Решение № 9388 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16618/2011 г.

Решение № 9388 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16618/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Алберто Стоицов Йорданов, ОЗ Затвора, гр. Пазарджик подадена чрез процесуалния си представител адв. Димитров срещу решение № 141 от 07.10.2011 г., постановено по адм. д. № 56/2010 г. по описа на Административен съд -Кюстендил, с което е отхвърлена исковата му молба за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу МП на РБ и ГД "Изпълнение на наказанията" за неимуществени вреди. Поддържат се доводи за необоснованост на решението, както и постановяването му при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Ответните страни - не се представляват и не вземат становище по делото. Участвалият по делото прокурор на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - Кюстендил е образувано по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по искова молба на касатора срещу МП и ГД "Изпълнение на наказанията " за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3000 лв., настъпили в резултат на незаконосъобразни действия на служител от администрацията на Затвора - Бобов дол при провеждане на избор за самодейни органи на лишените от свобода на 11.07.2008 г. Искът е отхвърлен с обжалваното решение като неоснователен. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че претенцията е недоказана по основание и размер. Не е установено наличието на основните елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно противоправност (незаконосъобразни действия) и пряко причинно следствена връзка с причинените вреди. Решението е валидно, правилно и обосновано. От установената по делото фактическа обстановка в хода на съдебното производство касатора не е доказал по безспорен и категоричен начин претендираните от него неимуществени вреди, респективно наличието на пряка и непосредствена връзка между тях и твърдените незаконосъобразни действия от административния орган. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ се е фактически и правно обосновал. Мотивираният извод за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно е приложен ЗОДОВ. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността обаче не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие по административна дейност, отменени по съответен ред, вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Видно от повторния разпит на св. Тренев и св. Биков на проведените избори са били издигнати две кандидатури - тази на ищеца посочен от останалите затворници и тази на Николай Станков по сочен от св. Марков. Св. Марков заявил, че Алберто Йорданов е наказван и не може да бъде избран въпреки желанието на Йорданов да бъде избран, като изрично Тренев заявява, че след изказването на Марков за ищеца, че е наказван и не следва да бъде избиран, все пак гласуване е извършено - явно е гласувано и е избран Станков. Разпитаните свидетели не установяват какви са неимуществените вреди претърпени от ищеца - по-скоро твърдят, че ищецът е бил ядосан като е заявявал, "че не му се дава възможност да изпълнява такива длъжности за които има възможности според него да се справи. Анализирайки и оценявайки правилно фактите по делото законосъобразни са изводите за недоказаност на неимуществени вреди от Алберто Йорданов от неизбирането му за председател на отрядния съвет т. е вреди, които засягат сериозно личността и достойнството на гражданина или му се причиняват болки и страдания, и които в предвид нормата на чл. 52 от ЗЗД се определят по справедливост. Затова следва да се приеме, че правния извод на съда, че ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ е законосъобразен и обоснован. Правилно е прието от съдебния състав, че с оглед разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" не може да отговаря солидарно с Министерство на правосъдието на РБ, тъй като служителя на затвора е в служебното правоотношение с министъра на правосъдието /писмо рег. № 883/14.06.2011 г. на началника на затвора/. Водим от гореизложеното атакуваното решение като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,