Решение № 31 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5323/2007 г.

Решение № 31 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5323/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр. с чл. 218а и сл. ГПК (отм.). С решение от 16.04.2004 г. по гр. д. № 459/02 г. Районен съд гр. И. е отхвърлил предявените от "АЙ ПИ ЕС" ООД гр. И. срещу Е. "И. Б. " представляван от И. К. Б. и О. гр. И. установителни искове за собственост на парцел **** в кв. 205 по плана на гр. И. с площ от 957 кв. м. Отхвърлил е и искана "АЙ ПИ ЕС" ООД срещу Е. "И. Б. " за предаване на владението върху 150 кв. м. от парцел **** в кв. 205 по плана на града. С решение № 278 от 6.07.2007 г. по гр. д. № 587/04 г. Софийски окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от "АЙ ПИ ЕС" ООД. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. Ответникът по касация Е. "И. Б. " оспорва жалбата. Ответникът по касация О. гр. И. и трето лице помагач Министерство на з. и х. не вземат становище по жалбата. Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК (отм.). Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното: За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел че преди ищецът да закупи парцел ****, е било извършено частично изменение регулационния план. С изменението на плана част от парцел **** бил придаден по регулация към парцел ****, затова към момента на придобиването на парцел ****, процесната част не е била собственост на прехвърлителя. Ищецът придобил собствеността на парцел ****, но само в границите по действуващия към този момент регулационен план. Съдът е изложил и съображения, че предвид нормата на чл. 110 ЗТСУ (отм.), твърдението на ищеца за неприложена регулация е неоснователно. В касационната жалба се твърди че съдът допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като отказал назначаването на нова техническа експертиза. Твърдението е неоснователно. Ищецът е поискал от въззивния съд да назначи нова техническа експертиза която да проследи регулационния статут на имота към 1998 г. и към 2000 г., да установи извършено ли е придаване по регулация на части от парцел **** към парцел ****, колко кв. м. са придадени и къде са разположени и да установи настъпило ли е отчуждителното действие на дворищната регулация. Съдът е оставил искането без уважение, с което не е нарушил правата на касатора. Част от въпросите вече са били изяснени от вещото лице, затова не е било необходимо с повторна експертиза отново да бъдат изяснени. Що се касае до въпроса за приложението на регулацията, правилно е прието че въпросът е правен, а не е от компетентността на вещото лице. В жалбата се твърди също така, че ответникът Б. не е придобил част от парцел **** по регулация, тъй като тя не била приложена - не е заплатил обезщетение. Доводът е също неоснователен. Безспорно е, че въз основа на разпоредителни сделки ищецът е придобил собствеността на парцел ****, а ответникът Б. е собственик на парцел **** в кв. 205 по регулационния план на града. С договор от 5.11.1998 г. МЗГАР продало на И. К. Б. с фирма Е. "И. Б." 7 000 кв. м. представляващи прилежаща територия на обект "навеси № 54, 55", съгласно приложена скица № 272 от 11.06.1998 г., парцел **** в кв. 205. Със заповед № 272 от 11.06.1998 г. било допуснато ЧИРП на кв. 205 съгласно скица, неразделна част от решението. Със заповедта в кв. 205 се образували парцели от I до IХ. С. заповед № 343 от 11.08.2000 г. кметът на О. гр. И. допуснал ЧИРП за кв. 205, като част от парцел **** бил придаден към парцел ****. Парцел VII бил нанесен в плана с площ 409 кв. м. С договор от 24.04.2001 г., на основание чл. 27, ал. 6, т. 1 ЗСПЗЗ и чл. 45а ал. 2 ППЗСПЗЗ, МЗГАР продало на "А" ООД прилежаща земя към обекти, включваща четири парцела. С договор № 6 от 15.10.2001 г. била извършена замяна между МЗГ и "АЙ ПИ ЕС" ООД, като срещу 18.750 дка земеделска земя в землището на гр. И., дружеството придобило правото на собственост върху три парцела включително и процесния парцел **** в кв. 205 с площ 957 кв. м. Според техническа експертиза, ответникът Б. е заградил парцел **** и не ползувал площ от парцел **** по действуващия план. Страните не спорят, че процесната част от парцела се владее от ответника. При така установената фактическа обстановка изводите на въззивния съд са правилни. Съдът е проследил регулацията на парцелите и установил че към момента, когато ищецът е придобил собствеността на парцел ****, МЗГ не е било собственик на претендираната част от парцела, тъй като поради изменение на дворищната регулация тя е била придадена към парцел ****. П., респективно замяната, на вещ на която продавачът не е собственик не е нищожна, но не произвежда действие и купувачът не може да се легитимира като собственик на продадената част. Следва да се посочи освен това, че имотите в населени места където има регулация се индивидуализират с номер на парцела и номер на строителния квартал, а площта на регулирания имот е производна величина и има второстепенно значение при индивидуализацията му. В очертанията на урегулиран парцел **** освен това, правото на собственост на един правен субект не може да обхваща реална част от парцела, а останалата част да принадлежи на друг правен субект. Спори се дали регулацията е приложена. Съгласно чл. 110 ЗТСУ (отм.), недвижимите имоти придадени към парцели на други физически или юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план (ДРП). Длъжник по ДРП е собственикът на парцела към който се придават местата и подобренията в тях. В това се състои непосредственото отчуждително действие на ДРП относно продаваемата част, като то представлява първично основание за възникване право на собственост върху него по отношение на собственика на парцела към който се придава. Това действие е подусловие от прекратителен характер, тъй като ако не са изпълнени условията за заемане на имота отчужден по регулация, при нейното изменение или създаване на нова регулация се изхожда от първоначалното положение на имотите и отчужденията извършено по нея ще отпаднат с обратна сила. С оглед на цитирания текст въззивният съд правилно е приел, че по силата на непосредственото отчуждително действие на ДРП ответникът е придобил собствеността върху придадената по регулация към парцел **** част от парцел **** тъй като я е заел. Заплащането на продаваемите места е въпрос на сметки и връзката е облигационна. Правоимащият, в случая МЗГ, е имал право да се снабди с изпълнителен лист срещу длъжника въз основа на влязлата в сила оценка. Вещното действие на ДРП не настъпва само ако продаваемите се места нито са били заети от собственика на парцела към който са били придадени, нито са били заплатени. Неоснователно в жалбата се твърди, че следва да се приложи нормата на чл. 33 ЗТСУ (отм.). Текстът има предвид обратно връщане на собствеността върху придадена по регулация част от имот, което е свързано с последващо изменение на ДРП при условията на чл. 32, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ЗТСУ (отм.). В случая, видно от заповед № 343 от 11.08.2000 г., изменението на ДРП между парцели V и VII е на основание чл. 32, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ЗТСУ (отм.). Поставя се и въпроса за приложение разпоредбата на § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ. С посочената разпоредба бе дадена възможност неприложените ДРП да бъдат приложени в шестмесечен срок. Според § 8, с изтичане на срока по § 6 отчуждителното действие на неприложените ДРП и за заемане на придадени части от поземлени имоти се прекратява. Това е основание за изменение на ДРП, но редът за изменението е да има писмено искане на заинтересован собственик до общинската администрация, какъвто факт по делото не е установен. По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Ответникът по касация Е. "И. Б. " претендира за разноски. С оглед представения Договор за правна защита и съдействие, на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.), касаторът му дължи заплащане на 900 лв. разноски за настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), ВКС