Решение № 334 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2328/2008 г.

Решение № 334 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2328/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.), по чл. 194 ГПК (отм.) и чл. 193 ГПК (отм.), образувано по Молба вх. № 1380/11.02.2010 г. и Молба вх. № 1381/11.02.2010 г., заявени от адв. Д. С., като процесуален представител на Е. Е. Р. и Л. Р. С.. С Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка и тълкуване на Решение № 704/18.01.2010 г., се поддържа, че с изложените мотиви по приложение на чл. 67 ЗЗД от 1892 г.(отм.), касационният съд е "нарушил" чл. 46, ал. 1 от ЗНА във вр. с чл. 4, ал. 1 от ГПК (отм.), като не е решил делото според точния смисъл на действащите закони към момента на продажбата от 1937 г. на 3/4 идеални части от процесния магазин". Поддържайки, че мотивите на съда следва да бъдат в друга - подробно изложена насока, защитата на молителите адв. Д. С. счита, че за да се разкрие обективния смисъл на закона, коквато е задачата на съда, поради противоречието на "съдебния извод" на цитирания от съда текст на чл. 67 ЗЗД от 1892 г.(отм.), е налице противоречие на дипозитив и мотиви на атакуваното решение, съставляващо очевидна фактическа грешка. Иска се тази грешка да бъде поправена в смисъл, че "недействителността на задължението под условие/ чл. 221 във вр. с чл. 67 ЗЗД от 1892 г.(отм.) не води до недействителност на сделката по нот. акт. № 58/1937 г., съгласно чл. 228 ЗЗД от 1892 г.(отм.). Алтернативно с същата молба се поддържа, че ако подадената молба не бъде уважена като молба за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.), същата да бъде разгледана като искане за тълкуване на посоченото съдебно решение по реда на чл. 193 ГПК (отм.) относно: волята на законодателя по точния смисъл на чл. 67 ЗЗД от 1892 г.(отм.), да се тълкува констатацията в мотивите за недействителността на сделката по НА № 58/1937 г., въпреки автоматичното действие на чл. 288 ЗЗД от 1892 г.(отм.), подлежи на тълкуване цитираният текст на чл. 67 ЗЗД от 1892 г. (отм.), подлежи на тълкуване съдебния извод, че Е. Х. Р. е едноличен продавач по сделката през 1965 г., подлежи на тълкуване съдебния извод, че купувача по сделката по НА № 196/1965 г. е правосубектна структура на Министерство на културата, иска се тълкуване на "съдебния факт", че дирекция фотография е "служба" към Комитета за култура и изкуство - т. 6 от Правилника за устройство и дейност на ККИ. С молбата по чл. 194 ГПК (отм.) се иска съдът да се произнесе по предявеният иск за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) във вр. с чл. 118 ГПК (отм.), тъй като ВКС не е осигурило установяване на истината и не е решил делото според точния смисъл на закона. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия . намира: Производствата по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) чл. 193 ГПК (отм.) и по чл. 194 ГПК (отм.) са процесуално допустими от гл. т. заявяването на молбите за тяхното иницииране в установените от законодателя процесуално преклузивни срокове По молбата по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) Производството по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.), съгласно действащия правен режим, може да бъде надлежно заявено и проведено, когато съдът, чието решение следва да се коригира по този ред е допуснал очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между формираната воля на съда/ мотивите на решението/ и нейното изразяване в диспозитива на съдебния акт. Не съставляват "очевидна фактическа грешка" и не могат да бъдат поправени грешки, които съдът е допуснал при формиране на волята си. Ч. допускане поправка на очевидна фактическа грешка, не може да се замести вече формирана и изразена в съдебния акт воля на съда. Искането на Е. Е. Р., формулирано като искане да се приеме в мотивите на съда, че "недействителността на задължението под условие" чл. 221 във вр. с чл. 67 ЗЗД от 1892 г.(отм.) не води до недействителност на сделката по нот. акт. № 58/1937 г., съгласно чл. 228 ЗЗД от 1892 г.(отм.). не може да се квалифицира като хипотеза на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) . Това искане касае подмяна на вече изразената воля на съда с друга, според разбиранията на страната по делото, получила неудовлетворителен резултат. Дори и да се приеме, че е допуснато погрешно възприемане на фактите и превратно тълкуване на закона по делото от страна на съда, то искането на молителя касае формиране на нова - различна от изразената и обективирана с решението на съда воля по тълкуването на чл. 67 ЗЗД от 1892 г.(отм.), което искане не се покрива от общоприетото в теорията и практиката на съдилищата разбиране за поправка на очевидна фактическа грешка. Подмяната на вече изразената воля на съда, която би обусловила различен правен резултат, е недопустимо от гл. т. производството по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) . По алтернативно поддържаното искане по чл. 194 ГПК (отм.) Съдебната теория и практика приемат, че на тълкуване подлежи само онова съдебно решение която е неясно от гл. т. на приложение на правните последици на решението- изпълнителна сила, конститутивно действие, не може да бъде реализирано . С тълкуването на един неясен съдебен акт се цели отстраняване неяснота на произнесеното становище на решаващия съд, тълкуват се вече изразените мотиви, а не се тълкуват наново доказателствата или приложимия закон. Тълкуването може да се отнася само до изявената воля на съда, но не и до нови факти и правни норми. В конкретния случай молителят не поддържа същински довод за неясно формирана вола, а конкретно изразява несъгласие с вложения, напълно ясен и за него като страна смисъл на волята на съда,, която очевидно не е полза на доверите му и не е в аспект, в който е застъпена в касационната жалба. В тази аспект на искането, настоящият състав намира същото за неоснователно. По молбата по чл. 193 ГПК (отм.) Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 ГПК (отм.) сочи, че страната в съдебния исков процес може да иска допълване на решението си, когато съдът не се е произнесъл по цялото и искане. За да бъде реализирано това процесуално право, на лице следва да пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет. Правото на страната да иска допълване на един съдебен акт следва да се упражни в срока, указан от закона- а именно 1 месец от узнаване за постановеното решение. При данните по делото не може да се сподели тезата на молителя, че не е налице произнасяне по цялото искане на страната-касатор. С решението, чието допълване се иска, касационният съд е проверил и се е произнесъл по процесуалната и материалноправна законосъобразност на решението на въззивния съд ИЗЦЯЛО, постановявайки диспозитив, че "оставя в сила " обжалвания съдебен акт на въззивния съд . За да са налице предпоставките на закона за постановяване на допълнително решение би следвало касационният съд да не се е произнесъл по касационната жалба срещу конкретна част от обжалваното решение. Липсата на удовлетворителен за обжалващата страна резултат по конкретни доводи от касационната жалба не съставлява пропуск и непроизнасяне по част от спорния предмет. Ч. искането за допълване на съдебното решение не могат да се допълват мотивите на съдебния акт. С молбата за допълване в настоящия случай, защитата на молителя - адв. Д. С. ИСКА съдът да се произнесе и по непроизнесената част на искането му от въззивния съд т. е. в насока, която е поддържана като теза, но не е била възприета от съда. Искането е недопустимо, тъй като предмет на касационния контрол е решението на въззивния съд и то в предметните рамки на което производство, е протекло въззивното обжалване. Водим от горното, състав на второ отделение на гражданската колегия на Върховния касационен съд