Решение № 8103 от 23.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12033/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 вр. чл. 128а, ал. 3 АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. И. С. от гр.София, уточнена с допълнение от 12.10.2023 г., срещу решение 5303/08.08.2023 г., постановено по адм. дело 8879/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено определение от 16.03.2023 г. за конституиране в качеството на ответник по адм. дело 8879/2020 г., Върховният административен съд, прекратено е производството по адм. дело 8879/2020 г. по отношение на Върховния административен съд, отхвърлена е исковата молба на Р. И. С., за обявяване на нищожност на решение 8294 от 26.06.2020 г., постановено по адм. дело 14350 по описа за 2019 г. на ВАС, Петчленен състав, Втора колегия, в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба Р. И. С. срещу решение 11603 от 31.07.2019 г., постановено по адм. дело 13721/2017 г. от тричленен състав на ВАС, шесто отделение и е осъден Р. И. С., да заплати сторените съдебно - деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение на Министъра на енергетиката в размер на 100,00 лв.. В уточнението към касационната жалба подробно са изброени процесуалните действия и съдебните актове по движението на делото пред първата инстанция. Посочено е, че са допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждането на делото, тъй като касатора бил лишен от възможност да се запознае с делото след обявяването му за решаване. Твърди, че не била уважена молбата му за поправка в протокола от с.з. на 19.07.2023 г. и за продължаване на срок за представяне на писмени бележки. Твърди, че по инициатива на съда е поискал конституиране като ответник на ВАС. Моли съда да отмени обжалваното решение. Прави възражение за прекомерност на разноските. Ответникът - Министърът на енергетиката, чрез главен юрисконсулт А. Терзиева, изразява позиция за правилност на атакуваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Върховен административен съд, чрез юрисконсулт В. Христова, моля съда да отхвърли касационната жалба като неоснователна и недоказана. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на решението. При преценката на оспорения съдебен акт при условията на чл. 218, ал. 1 АПК, с оглед посочените в жалбата пороци на решението и служебната проверка на приложението на материалния закон по чл. 218, ал. 2 АПК, въз основа на доказателствата по първоинстанционното дело, настоящият касационен състав приема следното: При постановяване на обжалваното решение не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. Твърденията на касатора, че е бил лишен от възможност да се запознае с делото след обявяването му за решаване и че не била уважена молбата му за поправка в протокола от с.з. на 19.07.2023 г. и за продължаване на срок за представяне на писмени бележки, не представляват такива съществени процесуални нарушения. Касаторът преди последното съдебно заседание по делото е имал възможност да се запознае с представените по същото доказателства. В последното съдебно заседание не са представени доказателства, а искания са правени предимно от С.. Изявленията на страните са записани в протокола и същият е публикуван на интернет страницата на съда. На касаторът в настоящото производство е бил даден 14-дневен срок срок за представяне на писмено становище, който е бил напълно достатъчен за неговото изготвяне. Обжалваното решение е постановено след изтичането на този срок, поради което не е ограничено правото на защита на касатора. Наред с това тези искания са били оставени без уважение с определение на първоинстанционния съд от 04.08.2023 г., което е обжалвано, но с определение 8988 от 18.10.2023 г. на АССГ частните жалби са върнати, като по делото липсват данни за обжалване на посоченото определение. За пълнота следва да се посочи, че определение, с което искането на С. за поправка на протокол от съдебно заседание, проведено по делото на 19.07.2023 г. не е от категорията съдебни актове по чл. 229 от АПК, които преграждат по-нататъшното развитие на производството или са изрично посочени в закона като подлежащи на обжалване с частна жалба. Същото се отнася и до определението относно искането за продължаване на срока за предоставяне на писмено становище. Събирането на доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора. Следователно във фазата на устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. Пренията дават процесуалната възможност на страните да анализират доказателствата и да изложат своите фактически и правни заключения във връзка със спорното право. До приключване на устните състезания се стига, когато страните са изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при постановяване на решението. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Тази забрана обезпечава приложението на основни принципи на исковия процес равенството на страните, равно право на защита и състезателност, установени с чл. 8 и 9 ГПК. Постановяване на решението е възможно, когато всички процесуални действия по разглеждане на правния спор вече са били осъществени. С действащия ГПК се урежда възможност за представяне на писмена защита при определени условия при фактическа и правна сложност на делото.