Решение № 10270 от 4.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2222/2016 г.

Решение № 10270 от 4.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2222/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Н. В. Ц. от гр. В., чрез адв. И. И. като процесуален представител, срещу решение № 2520 от 26.11.2015 г., постановено по адм. дело № 907/2015 г. по описа на Административен съд - В. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопризводствените правила. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което предявеният с правно основание иск по чл. 257 АПК да се уважи. Ответникът - кметът на община В. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, състав на второ отделение, след като прецени наведените доводи и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - В. е отхвърлил предявеният от касатора иск с правно основание чл. 257 АПК против кмета на община В. за осъждането му да извърши фактическо действие по затваряне на кръстовището между ул. "Д. Ч." и бул. "О. П. полк" в гр. В. на основание чл. 31 от Закона за пътищата (ЗП) и чл. 13, ал. 1 от Наредба № 2 от 29.06.2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че за осъществяването на защитата по реда на чл. 257 АПК е необходимо предвидено в закон задължение за кмета на общината за извършване на конкретно фактическо действие, каквото разпоредбите на чл. 31 ЗП и чл. 13, ал. 1 от Наредба № 2/29.06.2004 г. не съдържат. Посочил е, че преценката за ефективността на конкретното кръстовище е извършена от компетентните за това органи, издадени са всички необходими строителни книжа, включително удостоверение за въвеждането му в експлоатация. Решението е правилно. Искането до административния съд е мотивирано с извършен пробив на ул. "Д. Ч." към бул. "О. П. полк", като се твърди, че създаденото кръстовище е опасно за живота и здравето на пешеходците, не е въведено в експлоатация и е незаконно, както и че пробивът не отговаря на изискванията на чл. 13, ал 1 от Наредба № 2 от 29.06.2004 г., тъй като ул. "Д. Ч." е второстепенна улица от V клас, а бул. "О. П. полк" е първостепенна улица от II клас и задължение на кмета на общината по силата на чл. 31 ЗП е да го затвори, което действие следва да бъде осъден да извърши. Настоящият състав не споделя аргументите на административния съд по допустимостта на искането и направеният извод, че ищецът няма правен интерес от предявяването му. Въпросът с допустимостта на иска по чл. 257, ал. 1 АПК е разрешен с влязло в сила определение № 6771/9.06.2015 г. по ч. адм. дело № 6181/2015 г. на Върховния административен съд, като дадените с него указания са задължителни за първоинстанционния съд. Административният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят изцяло от събрания и неоспорен доказателствен материал. Законосъобразно и обосновано съдът е приел предявеният иск за неоснователен. Разпоредбата на чл. 257 АПК е относима към бездействията на административния орган, когато задължението за съответното действие произтича пряко от нормативен акт. По делото е установено, че с одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ III-1 и УПИ IV-1, кв. 660, 660 по плана на 6-ти микрорайон, гр. В. и улична регулация от о. т. 3183 до о. т. 3186 между ул. "Д. Ч." (второстепенна улица V клас) и бул. "О. П. полк" (първостепенна улица II клас) е извършен пробив чрез изграждане на кръстовище, за който строеж е издадено разрешение за строеж и същият е въведен в експлоатация. В конкретния случай, както правилно е прието от съда, исканото затваряне на кръстовището от ответника не произтича пряко от нормативен акт. Посочените от касатора разпоредби на чл. 31 ЗП и чл. 13, ал. 1 от Наредба № 2/29.06.2004 г. не предвиждат задължение за кмета на община В. да извърши конкретно фактическо действие, чието неизпълнение да обуславя защитата по чл. 257 АПК. По същество касаторът оспорва законосъобразността на одобрения ПУП - ПРЗ в частта, предвиждаща извършване на пробив и изграждане на кръстовище за свързване на двете улици, което се осъществява по друг процесуален ред - чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Доводите, че кръстовището е изградено без необходимите строителни книжа също не обосновават необходимост от защита по реда на чл. 257, ал. 1 АПК, а сочат на сигнал за извършено незаконно строителство, по който при преценка на компетентния административен орган се издава заповед по чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Аргументите за създадени затруднения в трафика на булеварда и евентуалното възникване на нови конфликтни точки за участниците в движението са относими към устройствената целесъобразност на плана, вкл. на предвидената комуникационна-транспортна система с него. Настоящата касационна инстанция не установява наведените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на обжалвания съдебен акт. Ето защо, решението като обосновано и съответно на материалния закон следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение