Решение № 10696 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5265/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Г. З. Д. от. гр. София, приподписана от адв. Р. Николов срещу решение № 990/09.01.2026 г., постановено по адм. дело № 5001/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт (РА) № Р – 22002224001233 -091 – 001/18.12.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 290/18.03.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността й по чл. 19, ал. 2 ДОПК за задължения на „Алфакомерс Трейдинг“ ООД в несъстоятелност (н) за корпоративен данък за данъчни периоди от 01.12.2017 г. – 31.03.2022 г., за ДДС за същия период, по ЗДДФЛ и за задължителни осигурителни вноски – ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО отново за посочения период. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационната жалбоподателка изложените от съда мотиви не кореспондират с фактите по делото, което прави решението необосновано. Твърди се също, че на доказателствените средства съдът е придал съдържание, каквото те нямат, с което са нарушени основните правила на съдебния процес, както и е налице немотивираност на постановения съдебен акт. Според касационната жалбоподателка съдът е възпроизвел мотивите на административния акт, според които извършените от управителя на „Алфакомерс Трейдинг“ ООД (н.) разпореждания представлявали скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО, в резултат на което имуществото на дружеството да е намаляло. За да обоснове недобросъвестност, касационната жалбоподателка твърди, че съдът се е позовал на решение № 1161/16.08.2024 г., постановено от Софийски градски съд (СГС), с което Г. Д. била осъдена да заплати на посоченото дружество 921 908,43 лв., представляващи обезщетение за вредите, претърпени от дружеството поради дадените от нея незаконосъобразни указания към длъжниците на дружеството за заплащат възнагражденията по фактурите, издадени от „Алфакомерс Трейдинг“ ООД (н.) за 2018 г. по сметка на „Алфа Корпорация“ ЕООД. В касационната жалба са изложени оплаквания, че неправилно съдът не е възприел отговорите на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, че за периода 2017 г. – 2021 г. имуществото на „Алфакомерс Трейдинг“ ООД (н.) значително превишава задълженията, като се формира излишък, откъдето следва, че съществуващите задължения са обезпечени с имущество. В тази връзка според касаторката налице е ярка непоследователност в мотивите на съда, като от една страна се твърди, че РА е доказан, а от друга страна се констатира, че по делото липсват счетоводни и търговски документи на посоченото дружество, т.е. че доказателства няма. Сочи се също така, че е необоснован основният извод на съда, че ответната администрация се е справила с доказателствената си тежест в това производство, възложена й по силата на общата разпоредба на чл. 170, ал.1 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, за което са дадени съответните указания от съда. Според касационната жалбоподателка приобщеният по делото доказателствен материал е твърде оскъден и недостатъчен да обоснове фактическия състав на скритото разпределение на печалбата като основание за вменената солидарна отговорност. В тази връзка се сочи, че по делото в подкрепа на констатациите на РА не са приложени като доказателства нито сключените договори за заем, нито други първични документи, регламентиращи финансовите и платежни отношения на „Алфакомерс Трейдинг“ ООД (н.) с неговите контрагенти и затова се твърди, че не може да се твърди, че е установено действителното икономическо положение на дружеството. За неправилно Д. счита, че съдът е формирал извод за обективна невъзможност публичните задължения да се съберат от задълженото лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, като са налице данни, че дружеството е разполагало с имущество, което би покрило задълженията му – машини, съоръжения и оборудване, чиято обща стойност надхвърля сумата от задълженията. Твърди се от Г. Д., че това обстоятелство е било установено и от ревизиращите органи при преглед на годишните финансови отчети (ГФО), описани по години в констативната част на РД., като например към 31.12. на 2017 г., 2018г. и 2021 г., а за 2022 г. не е имало подаден ГФО. За вземанията на НАП, в касационната жалба подробно е описано откритото производство по несъстоятелност на „Алфакомерс Трейдинг“ ООД (н.) по търг. дело № 1407/2021 г. на Софийски градски съд, вкл. и предявените от НАП вземания в размер на 223 575,87 лв. без лихвите. В тази връзка е налице оплакване, че административният съд не е съобразил, че органите по приходите нямат компетенциите да установят по категоричен начин дали е възможно задълженията да бъдат събрани от дружеството, тъй като по този въпрос се произнася съдът по несъстоятелността. Според касаторката е налице преюдициално спрямо ревизията съдебно производство, което налага спиране на ревизионното производство до приключване на всички действия относно постановената от съда обща възбрана и запор на имуществото на дружеството. В тази връзка се твърди в касационната жалба, че неправилно съдът е възприел посоченото в РА, че е невъзможно да бъдат събрани задълженията на дружеството и не е вярно, че е било доказано от действията на органите по събиране, като не е съобразено, че в случая органът по събиране е синдика, който по никакъв начин не е установил, че задължението е несъбираемо. Излагат се доводи, че започването на ревизия за солидарна отговорност по отношение на задължения, за които тече производство по несъстоятелност, в което те са предявени е незаконно. Подробно в касационната жалба се излагат твърдения относно изготвената съдебно – счетоводна експертиза, като се позовава на установеното от вещото лице, че за периода на ревизията имуществото на „Алфакомерс Трейдинг“ ООД (н.) значително превишава задълженията, като се формира излишък, поради което съществуващите задължения на дружеството се твърди, че са обезпечени с имущество. Налице е позоваване на експертизата и относно установеното от нея, че не се установяват документи за безвъзмездно предадени или дарени финансови или материални активи на дружеството, нито по делото има първични документи за сделки с имущество. Според касаторката по делото липсват първични и вторични счетоводни документи, въз основа на които да се установи, че тя е извършвала плащания на парични средства от банковите сметки на дружеството в периода от 01.12.2017 г. до 31.03.2022 г., не е установено и неоснователно отклонение на налични парични средства на дружеството или безвъзмездни плащания. Твърди се, че неправилно съдът не е ценил експертизата поради липса на достатъчна доказателствена опора, но това поставя въпрос върху какви доказателства лежи преценката на съда за обоснованост на потвърдения РА. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касация директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск. Бакърджиева, я оспорва с искане да се отхвърли като неоснователна касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура в депозирано по делото писмено становище в съдебно заседание, счита, че касационната жалба следва да се отхвърли като неоснователна, тъй като са налице основанията за ангажиране отговорността на Г. Д. по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Г. З. Д. срещу посочения по – горе РА, с който е била ангажирана отговорността й по чл. 19, ал. 2 ДОПК в качеството й на управител за задълженията на „Алфакомерс Трейдинг“ ООД (н.) за корпоративен данък за данъчни периоди от 01.12.2017 г. – 31.03.2022 г., за ДДС за същия период, по ЗДДФЛ и за задължителни осигурителни вноски – ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО отново за посочения период.Съдът е възприел констатациите на РА, че е доказан фактическия състав за реализиране отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК, тъй като Г. Д. като управител на дружеството е отклонявала парични средства на дружеството, което е довело до намаляване на имуществото му – скрито разпределение на печалбата и отчуждаване на имуществото на задълженото лице безвъзмездно и поради тази причина не са били изплатени задълженията за данъци и осигуровки на предприятието към бюджета. Съдът е преповторил констатациите в РА, като е посочил, че действията на ревизираното лице по опериране с парични средства, представляват поредица от активни и съзнателни действия, целящи избягване плащането на данъчно – осигурителни задължения, като в случая лицето е внасяло и по лични сметки парични средства, вкл. е теглило парични средства от сметките на дружеството, без данни за използването им в търговската дейност. Съдът е анализирал предпоставките по чл.19 ДОПК за ангажиране отговорността на задължените лица по чл. 14, т.1 и 2 ДОПК, посочвайки, че това е лична отговорност и в случая тя е ангажирана по отношение на Г. Д. по чл. 19, ал. 2 ДОПК, тъй като е налице отчуждаване на имущество на главния длъжник – чл. 19, ал. 2, т.1 ДОПК. Според решаващия съд, като управител на „Алфакомерс Трейдинг“ ООД (н.) през целия период на ревизията, Г. Д. е извършвала разпореждане с паричните средства на дружеството, сключвала е трудови договори и е подписвала документи, относими към дейността на същото дружество. В обжалваното решение са обсъдени всички относими факти и обстоятелства, както и свързаните с тях доказателства, а също и заключението на съдебно - счетоводната експертиза и обобщено от всички тях е направен извод, че правилно с РА е ангажирана отговорността на Г. Д. по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Въз основа на това съдът е приел, че жалбата срещу оспорения РА е неоснователна и я отхвърлил. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно първоинстанционният съд е анализирал разпоредбата на чл. 19 ДОПК, в частност на ал. 2 и тя е във връзка с приетото от ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд решение по тълк. дело № 7/2019 г, според което отговорността по чл.19 ДОПК представлява особен случай на лична отговорност на трети лица за публични задължения на задължени юридически лица по чл. 14, т.1 и 2 ДОПК. В случая приходните органи са се позовали на чл. 19, ал. 2 ДОПК и първостепенният съд е възприел техните констатации в РА, че жалбоподателката е извършвала разпореждане с парични средства на дружеството и е разполагала като управител с пълна информация за имущественото и финансово състояние на същото, т.е. била е наясно със задълженията на главния длъжник към бюджета по повод на подадените данъчни декларации през периода 01.12.2017 г. – 31.03.2022 г. Относно плащането на 732 550,25 лв. от „Алфакомерс Трейдинг“ ООД (н.) към свързано лице е било извършено преди да е възникнала изискуемостта на задълженията на дружеството за задължения за ЗОВ за 2017 г. Твърденията на приходните органи, възприети и от съда, че цялото поведение на Д. е било насочено към източване на постъпващите в патримониума на „Алфакомерс Трейдинг“ ООД (н.) парични потоци се съотнасят към доказателствата, събрани по делото. Доказват се и констатациите на РА, възприети в обжалваното решение, че е налице скрито разпределение на печалбата по смисъла на дефинираното понятие в § 1, т. 4, б. „в“ б. и т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО. В процесния казус няма спор, че Г. Д. е била управител на „Алфакомерс Трейдинг“ ООД, вкл. и през ревизирания период 2017 г. - 2022 г. Установено е също така, че посоченото дружество е в несъстоятелност и се представлява от синдик Н. Ганев, който пред приходните органи е представил 13 бр. договори за заем със заемодател „Алфакомерс Трейдинг“ ООД (н.) и 3 бр. договори за заем, по които посоченото дружество е заемател. По тези договори е установено, че заемателите на „Алфакомерс Трейдинг“ ООД (н.) са негови свързани лица. От вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза е констатирано, че за част от заемните договори „Алфакомерс Трейдинг“ ООД е извършвал преводи на заемните суми по банкови сметки на кредитори на заемополучателя по нареждане от последния. Освен тези заеми, за които няма данни върнати ли са от дружествата – заемополучатели, се установява и че касационната жалбоподателка е захранвала сметки на дружества като „Корпорация Табаков ЕООД на която собственикът на капитала в писмено обяснение в хода на ревизията е твърдял, че няма разчетни взаимоотношения с дружеството, което управлява Г. Д.. В същото време приходните органи са констатирали, че от жалбоподателката по сметка на посочената корпорация в „ОББ“ АД са преведени значителни суми, без да има данни на какво основание и за какво са отклонявани средства от главния длъжник. Обобщено от доказателствата по делото следва, че за 2017 г. Г. Д. е извършила плащания към свързани дружества общо в размер на 224 401,84 лв., както и 508 148,41 лв. за 2018 г. вместо да погасява задълженията на „Алфакомерс Трейдинг“ ООД (н.) към бюджета. Видно от тези данни по делото правилно решаващият съд е приел, че жалбоподателката е източвала наличните средства на дружеството, което управлява, вместо да погасява дължимите към бюджета данъчни задължения и осигурителни вноски общо в размер на 308 856,86 лв. главница и 187 604,29 лв. лихви. Установено е по делото, че с оглед разпореждането от Г. Д. към свързани дружества от т. нар. „предприятия от групата“, тези действия правилно са квалифицирани от приходните органи и от първостепенния съд като недобросъвестни действия, което обосновано е накарало синдикът на „Алфакомерс Трейдинг“ ЕООД (н.) Н. Г. да заведе иск по чл. 145 ТЗ срещу Г. Д.. С решение № 1161/16.08.2024 г. по търг. дело № 778/2023 г. на Софийски градски съд, потвърдено с решение № 330/29.06.2026 г. по адм. дело № 816/2024 г. на Апелативен съд – София, е осъдена Д. да заплати на „Алфакомерс Трейдинг“ ООД (н.) обезщетение за неимуществени вреди в размер на 921 908,43 лв. Тези вреди с посочените съдебни решения са присъдени на дружеството, вследствие на незаконосъобразни указания от касационната жалбоподателка към длъжници на посоченото дружество да заплащат възнагражденията по издадените фактури от дружеството, което тя управлява през 2018 г. по сметка на дружество от „групата предприятия“ „Алфа Корпорация“ ЕООД, което е свързано лице, като се има предвид, че касаторката е управител и на това дружество. При положение, че по оборотна ведомост невърнатите суми са в размер на 578 350,69 лв. и 883 924,71 лв. към 31.12.2019 г., а приходите от лихви са едва 1 031,27 лв., то Г. Д. е била наясно с финансовото положение на дружеството – главен длъжник, но въпреки това е захранвала сметките на трети дружества, изтегляла е пари от банковите сметки на дружеството, без да става ясно за какво са използвани тези парични средства, къде се намират и при поискване на доказателства, такива не са ангажирани от нея. Отговорността по чл. 19 ДОПК е субсидиарна, което означава, че приходните органи имат задължение да съберат дължимите задължения за данъци и/или осигурителни вноски първо от главния длъжник по смисъла на чл. 14, т.1 ДОПК, а след това ако те не са погасени, да се търсят от управителя на дружеството. Така е прието и в решението по тълк. дело № 7/2019 г. на ОС на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Установено е по делото, че спрямо „Алфакомерс Трейдинг“ ООД (н.) са предприети обезпечителни мерки с наложен запор в „Българо – американска кредитна банка“ АД върху банкови сметки на дружеството в размер на 50 412,89 лв., но дългът е категоризиран като несъбираем. За сметката в "ОББ" АД, в хода на ревизията е установено, че Г. Д. е изтеглила всички парични средства в нея, поради което следва да се приеме, че това са недобросъвестни действия от нейна страна. Дори да се приеме, че това не е така, тази сума в никакъв случай не може да покрие дължимите задължения към бюджета, вследствие на недобросъвестните действия на Г. Д.. При извършената служебна справка от настоящия съдебен състав в публично достъпния Търговски регистър се установи, че е налице вписване на решение № 845/15.06.2026 г. по търг. дело № 1407/2021 г. (неправилно изписано в обжалваното решение под № 1404/2021 г.) на Софийски градски съд, който е прекратил производството по несъстоятелността и е заличил дружеството от същия регистър, като това решение има незабавно действие. От решението се потвърждава установеното от приходните органи, че дружеството не може да обслужи своите задължения към бюджета, не са налични и достатъчно средства по банковите сметки на дружеството, както и е установено, че Д. е бракувала активи на дружеството, поради което е невъзможно задълженията за данъчни и осигурителни вноски да бъдат погасени. Правилно първоинстанционният съд е кредитирал заключението на съдебно – счетоводната експертиза, която е потвърдила констатациите в РА за наличие на обстоятелствата по чл. 19, ал.2 ДОПК, с което е била ангажирана отговорността на Г. Д. за задължения за данъци и осигурителни вноски на „Алфакомерс Трейдинг“ ЕООД. С него се подкрепят констатациите в РА и правилно съдът го е обсъдил и ценил като безпристрастно и коректно при изследвани на всички относими в него факти, обстоятелства и въз основа на събраните по делото доказателства. С оглед изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение е правилно постановено, без да са налице визираните от касационната жалбоподателка отменителни основания. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация, за касационното производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро. При присъждане на това възнаграждение съдът съобрази изменението на чл. 161, ал. 2 ДОПК, считано от 17.02.2026 г., според което не е приложима за юрисконсултските възнаграждения Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Предвид препращането към чл. 36 от Закона за адвокатурата, приложима в случая относно юрисконсулското възнаграждение е Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение