Решение № 5660 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11214/2013 г.

Решение № 5660 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11214/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "В конверт" ООД гр. София, представлявано от Чудомир Якимов Атанасов, срещу Решение № 4614/8.07.2013 г., постановено от Административен съд София град /АССГ/ по адм. дело № 6997 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 2121111586/2.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София с решение № 1205/23.05.2012 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, както и поради необосноваността му, които съставляват отменителното касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Директорът на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Михайлова оспорва жалбата в съдебно заседание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на дружеството против Ревизионен акт 2121111586/2.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София с решение № 1205/23.05.2012 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че в двете фази на спора са представени необходимите доказателства относно отказаното право на данъчен кредит по доставките - авансово плащане на строително-ремонтни работи /СМР/ и извършване на СМР и обосновано е приета недоказаност на реалното им извършване. Постановено решение е правилно. Не са налице релевираните касационни основния за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Относно доставчика "Мади Н-76" ЕООД. Първостепенният съд е извършил подробна преценка на доказателствения материал по делото, като правилно е приел, че не са налице категорични доказателства, установяващи реалното извършване на крайната доставка, по която е извършено авансовото плащане и е издадена фактурата от 6.01.2010 г., по която се иска ползване на данъчен кредит в размер на 10 000 лева. Това обстоятелство се признава и от касатора в жалбата, който заявява, че договорът за строителство от 6.01.2010 г., сключен между РЛ като възложител и "Мади Н-76" като изпълнител за обект - ремонт на телефонна централа в гр. Перник, впоследствие е прекратен. Съдът обосновано е приел, че авансовото плащане, направено освен това след издаване на фактурата не може да бъде свързано с извършването на реална доставка. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон /ЗДДС/ като е приел, че по силата му авансовото плащане на ЮФ не поражда настъпване на данъчно събитие, а е такава само доколкото е обвързано с осъществяване на конкретна доставка. В случай, че тази доставка не се извърши, както е установено по делото, не се приема, че е налице данъчно събитие по извършеното авансово плащане, съответно не възниква право на приспадане на данъчен кредит. Извън подписания констативен акт за извършени СМР по делото не са налице други доказателства в подкрепа на твърдението на касатора за реалност на доставката. В доказателствена тежест на лицето е да установи правомерното начисляване на данъка досежно наличието на извършена услуга, при условията на пълно доказване, което в случая не е постигнато. Само осчетоводяването, било то и редовно водено, не е достатъчно за постигане целите на доказването. Ето защо със заключението на счетоводната експертиза не се опровергават горните доводи за липса на реалност. Обратно на твърденията на касатора актуалната практика на СЕС - по дело С-107/13 е в подкрепа на изводите на съда, че липсата на реалност на доставката, по която е извършено авансовото плащане е основание да се коригира правото на приспадане. В цитираното решение, при сходни фактически установявани, съдът /СЕС/ е приел, че относимите разпоредби на Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват да се коригира приспадането на ДДС, извършено от получателя на фактура, издадена за авансово плащане във връзка с доставка, която в крайна сметка не е извършена, въпреки че данъкът все още се дължи от доставчика и че същият не е възстановил авансово платената сума. Относно доставчика "Лари груп" ЕООД. Обосновано, въз основа на обстойна преценка, поотделно и съвкупност на събраните доказателства и доказателствени средства, първоинстанционният съд е приел, че не е установено от РЛ, че на обекта - промишлена сграда с телефонна централа в гр. Перник е налице резултат от услуги от вида на тези, описани в констативните протоколи. Не е доказано извършването на услуги и оттам настъпване на данъчни събития по фактурите, издадени през м. 07.2010 г. Не се налице предпоставки за възникване на право приспадане на данъчен кредит в размер на 4250 лв. по фактурата, издадена през м. 09.2010 г. /№ 182/13.09.2010 г./, имаща за предмет - "плащане". Не са били налице предпоставките, предвидени в чл. 115, ал. 1 ЗДДС за издаване на кредитно известие. Неплащането на уговорената цена не е сред тях. Развалянето на договора е основание за издаване на КИ, но в процесния случай няма данни за надлежно разваляне на договора. Представеното уведомление, вкл. и с касационната жалба, няма достоверна дата, не е установено надлежното му получаване от упълномощен представител на съконтрахента. Ето защо няма основание за корекция на правото на данъчен кредит в периода 09.2010 г. Неоснователно е позоваването на уредбата за анулиране на фактури, тъй като в случая не е извършена такава счетоводна операция. Неоснователно е и позоваването от касатора на практиката на СЕС по дела С-138/12 и С-454/98, тъй като не се касае аналогична фактическа обстановка. По изложените съображения жалбата и в тази си част се явява неоснователна. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно в своята цялост следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора разноски не се дължат за касационното производство в полза на касатора. Такива не се дължат и за ответника по касация, тъй като юрисконсултско възнаграждение в максималния еднократно дължим размер е присъдено в първата съдебна инстанция. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,