Решение № 8279 от 7.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11960/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано по касационна жалба на Д. Иванова от гр. София, чрез пълномощника си против решение 166/03.09.2020 г., постановено по адм. дело 256/2020 г. на Административен съд Ловеч, в частта, в която е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска й, предявен против Областна дирекция (ОД) на МВР - Ловеч, в частта за заплащане на обезщетение в размер на 500 лева за претърпени неимуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, както и в частта, в която е осъдена ОД на МВР Ловеч да заплати на Иванова, реално направените и доказани разноски по делото в общ размер от 129,28 лева. Иска се отмяната му в обжалваните му части като неправилно и необосновано касационни, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С касационната жалба са развити подробни съображения по съществото на спора. Претендира присъждане на направените разноски и пред двете инстанции. Ответникът Областна дирекция на МВР - Ловеч, не изразява становище по депозираната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, а оспореното съдебно решение, в обжалваните му части като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, намери, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана, по същество е неоснователна. С оспореното съдебно решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е осъдил ОД на МВР Ловеч да заплати, сумата от 330 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.01.2020 г. до окончателното й изплащане и е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска на Д. Иванова, предявен против ОД на МВР - Ловеч, в частта за заплащане на обезщетение в размер на 500 лева за претърпени неимуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление. Постановил е и да бъдат заплатени направените по делото разноски. За да достигне до този резултат, съдът след преценка по отделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за установено следното: По основанията наведени в исковата молба за обезщетение за претърпени имуществени вреди произтичащи от отменено НП 19-0906-000941/08.07.2019 г. на началник група към ОД на МВР - Ловеч, сектор Пътна полиция, административния съд е обсъдил приложимите разпоредби на закона и е достигнал до заключение, че иска е основателен и доказан в претендирания размер за сумата от 330 лева. По отношение на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, административният съд е приел, че макар да е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, не са доказани втората и третата материоалноправни предпоставки. Обосновал се е, че от показанията на разпитания свидетел се излагат непосредствено възприети притеснения на ищцата, свързани със самата катастрофа и отраженията й върху заболяванията, свързани с липсата на автомобил, с който да се придвижва, както и тревоги от липса на пари да заплати наложените й глоби. Изложил е аргумент, че така споделеното обаче от ищцата не доказва неимуществени вреди, който да са в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото НП. Изложил е мотиви също, че от събраните по делото доказателства не се доказват и твърденията на Иванова, че неимуществените вреди са причинени основно от спиране на лекия автомобил от движение, като самият автомобил е собственост на трето лице, а не на ищцата. Въз основа на тези изводи, административния съд се е мотивирал, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест по отношение на твърдените от него неимуществени вреди, поради което е отхвърлил изцяло тази искова претенция. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, ищцата не се е справила с възложената й от закона доказателствена тежест по отношение на исковата й претенция за неимуществени вреди в размер на 500 лева. По исковата претенция на касаторката доказателствата по делото не установяват наличието на кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на ОД на МВР Ловеч, а именно реално настъпили неимуществени вреди от отмененото по съдебен ред незаконосъобразно наказателно постановление, както и пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото по съдебен ред незаконосъобразно наказателно постановление и вредоносния резултат. Правилно е преценено от първоинстнационният съд, че твърдените негативни емоции и преживявания (стрес, чувство на срам, притеснения, напрежение) на ищцата не е доказано да са в резултат от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Липсват обективни доказателства установяващи влошаване на здравословното състояние на ищцата в резултат на отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Не е налице конкретно доказана консултация с психиатър, медицински специалист, както и направени медицински изследвания и предписана терапия установяващи твърденията. Съдът правилно не е кредитирал гласните доказателства по делото понеже свидетелката не е била пряк свидетел на твърдените от ищцата неимуществени вреди, а препредава споделеното от ищцата пред нея. Предвид на тези обстоятелства, както и на тези, че МПС не е спирано от движение, същото не е на Иванова, начина на организиране и провеждане на защитата срещу НП, административния съд правилно и обосновано е приел, че не е доказано наличието на претърпени от касаторката неимуществени вреди, както по основание, така и по размер. Доказателствената тежест е за ищцата, която трябва да докаже обстоятелствата, на които основава претенцията си, което в случая не е сторено и поради това първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като е отхвърлил иска за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно от съда са определени и направените по настоящото дело разноски предвид чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, съгласно която разпоредба ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В съответствие с правилно уважената част на исковете само на иска за имуществени вреди обосновано е прието от съда, че претендираните разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение са основателни до размера от 129,28 лв., какъвто размер е присъден да заплати ОД на МВР Ловеч, поради което съдебното решение и в тази му част съответства на приложимия закон. Пред касационната инстанция не се представят нови доказателства, които да налагат изводи различни от тези на първоинстанционния съд и от ищцата не се обосновава отмяна на съдебното решение в обжалваните му части. Административния съд е изследвал много подробно всички предпоставки за възникване правото на иск по чл. 1 от ЗОДОВ, и след като е установил, че липсват някои от тях правилно е отхвърлил иска. Доказателствената тежест в исковото производство лежи върху ищеца, който следва да докаже с допустимите, относимите и необходимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които черпи права. След като ищцата не е ангажирала достатъчно доказателства във връзка с твърденията си, то административния съд правилно е приел, че исковата претенция за неимуществени вреди е недоказана. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,