Решение № 7115 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1240/2018 г.

Решение № 7115 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1240/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. срещу решение № 2134/1.12.2017 г. на Административен съд П. по адм. д. № 1357/2017 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16001615004379-091-001/27.01.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП П. относно допълнително установените задължения за ДДС в общ размер 44 450.53 лева и лихви за забава общо 29 297.34 за данъчни периоди от месец януари до месец юни 2010 г. Инвокират се оплаквания за противоречие на решението с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Според касатора местната данъчна привръзка за получените от ревизираното лице доставки на стоки и услуги в данъчни периоди м. 12.2015 г. и м. 01.2016 г. доставки на услуги е тази по чл. 21, ал. 2 ЗДДС, доколкото получателят е данъчно задължено лице. Осъществяването на доставките от установен в друга държава-членка оператор се установявало от справки от регистъра "VIES". Навежда доводи за неприложимост на облагането с нулева ставка по чл. 31, т. 3 ЗДДС, тъй като доказването на предпоставките за прилагане на този режим не било сторено поправилата на чл. 38б, ал. 2 ППЗДДС. И. отмяна на обжалваната част от решението и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "В. д." ООД - в несъстоятелност не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С отменената от АС П. част от ревизионен акт са установени в тежест на "В. д." ООД - в несъстоятелност допълнителни задължения за ДДС в общ размер 44 450.53 лева за данъчни периоди м. 01 - 06.2010 г. и за закъснителна лихва в общ размер 29 297.34 лева. Определеното задължение за косвен данък е в резултат на извършено на основание чл. 21, ал. 2, чл. 63, ал. 1, чл. 82, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС от органите по приходите начисляване на ДДС за декларирани от френския търговец "SAS UNI AIR ENTERPRISE" с VIN № FR20395320625 доставки на услуги и части по поддръжката на самолет "Хоукър 850 ХР", сериен № 258855, рег. № F-GVIA. По констатациите на първоинстанционното решение жалбоподателят е ползвал самолета по договор за финансов лизинг № 86173/31.10.2008 г., сключен с "Уникредит лизинг" АД. Отдало го е под наем на "А." ООД - Франция с договор от 31.10.2008 г. Френското дружество е авиационен оператор, регистриран в Главна дирекция "Гражданска авиация на РФранция. Част от съдържанието на договора за наем е задължението на наемодателя да заплаща директно разходите за поддръжка на корпуса, двигателя, подновяването на боята и вътрешността. "А." ООД е сключило на 04.07.2008 г. договор за техническо обслужване на въздухоплавателното средство със "SAS UNI AIR ENTERPRISE". На 10.12.2009 г. "А." ООД, действащо от името на "В. д." ООД е предоставило на "А. Д. Е. Авиейшън" Лтд на лизинг самолета. Според лизинговия договор разходите за поддръжка са за лизингополучателя. РЛ е префактурирало разходите за поддръжка на самолета за периода м. 01-06.2010 г. на "А. Д...." с фактура № 5/02.08.2010 г. За да отмени РА в частта за допълнително начисления ДДС, първостепенният съд е приел за неубедително доказването с информацията от регистъра VIES осъществени от "SAS UNI AIR ENTERPRISE" доставки с получател "В. д." ООД. Не било установено изписване на стоки/услуги; време, място и начин на предаване в разпореждане на ревизираното лице, а също и плащане. Доказването на доставките е отнесено към процесуалните тежести на администрацията. То било разколебано и от съществуването на повече от един субект, който по обсъдените в решението договори, е задължен да поеме разходите по поддръжката на самолета. Съдът е изложил и допълнителни съображения за приложимост на нулевата ставка по чл. 31, т. 3 ЗДДС, доколкото доставките били свързани с поддръжка на въздухоплавателно средство, използвано от авиационен оператор за публичен транспорт, извършващ предимно международни рейсове. Решението е правилно. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК в тежест на администрацията е доказването на юридическите факти, с чието осъществяване обосновава възникването на правомощието си да разпореди с РА правна промяна, включително когато се установяват задължения за данъци /чл. 118, ал. 1 ДОПК/. Според тезата на органите по приходите РЛ е получател по облагаеми доставки на услуги и съпътстващи ги доставки на стоки във връзка с поддръжката на въздухоплавателно средство, осъществени от друго ДЗЛ, което не е установено на територията на страната, а мястото на изпълнението, определено по правилото на чл. 21, ал. 2 ЗДДС, е територията на страната. С РА е поправено бездействието на РЛ да начисли ДДС. ДДС става изискуем и задължението за начисляването му възниква на датата на настъпване на данъчното събитие /вж. чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС/. Данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, като в общата хипотеза на чл. 25, ал. 2 ЗДДС то възниква на датата на преминаването на собствеността или извършването на услугата. Жалбоподателят в първоинстанционното производство е отрекъл да е получил доставки на услуги и стоки от "SAS UNI AIR ENTERPRISE", които да не е осчетоводил. Затова и съответно на разпоредбата на чл. 153 ГПК е включването на фактите на доставките в предмета и в обсега на доказване. Касаторът надценява доказателствената стойност на справките от информационната система за обмяна на информация по ДДС /това е VIES - вж. § 1, т. 44 от ДР на ЗДДС/. Този регистър по хипотеза отразява информация, въведена с твърдение на ДЗЛ в обобщената му декларация за доставки в хипотезите на чл. 262 от Директива 2006/112/ЕО /транспонирана в чл. 125, ал. 2 ЗДДС/. Справките са производно доказателствено средство, възпроизвеждащо отразено в информационната система твърдение за осъществена доставка на лице, за което от факта на декларирането не възникват неблагоприятни данъчноправни последици. Както правилно отбелязва първоинстанционният съд не съществуват други преки или косвени /например плащане/ доказателствени средства за доставките. Доказването на доставките със справките от VIES е неубедително. Основателно съдът е приел за ненастъпили правните последици на фактите, за които администрацията носи доказателствената тежест. Без да са осъществени доставките не е възникнало данъчно събитие, та да се изследва мястото на изпълнението по чл. 21, ал. 2 ЗДДС и да се натоварва РЛ като платец на основание по чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС. Н. е съществувало задължението на "В. д." ООД за начисляване на ДДС в данъчни периоди м. 01-06.2010 г. във връзка с доставки от "SAS UNI AIR ENTERPRISE". Установяването с РА на несъществуващо задължение е неправомерно, а отмяната на утежняващия акт с първоинстанционното решение - правилна. Дължимо е оставяне в сила на оспорената част от съдебния акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение