Решение № 9854 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7833/2012 г.

Решение № 9854 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7833/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Митница - Варна, митнически пункт "Варна запад" чрез юрисконсулт против решение № 1053/19.04.2012 г., постановено от Административния съд Варна по адм. д. № 87/2012 г. С обжалваното решение, по жалба на "Баренц-България" ООД е отменено решение изх. № 9300-1211/15.12.2011 г. към ЕАД № 10BG002002Н00031464/27042010 на началника на митнически пункт Варна Запад, с което на "Баренц-България" ЕООД са определени за довнасяне антидъмпингово мито в размер на 12 449,28 лв. и ДДС в размер на 10 335,11 лв. за 22 тона лимонена киселина внос от Китай, както и е отменено решение изх. № 9300-1211-1/3.01.2012 г. към ЕАД № 10ВG002002H00031464/27042010, с което на "Баренц-България" ООД са определени за довнасяне окончателно антидъмпингово мито, лихви, ДДС и лихви върху него. Със същото решение началникът на МП Варна е осъден да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 1670 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. От обстоятелствената част на жалбата следва, че поддържаното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна изцяло на решението. Ответникът в касационното производство - "Баренц-България" ЕООД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмена защита и поддържани в съдебно заседание. Съображенията на ответника по касация се свеждат до следното: вносител на стоката е "Баренц Холандия", а декларатор на същата стока е "БаренцБългария" ЕООД; искането за поправка на ЕАД не е признание, че антидъмпинговото мито се дължи; начисляването на лихва върху вносни митни сборове от датата на вноса до датата на вземането под отчет на дължимите сборове противоречи на практиката на СЕС. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, съдът правилно е приел, че са изпълнени предпоставките на чл. 2 на Регламент /ЕО/ № 1193/2008 г. на Съвета. Обстоятелството, че първият независим клиент "Баренц В. V. Холандия" е препродал стоката на последващ клиент "Баренц България" ЕООД преди въвеждането й на територията на Общността, не е въведено като пречка за прилагане на освобождаването от антидъмпингово мито, тъй като в Регламент /ЕО/ № 1193/2008 г. не се съдържа забрана за последващо префактуриране на стоката. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Предмет на контрол пред административния съд са решенията на митническия орган, индивидуализирани по-горе. С решение 9300-1211/15.12.2011 г. на началника на Митница Варна, в резултат на последваща проверка на декларация № 10BG002002H00031464/27042010 за стоката по нея - лимонена киселина с произход от Китай е определено антидъмпингово мито, ДДС и лихва върху тях. Съображенията на митническия орган са, че не са изпълнени предпоставките на чл. 2, т. 1 от Регламент /ЕО/ № 1193/2008 на Съвета от 1 декември 2008 г., тъй като фактурата за гаранцията не е издадена директно на дружеството, което декларира стоката за допускане за свободно обръщение, с което не е спазено условието на чл. 2, ал. 1, т. "а" от Регламента. С решение № 9300-1211/3.01.2012 г. на началника на митница Варна е решено по същото ЕАД да се вземат под отчет сумите за мито, окончателно антидъмпингово мито, ДДС и лихви върху мито и ДДС. Административният съд след като е установил фактическата обстановка по спора, а именно - процесната ЕАД е подадена на 27.04.2010 г. за внос от Китай на 22 тона лимонена киселина; извършена е последващо проверка на декларацията и приложените към нея документи; установено е, че освен фактурата за гаранция, издаден от китайското дружество към фирмата вносител в общността "Баренц В. V. Холандия", преди манифестирането на стоката и преди митническото й оформяне за внос, е издадена втора фактура за продажбата на същата стока от "Баренц B. V. Холандия" към "Баренц България". Стоката е оформена на режим внос с вносител в общността "Баренц България" ЕООД, за който не е налице фактура за гаранция, с което не е спазено условието на чл. 2, ал. 1, т. "а" от Регламент /ЕО/ № 1193/2008 г. Съдът е възпроизвел в решението си разпоредбата на чл. 2 от посочения Регламент, както и т. 8 от приложението към него. Според съда, неправилно митническите органи са приели, че фактурата за гаранцията следва да бъде издадена на вносителят на стоката, а именно "Баренц България". Според съда декларатор, вносител и собственик на стоката не означава едно и също нещо. Съдът е изходил от