Решение № 14382 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6305/2011 г.

Решение № 14382 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6305/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 5677 от 21.04.2011 г. постановено по адм. д. № 1435/2011 г. на Върховния административен съд, седмо отделение е отменил решение, взето по протокол № 2 от 18.01.2011 г. на Висшия съдебен съвет, с което по т. 22.1 е прието, че с действията и бездействията си Веселин Славов Пенгезов, административен ръководител - председател на Апелативен съд гр. София е нарушил чл. 5, ал. 5 от Правилата за професионална етика на съдиите в България, в сила до 20.05.2009 г., както и правила 5.6 и 5.7 от Кодекса за етичното поведение българските магистрати, действащ от 20.05.2009 г. и е допуснал накърняване престижа на съдебната власт - дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и на основание чл. 308, ал. 1, т. 5 от ЗСВ му е наложено дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност като административен ръководител" - председател на Апелативен съд гр. София. Наведени са оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Ответникът Веселин Пенгезов чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, петчленен състав, след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Върховния административен съд- седмо отделение, по реда на чл. 132, ал. 2, т. 3 АПК вр. с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт е оспореното от В. С. решение по протокол № 2 от 18.01.2011 г. на Висшия съдебен съвет, с което му е наложено " дисциплинарно наказание " за това, че е нарушил чл. 5, т. 5 от Правилата за професионална етика на съдиите в България, в сила до 20.05.2009 г., както и правила 5.6 и 5.7 от Кодекса за етичното поведение на българските магистрати, действащ от 20.02009 г., с което е накърнил престижа на съдебната власт - дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 ЗСВ и по т. 22. 2 на основание чл. 308, ал. 1, т. 5 ЗСВ - освобождаване от "длъжност като административен ръководител" - председател на Апелативен съд гр. София. С обжалваното решение тричленен състав е отменил оспореното решение на Висшия съдебен съвет като незаконосъобразно и необосновано. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдебният състав на първоинстанционния съд е обосновал извод за липса на осъществен състав на чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ. Неоснователни са развитите в касационната жалба оплаквания, че нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 ЗСВ са осъществени. За да е налице нарушение по т. 3 на цитираната разпоредба е необходимо с действията или бездействията си магистратът да е нарушил някои от правилата за професионална етика. Те, както всички морални норми са с висока степен на абстрактност. Съдържанието им е израз на фактически установени в обществото общоприети правила за поведение, гарантиращи защитата на онези ценности, които обществото е приело за значими на даден етап от развитието си. Разпоредбата на т. 5.6 от кодекс респ. 5.5 и 5.7 има за предмет честта на магистрата като важен елемент на престижа на съдебната власт. С оглед на това те изискват от него въздържане от действия, които могат да компрометират тази ценност. По тази причина обосновани са изводите, че административния орган не е изложил съображения за осъществено лично негово поведение на магистрат в предприетото начинание на неговата дъщеря да придобие право на строеж, което да е установено по безспорен начин и мотивирано, каквото е изискването на кодекса и закона. Липсата на съображения на органа е абсолютно нарушение на административнопроизводствените правила - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съобразно тази разпоредба административният орган е длъжен да издаде административния акт, който задължително трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването му и неговите съображения не могат да бъдат заместени с тези на съда. При липсата на формулирано от фактическа страна поведение, което да осъществява фактическия състав на 307, ал. 4, т. 3 и 4 ЗСВ, което правилно е квалифицирано от съда, обосновано е прието, че административният акт е постановен в нарушение на материалния закон. Ето защо, след като вмененото дисциплинарно нарушение е останало немотивирано този факт е достатъчно основание да се приеме оспореното решение за незаконосъобразно само на това основание. Не е достатъчно само да се посочи, че е налице нарушение на КЕПБМ без да са посочени действията или бездействията, които го осъществяват. Възприемайки тази фактическа обстановка, решаващият състав на Върховния административен съд - седмо отделение е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното с касационната жалба оплакване за неговото нарушение е неоснователно. Изводите му кореспондират със събраните и установени факти и обстоятелства по делото и са съобразени с тях и закона, поради което е обосновано. Не са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяната му. Като постановено в отсъствие на отменителните основания визирани в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК следва на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК обжалваното решение да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, II колегия и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК ,