Решение № 661 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9661/2011 г.

Решение № 661 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9661/2011 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от АПК. Образувано е по жалба на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП) - гр. София срещу решение № 2326/13.05.2011 г., постановено по адм. д. № 7001/2010 г. от Административен съд София - град с доводи за неправилност на съдебния акт и искане за отмяната му. Ответникът - Николай Петров Тодоров оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение АС - София обявява за нищожно решение № РД-16-44 от 26.04.2010 г. на изпълнителния директор на ИАНМСП, в частта му по т. 2, с която е установено извършването на нарушения по чл. 10, ал. 1, и чл. 22, ал. 1 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ) от Николай Петров Тодоров, за което са предвидени наказания, посочени в чл. 35 и чл. 40 от закона. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема, че административният орган съгласно предоставената му компетентност от разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗПУКИ - в приложимата редакция - ДВ, бр. 26/2009 г. може да се произнесе единствено по наличието на конфликт на интереси, но няма правомощие да налага предвидените в закона административни наказания. Решението е правилно. Неоснователно е касационното възражение за допуснато от решаващия съд нарушение на материалния закон поради приетата нищожност на оспореното административно решение в частта му по т. 2. Съгласно нормата на чл. 28, ал. 1, т. 3 от ЗПУКИ редакцията и към момента на произнасяне на административния акт (ДВ, бр. 26/2009 г.) органът по назначаване е компетентен да установява конфликт на интереси спрямо подчинените му държавни служители с мотивирано решение въз основа на доклада по чл. 26, ал. 4 на закона. Безспорно и по аргумент от разпоредбата на чл. 29 в редакция - ДВ, бр. 26/2009 г. това решение подлежи на обжалване по реда на АПК и в случай на потвърждаване компетентен да наложи предвидените в закона административни наказания е съответният административен съд. При тази нормативна регламентация и след като в конкретния случай административният орган налага с решението административно наказание за нарушение на чл. 10 от закона, излиза извън законовоустановените му правомощия, поради което обявяването за нищожно на решението в частта му по т. 2 е правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, пето отделение,