съдържанието на фактурата и товарителницата, в които като вносител на стоката е посочено холандското дружество, а българското дружество е посочено като фактически получател на стоката. Второто обжалвано митническо решение съдът е преценил като незаконосъобразно, тъй като е издадено след като вече е налице издадено предходно такова за същите публични вземания. Съдът е приел, че с издаването на второто решение, митническият орган е нарушил разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК, поради което то следва да се отмени като незаконосъобразно. За изчерпателност съдът е посочил, че второто решение, в частта на определените лихви е незаконосъобразно, тъй като не се съдържат мотиви за определянето им в посочения размер. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява решението на административния съд като недопустимо в една част, като неправилно в друга и като правилно в останалата част. Частично недопустимо, като постановено свръхпетитум е решението на административния съд в частта, в която е отменено решение изх. № 9300-1211/15.12.2011 г. към ЕАД № 10BG002002Н00031464/27042010 на началника на Митнически пункт Варна Запад, В ЧАСТТА на определеното с него мито в размер на 2394,09 лева и данък върху добавената стойност за сумата над 2498,58 лева. Видно от жалбата до съда срещу решение изх. № 9300-1211/15.12.2011 г., издадено от Началника на МП Варна запад е, че то е обжалвано в частта на определеното антидъмпингово мито в размер на 12 492,91 лева и допълнително определения ДДС във връзка с това в размер на 2498,58 лева. С атакуваното митническо решение освен посочените обжалвани суми са определени и мито в размер на 2394,09 лева и ДДС в размер на 7845,20 лева (разликата, получена при изваждане на допълнително определеното ДДС - 2498,58 лв. от общо посочената сума за ДДС в решението - 10239,35 лв.). В тази част решението не е обжалвано, тъй като именно това са и декларираните като дължими суми по въпросната ЕАД (клетка 47 от декларацията). Съдът като е отменил решението на митническия орган и в тази необжалвана част (мито в размер на 2394,09 лв. и ДДС в размер на 7845,20 лева) е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили на осн. чл. 221, ал. 3 от АПК. В останалата част решението на административния съд, с което се отменя решение изх. № 9300-1211/15.12.2011 г., издадено от Началника на МП Варна запад е неправилно. Решението е постановено при изяснена и безспорна фактическа обстановка. Изводите на административния съд са необосновани и неправилни. Съгласно разпоредбата на чл. 1, § 1 и § 2 от Регламент № 1193/2008, налага се окончателно антидъмпингово мито върху вноса на лимонена киселина с код по КН 29181400, и с произход от Китайската народна република. Ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложима за нетната цена франко граница на Общността преди обмитяване, за продуктите, произведени от Weifang Ensign Industry Co. Ltd, е 33,8%. Съгласно чл. 2, § 1 от Регламент № 1193/2008 г. внесените стоки, декларирани за допускане за свободно обращение, фактурирани от дружествата, от които Комисията е приела гаранции и чиито наименования са посочени в Решение 2008/899/ЕО, подлежащо на периодични изменения, се освобождават от антидъмпинговото мито по чл. 1, при условие че: а) са произведени, превозени и фактурирани от посочените дружества директно на първия независим клиент в Общността; и б) са придружени от фактура за гаранцията, която представлява търговска фактура, съдържаща най-малкото данните и декларацията по приложението към настоящия регламент; и в) декларираните и представени пред митническите органи стоки съответстват точно на описанието във фактурата за гаранцията. Съгласно приложението към Регламента, т. 8 от него, в търговската фактура, във връзка с продажбите, извършвани от дружествата в Общността, на стоки, които са предмет на гаранцията: задължително се посочва наименованието на дружеството, действащо като вносител в Общността, на което е издадена директно от дружеството търговската фактура във връзка със стоки, които са предмет на гаранция. Според съображение 96 от Регламент № 1193/2008 г., вносителите следва да имат предвид, че като нормален търговски риск митническо задължение може да възникне в момента на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, както е описано в съображения 94 и 95, дори и Комисията да е приела гаранция, предложена от производителя, от когото вносителите пряко или непряко купуват. Тоест, вносителят във всички случаи следва да е придобил стоките директно от производителя - пряко, или чрез посредник (непряко), а не при последваща продажба, както е в конкретния случай. Целта е възможността за осъществяване на контрол от Комисията и митническите органи по спазването на изискуемата и дадена гаранция от производителя, към момента на допускане на свободно обращение на стоките. Противно на даденото тълкуване от АС Варна, настоящият касационен състав намира, че за да се приложи разпоредбата на чл. 2 от Регламент № 1193/2008 г., следва първият независим клиент на територията на Общността и вносителят на стоката да са едно и също лице. В случая Баренц Холандия се явява първи независим клиент в общността, който притежава търговска фактура за гаранция, но това дружество, с оглед извършената препродажба и начина на оформяне на процесното ЕАД относно получател и изпращач, не се явява вносител на стоката, с което не е налице условието по б. "б" на т. 1 от чл. 2 вр. с т. 8 на приложението на Регламента. От друга страна Баренц България като вносител не може да се приеме за първи независим клиент в общността, тъй като спрямо него няма директно фактуриране на стоката от страна на китайския производител /изискване по б. "а" на чл. 2 от т. 1 на регламента/. С оглед данните за извършена препродажба, начина на оформяне на ЕАД, обстоятелството, че безспорно задължено лице за митните сборове е получателят, не може да се приеме, че българското дружество е само декларатор, още повече че като такъв е посочено трето за спора дружество. Поради липсата на търговска фактура за гаранция, издадена спрямо българското дружество не се задействат условията за освобождаване на стоката от антидъмпингово мито. По изложените съображения, решението на митническия орган за промяна на ставката и налагане на антидъмпингово мито, се явява законосъобразно. Като е приел обратното, АС Варна е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. По съществото на спора, вместо това решение следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу решение № 9300-1211/15.12.2011 г. на Началника на МП Варна запад в частта на определеното с него антидъмпингово мито и допълнително определения ДДС във връзка с това. Предмет на касационно обжалване е и решението на АС варна в частта му, в която е отменено решение № 9300-1211/3.01.20112 г. на Началника на МП Варна-запад. С това решението са взети под отчет митни сборове /мито и ДДС/ съобразно установените основи и ставки по предходното решение от 15.12.2011 г., към ЕАД № 10ВG002002Н00031464/270462010, като са определени и лихви върху главниците. Решението не съдържа собствени мотиви - фактически и правни основания. Не е спорно между страните, видно е и от изложеното в касационната жалба, че с това решение не се установяват нови, нито се променят вече установените такива задължения за главница по обсъденото по-горе решение от 15.12.2011 г. Съдът правилно, за да отмени това решение на митническия орган се е позовал на повторност на административния акт за едни и същи суми, определени на същото фактическо и правно основание. С решението се определят допълнителни задължения, само за лихва, върху вече установените главници. Както правилно е посочил АС Варна, при липса на фактически основания не може да се извърши проверка на законосъобразността на решението в частта на определените лихви. За релевантните въпроси относно периода и начина на изчисление на лихвата, както и относно размера на начислената лихва, в решението на митническия орган липсва отговор, вкл. и относно началния период за начисляване на лихвите, който съгласно чл. 211, ал. 1, т. 2 ЗМ, чл. 232, пар. 1 МК и предвид решение на СЕС по дело С-546/09 не може да предхожда периода преди изтичане на срока за плащане на сумите. Изложените съображения от процесуалните представители на органа не могат и не следва да заместват липсващите мотиви. Предвид изложеното решението на АС Варна, с което е отменено решението на началника на МП Варна-запад от 3.01.2011 г. се явява правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора следва да се отмени решението на административния съд и в частта относно присъдените разноски в полза на жалбоподателя. Съобразно изхода на спора на митница Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение пропорционално на отхвърлената част на жалбата срещу митническото решение, което изчислено по този начин и съобразно чл. 8 от Наредба № 1 към ЗА е в размер на 750 лева. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 1 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение