Решение № 218 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8361/2018 г.

Решение № 218 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8361/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – С. при ЦУ на НАП срещу решение № 3154 от 14.05.2018 г. по адм. дело № 1920/2018 г. по описа на Административен съд – С.-град, с което по жалба на Н. Николов е отменен ревизионен акт (РА) № Р-04000415000917-091-001 от 28.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – С., изменен с решение № 58 от 15.01.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – С. при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, тъй като съдът е приел, че РА подлежи на отмяна само на основание изтеклата погасителна давност, без да е обсъдил по същество размера и основанието на установените задължения. Иска решението да бъде отменено и да се потвърди РА, като изрично се посочи, че същият не подлежи на принудително изпълнение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. С определение по хода на делото от 10.07.2019 г. са конституирани на мястото на починалия ответник Н. Николов като негови правоприемници наследниците му: С. Н., В. Николов, Т. Клоучек и И. Николов. Ответникът – С. Н., чрез адв. Иванова оспорва касационната жалба. Счита, че решението е правилно и иска да се остави в сила. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Претендира разноски по делото. Ответниците – В. Николов, Т. Клоучек и И. Николов, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка пред административния съд е бил РА № № Р-04000415000917-091-001 от 28.09.2015 г., издаден от М. Станулова, на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол", орган, възложил ревизията и Ц. Хубанова, на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, изменен с решение № 58 от 15.01.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП", с който на ревизираното лице са установени задължения по ЗДДФЛ. Административният съд е установил, че ревизията е възложена от компетентен орган. РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 ДОПК. Първоинстанционният съд е приел за основателно направеното възражение от ревизираното лице за изтекла давност спрямо установените с РА задължения, съобразно нормата на чл. 171, ал. 1 ДОПК и е отменил РА. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото не е спорно, че давността по чл. 171, ал. 1 ДОПК е изтекла. Към настоящият момент е изтекла и абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Неоснователно касаторът твърди, че изтеклата погасителна давност има отношение само към изпълнителния процес, а не към ревизионното производство за установяване на публични задължения с ревизионния акт, поради което и не може да послужи като основание за отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен. Настоящият състав намира, че ако е изтекъл давностният срок, то следва да се приеме, че се е погасило самото публично задължение, какъвто ясен смисъл имат разпоредбите на чл. 171, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. В този случай съдът не е длъжен да изследва дали установените с ревизионния акт задължения са законосъобразни или не, тъй като и в двата случая ревизионния акт трябва да бъде отменен поради изтекла давност. С оглед изложеното касационната жалба е неоснователна, решението е законосъобразно и не страда от пороците, наведени при обжалването, поради което ще следва да бъде оставено в сила. На С. Н. следва да се присъдят разноски в размер на 3 000 лв., съобразно представен договор за правна защита и съдействие, списък по чл. 80 ГПК и доказателства за платен адвокатски хонорар за касационна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,