Решение № 11794 от 7.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6557/2014 г.

Решение № 11794 от 7.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6557/2014 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Любомир Мирев Стоев, гр. Кюстендил, чрез адв. Симеонка Манова като процесуален представител, против решение № 59/11.04.2014 г., постановено по адм. дело № 411/2013 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. С доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост се иска неговата отмяна. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК), гр. Кюстендил не изразява становище. Ответникът - Димитър Крумов Димитров, чрез адв. Борисова като процесуален представител излага становище за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, след като обсъди доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Любомир Стоев против заповед № КД-14-495/09.12.2013 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Кюстендил, с която е отказано изменението в кадастралната карта (КК) и кадастралния регистър (КР) на гр. Кюстендил, одобрена със заповед № РД-18-15/19.02.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК относно имот с идентификатор 41112.10.75 и имот с идентификатор 41112.10.167. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Позовал се е на разпоредбите на чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР и на чл. 62, ал. 2 от Наредба № 3/28.04.2005 г., като е обосновал извод за наличие на неподписан акт за непълноти и грешки от заинтересованото лице Димитър Димитров и спор за материално право между него и касатора, който се явява пречка за допускане на исканото изменение в КККР. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства, както и възраженията на страните. Решението е обосновано от фактическа страна и е постановено при правилно приложение на относимите материално правни разпоредби. Оспорената заповед е издадена в хипотезата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР (в относимата редакция на текста - ДВ, бр. 29/7.04.2006 г.) във вр. с чл. 62, ал. 3 и ал. 6 от Наредба № 3 от 28.04.2005 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Преценката за законосъобразност на административния акт, извършена към датата на издаването му съобразно императивното изискване на чл. 142, ал. 1 АПК, е обусловила извод за неоснователност на оспорването. В административното производство не може да се решават материалноправни спорове, такива не се решават и в съдебно - административното производство, целящо контрол за законосъобразност на административния акт. Оспорената от жалбоподателя заповед № КД-14-495/09.12.2013 г. на началника на СГКК - Кюстендил е издадена въз основа на констатирани данни за спор за материално право. Безспорно установено по делото е, че между Стоев и заинтересованата в първоинстанционното производство страна съществува спор за собственост, безспорно е и обстоятелството, че не е подписан акт за непълноти и грешки, което е задължително императивно изискване на закона при изпълнение на процедурата по чл. 53, ал. 3 ЗКИР. Ирелевантен е фактът, че в касационното производство е представено влязло в сила решение по гр. дело № 77/2013 г. на РС - Кюстендил, с което е отхвърлен предявения от Димитър Крумов Димитров срещу касационния жалбоподател Любомир Мирев Стоев отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че последният не е собственик на реална част от поземлен имот с идентификатор 41112.10.75 с площ от 450 кв. м., предмет на исканото от заявителя изменение на КККР. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт със закона се преценява към момента на издаването му. Представеното решение е влязло в сила на 3.07.2014 г., т. е. след издаване на оспорения административен акт и след постановяване на обжалвания в настоящото производство съдебен акт. В случая следва да се отбележи, че решението е постановено по предявен отрицателен установителен иск и същото няма сила на пресъдено нещо по отношение правото на собственост на касационния жалбоподател досежно спорния имот. Като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения административен акт и е отхвърлил оспорването, Административен съд - Кюстендил е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,