Решение № 2197 от 1.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Денев, с адрес в [населено място], община Стражица, чрез процесуален представител, срещу решение 150/20.05.2022 г. по административно дело 179/2022 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлено оспорването по жалба на Д. Денев срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2018 г. с изх. 02 -040 -6500/4094 от 01.04.2021 г. на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) в частта, с която е намалена исканата сума и е отказана оторизация в размер на 6940, 54 лева. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - немотивирано и издадено при допуснато съществено процесуално нарушение, навежда доводи за необоснованост, иска отмяната му, отмяна на обжалваната част от уведомителното писмо и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационна жалба - заместник - изпълнителният директор на ДФЗ, в писмен отговор, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. С решение 3549/13.04.2022 г. по адм.дело 637/2022 г. на Върховния административен съд, пето отделение, е отменено решение 384/01.12.2021 г. по адм.дело 274/2021 г. на АС - Велико Търново и делото е върнато за ново разглеждане със задължителни указания. Дадените задължителни указания са, че следва да се изложат мотиви относно всички правнорелевантни факти и да се обсъдят всички възражения на жалбоподателя. За да постанови обжалваното в настоящето производство решение, АС е изложил мотиви, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, в писмена форма, мотивите му се съдържат в резултатите от автоматичните проверки на л.35 от адм. дело 274/2021 г. и в съпроводителното писмо (докладна записка - л.30 и 31 по адм.дело 274/2021 г. ). АС е приел, че актът в обжалваната част съответства на материалния закон, тъй като спорното финансиране е отказано на основание чл.43, ал.3, т.6 от ЗПЗП, съгласно която разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл.33а. Решението е неправилно. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилна преценка на АС, че обжалваното уведомително писмо съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2, т.4 АПК. В самото уведомително писмо липсват конкретни фактически твърдения относно наличие на недопустими за подпомагане площи, от кои парцели са и в какъв размер, както и конкретно правно основание на което се отказва финансирането. В обяснителната бележка под колона 3 бланкетно са описани всички възможни намаления, групирани в 6 групи, като само едната група е за установени за недопустими за подпомагане площи при административните проверки. Изброяването на всички възможни правни основания при пълна липса на фактически основания създава невъзможност за преценка, в случая кое е приложимото правно основание, на което е отказано подопомагането. Неправилни са изводите на АС, че е налице хипотеза по ТР16/1975 на ОСГК на ВКС, когато мотивите се съдържат в друг документ от преписката, изготвен от издателя на акта.В съпроводителното писмо на л. 15 от първото първоинстанционно производство липсват мотиви за издаване на акта, в него има само опис на документите по преписката и списък на страните. Докладната записка на л.30 - 31 е изговена от орган, различен от издателя на акта, а именно от директор на дирекция ДП на ДФЗ на 17.05.2021 г. - след издаване на акта. В уведомителното писмо липсва позоваване на тази докладна записка, която не е била издадена към този момент, а тъй като е с друг автор същата няма харктер на мотиви на административния акт. Предвид изложеното решението като неправилно - необосновано, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се отменя оспорената част на уведомителното писмо поради липса на фактически и правни основания и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне по заявлението в отменената част. С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 АПК на жалбоподателя следва да се присъдят всички направени разноски за двете съдебни инстанции, както следва: 55, 52 лева държавна такса за настоящата касационна инстанция, 70 лева държавна такса ва първата касационна инстанция, 10 лева държавна такса за първата първа инстанция или общо 135, 52 лв., платими от ДФЗ, като съдът не констатира наличие на доказателства за други направени от касатора разноски по делото. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение