективна страна са конкретизирани в обвинителния акт съвсем ясно и в достатъчна степен са изложени съображения в мотивите на съдебните актове на двете инстанции по същество в тази насока, поради което оплакването за нарушено право на защита и недоказаност на обвинението, е неоснователно. Не може да се удовлетвори и искането на защитата на подсъдимия П. за приложението на чл. 9, ал. 2 НК, при наличието на осъществени две престъпления, макар и извършени в идеална съвкупност. Деянията с оглед ниският размер на предмет на престъплението дори да съставляват "маловажен случай" в престъпните състави за които са осъдени не е предвидена по лека наказуемост на това основание. Не са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 НПК, което да е основание за отмяна на присъдата по реда на възобновяването, а при установените факти материалния закон е приложен правилно. В изготвеното от осъдените искане, липсва изрично оплакване за явната несправедливост на наложените наказания за отделните престъпления и това по съвкупност, което може да се дължи на липсата на правни познания, затова няма пречка в светлината на довода за неправилно приложение на материалния закон, с искането да бъдат оправдани по възведените им обвинения, да се преоцени справедливостта на наложените наказания, което в най-голяма степен е свързано в правно-защитения интерес на осъденото лице. При определяне на наказанията за отделните престъпления редовните инстанции не са посочили наличие на отегчаващо отговорността обстоятелство, като първата е приела за смекчаващо само чистото съдебно минало на подсъдимите, а въззивната и тяхната възраст. Не е отчетена ниската стойност на вещите предмет на укривателство и изкупените цветни метали, изминалото време от извършване на деянието, като тази продължителност на наказателното производството не е по вина на осъдените, трудовата им ангажираност и добрите характеристични данни. В присъдата и решението не е посочено, но очевидно наказанията са индивидуализирани при условията на чл. 54 НК, след като преди изменението със ЗИД, ДВ, бр. 26/2010 г. наказанието по чл. 215, ал. 1 НК е било до пет години лишаване от свобода, а наказанието по чл. 234б ал. 1 НК до три години. С оглед посочените обстоятелства, касационния състав намира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и дава основание да се приеме, че и най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко, като наказанията се определят при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК и лишаването от свобода се заменят с "пробация", за всяко едно от престъпленията за които са осъдени със задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. т. 1 и 2 НК, като задължителната регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично, което да изтърпят и по съвкупност. С тези наказания могат да бъдат изпълнени целите на чл. 36 НК. В този смисъл следва да се измени присъдата по реда на възобновяването. За подсъдимия П. с оглед на това, че извършеното се явява изолиран случай на противоправно поведение, повлияно от действията на другата осъдена, с ниска стойност на вредни последици, на основание чл. 55, ал. 3 НК касационният съд намира, че не следва да се налага предвиденото в чл. 234б НК наказание глоба. Поради това, че с разпореждане от 28.05.2010 г. на съдията-докладчик, след потвърждаване на присъдата от въззивната инстанция по нохд № 728/2009 г. е извършено прихващане на внесената гаранция на досъдебното производство сума от 1 000.00 лв. от Р. Р. П., за покриване на наложеното по присъдата наказание глоба в същия размер, в тази си част то следва също да се отмени. По изложени съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,