Решение № 11390 от 27.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6977/2015 г.

Решение № 11390 от 27.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6977/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е касационна жалба на "Б. Е. В." ЕООД, чрез пълномощник адв. А. Г. против Решение № 2952/27.04.2015 г., постановено по адм. дело № 6041/2014 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2021310076/06.03.2014 г., издаден от К. И. С., на длъжност началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП - С., възложила ревизията и В. Б. Л., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С., ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 904/22.05.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не обсъдил и отговорил на довода в жалбата за липса на доказателства за правомощия и представителна власт на подписалия Решение № 904/22.05.2014 г. от името на директора на дирекция "ОДОП" - С. Излагат се и доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, тъй като съдът неправилно приел основания за увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2011 г. и 2012 г. с непризнати разходи за командировки, непризнати разходи за застраховки на нает лек автомобил и непризнати разходи за данъци и такси битови отпадъци за нает недвижим имот. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на РА. Ответникът - Директор на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, като неоснователна. Моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение и присъди разноски по делото за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд-С. град (АССГ) е бил Ревизионен акт (РА) № 2021310076/06.03.2014 г., издаден от К. И. С., на длъжност началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП - С., възложила ревизията и В. Б. Л., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С., ръководител на ревизията, потвърден с решение № 904/22.05.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, с който на "Б. Е. В." ЕООД е преобразуван финансовият резултат в посока увеличение за 2011 г. и 2012 г., респ. е намалена декларираната данъчна загуба, поради непризнаване на счетоводни разходи за командировки на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО и непризнаване на разходи за застраховки на нает лек автомобил и разходи за данък и такса битови отпадъци за нает недвижим имот на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО, като в резултат на извършените корекции не е установено задължение за ефективно внасяне на корпоративен данък. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, АССГ е анализирал събраните в хода на ревизията доказателства и при липса на други доказателства, обосновал извод за материална законосъобразност на издадения РА. Относно увеличението на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО, поради непризнаване на счетоводни разходи за командировки, АССГ е приел, че не е доказано, че осчетоводените от дружеството разходи за командировки на управителя и съпругата му през 2011 г. и 2012 г. са свързани с дейността на дружеството. Обсъдил е представените заповеди за командировки на управителя на дружеството и неговата съпруга, отчети за извършени разходи и доклади на командированите лица, и приел че същите не установяват конкретните цели и действителният предмет на командироването, тъй като в тях най общо и банкетно били формулирани задачите - преговори с търговски дружества, но не се установявало във връзка с какви проекти или с коя извършвана или бъдеща дейност на ревизираното лице е командироването. Относно увеличението на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, поради непризнаване на разходи за застраховки на нает лек автомобил и разходи за данък и такса битови отпадъци за нает недвижим имот, АССГ е обсъдил представените от дружеството договор за наем на лек автомобил и договор за наем на недвижими имот, и поради липса на други доказателства е обосновал извод, че разходите за застраховки на нает автомобил и за данък и такса битови отпадъци на нает недвижим имот не са документално обосновани, поради липса на първични счетоводни документи. Позовал се е на нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, съгласно която счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Приел е, че договорите за наем на лек автомобил и за наем на недвижим имот не представляват първични счетоводни документи за извършени разходи и поради липса на други доказателства е обосновал извод, че е налице основанието по чл. 26, т. 2 от ЗКПО за увеличаване на финансовия резултат на дружеството за 2011 г. и 2012 г. с тези разходи. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно са разрешени спорните по делото въпроси, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани писмени доказателства. Обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон, като изводът на АССГ за материална законосъобразност на РА кореспондира с доказателствата по делото. Обосновано на събраните доказателства и в съгласие с приложимите разпоредби на ЗКПО, първоинстанционният съд е приел, че осчетоводените командировъчни разходи не са свързани с дейността на дружеството. Липсата на информация в представените заповеди за командировки на управителя на дружеството и неговата съпруга, както и в докладите за извършената работа по време на командировките по какви проекти или с коя извършвана или бъдеща дейност на ревизираното лице са провежданите срещи с чуждестранни търговски дружества, правилно е преценена от съда, че не доказват разходи, свързани с дейността на дружеството. Неоснователен е довода в касационната жалба, че съдът неправилно приел, че разходите за командировки не са свързани с дейността на дружеството, поради липсата на сключен договор в резултат на проведените срещи, осъществени при командировките. В оспореното решение липсват подобни изводи. АССГ е изградил извод, че разходите за командировки не са свързани с дейността на дружеството, след като е обсъдил всички представени от дружеството доказателства, въз основа на които приел, че не съдържат информация за каква конкретна дейност на дружеството са извършени командировъчни разходи. Мотивите на съда в тази част изцяло се възприемат от настоящият съдебен състав, с оглед което при липса на доказателства, че командировките са свързани с дейността на дружеството, правилно е възприето правното основание на чл. 26, т. 1 от ЗКПО, тъй като не е доказано, че процесните разходи са свързани с дейността. Неоснователен е довода в касационната жалба, че съдът неправилно приел, че разходите за командировки не са документално обосновани. В случая липсата на основание по чл. 26, т. 2 от ЗКПО е ирелевантно за спора, тъй като соченото в РА правно основание за непризнаването на разходите за командировки за данъчни цели е по чл. 26, т. 1 от ЗКПО, което с оглед изложените по-горе съображения правилно е прието от АССГ за доказано. Обосновано на събраните доказателства и в съгласие с приложимите разпоредби на ЗКПО, първоинстанционният съд е приел, че разходите за застраховки на нает автомобил и разходите за данък и такса битови отпадъци на нает недвижим имот не са документално обосновани, поради липса на първични счетоводни документи. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани. По силата на чл. 10 ЗКПО счетоводен разход се признава когато е документално обоснован с първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция. Правилен в тази насока е извода на съда, че представените от дружеството договори за наем на лек автомобил и за наем на недвижим имот не представляват първични счетоводни документи, а поради липса на други доказателства - първични счетоводни документи, тези разходи не са документално обосновани и правилно не са признати за данъчни цели. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на становище № 20-00-42/21.02.2014 г. на Изпълнителния директор на НАП относно данъчното третиране по ЗДДС на префактуриране на разходи с начислен ДДС в случаите, при които префактурирането не е по повод задължения, свързани с основна доставка. Релевантните за настоящия спор въпроси са свързани с увеличението на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във връзка с непризнати за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани, поради липса на първични счетоводни документи. Както се посочи по-горе този спорен въпрос е правилно разрешен в оспореното решение на АССГ. По тези съображения, изложените в касационната жалба доводи са неоснователни, а оспореното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Неоснователна се явява претенцията на ответника по касация за разноски в касационното производство, поради липса на конкретизация по размер на направената претенция. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,