Решение № 1425 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11272/2018 г.

Решение № 1425 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11272/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК. Образувано е по касационната жалба на П. Панайотов със съдебен адрес: [населено място], [адрес], подадена чрез процесуалния му представител адв. Цонев, против решение № 1994/13.07.2018 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. № 1353/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 94-01-8325/1/03.04.2018 г., издаден от главен експерт в Дирекция МПДТР към Община Бургас, потвърден с решение № 1137/04.05.2018 г. на кмета на Община Бургас, и той е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. С доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на чл. 174 ДОПК, касаторът претендира неговата отмяна и връщане на преписката на компетентния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Ответникът по касационната жалба – кметът на Община Бургас – оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Марев по съображения, изложени в писмено становище, и заявява искане да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение, както и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е бил АПВ № 94-01-8325/1/03.04.2018 г., издаден от главен експерт в Дирекция МПДТР към Община Бургас, потвърден с решение № 1137/04.05.2018 г. на кмета на Община Бургас, с който по подаденото от П. Панайотов искане с вх. № 94-01-2325/09.03.2018 г. е отказано възстановяване на данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за имот, находящ се в [населено място], [улица], по АУЗД № АУ005587/27.07.2012 г. на И. Панайотов, съответно в размер на 526. 56 лв., внесени с платежно нареждане № 5202191263/13.10.2017 г., и в размер на 2 811. ЗЗ лв., внесени с приходна квитанция № 5202600372/19.10.2017 г. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, че АПВ е издаден от компетентен орган, на когото са възложени правомощия със заповед № 1681/01.07.2014 г. на кмета на Община Бургас на основание чл. 4, ал. 3 и ал. 4 ЗМДТ. Обосновал е извод за това, че са спазени административнопроизводствените правила по издаването му, регламентирани в чл. 128 – чл. 129 ДОПК. Според изложените мотиви на решението с акта законосъобразно е отказано възстановяването на претендираната сума от 3 337. 36 лв., тъй като същата е платена доброволно и на основание чл. 174 ДОПК не подлежи на връщане. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Общинските вземания за данъци и такси съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК са публични вземания, а според чл. 174 ДОПК не подлежат на връщане доброволно платените публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, включително отписаните по реда на чл. 173. Обстоятелството, че на исканията на жалбоподателя за отписване на вземанията като погасени по давност, подадени съответно на 31.08.2017 г. и 20.09.2017 г., директорът на Дирекция МПДТР към Община Бургас е отговорил с писмо отрицателно, както и обстоятелството, че жалбоподателят е бързал да продаде имота, поради което е заплатил дължимите от наследодателя му суми, въпреки че са били погасени по давност, не обосновават извод за това, че тези публични задължения не са били платени доброволно. От безспорно установените по делото факти административният съд е извел правилни изводи за законосъобразността на оспорения акт. Поради това решението му като постановено в съответствие с нормата на чл. 174 ДОПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение