Решение № 1134 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1390/2017 г.
ВАСV отделение28.01.2019 г.докладчик Юлия Ковачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 104 от 23.11.2016 г. по адм. дело № 126/2016 г. на Административен съд - Ш.. ИЗМЕНЯ определение № 460 от 25.06.2018 г. по адм. дело № 126/2016 г. на Административен съд - Ш., с което Агенцията за социално подпомагане е осъдена да заплати на адвокат И. Бърборска сумата 384 лв. адвокатско възнаграждение като ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане заплати на адвокат И. Бърборска още сумата 140 лв. адвокатско възнаграждение пред първата инстанция (общо 524 лв.). Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1134 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1390/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на Агенция за социално подпомагане против решение № 104 от 23.11.2016 г. по адм. дело № 126/2016 г. на Административен съд - Ш.. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му.
Агенция за социално подпомагане е подала също частна жалба против определение № 460 от 25.06.2018 г. по адм. дело № 126/2016 г. на Административен съд - Ш., в частта, с която е осъдена да заплати на адвокат И. Бърборска сумата 384 лв. разноски по делото.
Ответникът по касационната жалба - Р. Русева, изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, т. к не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение и иска да се остави в сила. Оспорва частната жалба на Агенцията за социално подпомагане.
Адвокат И. Бърборска е подала частна жалба против определение № 460 от 25.06.2018 г. по адм. дело № 126/2016 г. на Административен съд - Ш. в частта, относно определения размер на присъденото й адвокатско възнаграждение, който е под законовия минимум. Претендира да се измени определението като й се присъди сумата от още 140 лв., с което размерът на възнаграждението й по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ще бъде съобразен с нормативно определения минимален размер.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба на Агенцията за социално подпомагане и за основателност на частната жалба на процесуалния представител на Р. Русева.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че подадените касационна жалба и частни жалби са процесуално допустими като подадени в законния срок и от надлежни страни. За да се произнесе по съществото им, приема следното:
- По касационната жалба на Агенция за социално подпомагане.
С обжалваното решение Административен съд - Ш. е осъдил Агенция за социално подпомагане гр. С. да заплати на Р. Русева сумата 4200 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за 6 месеца, считано от 01.03.2014 г. до 01.09.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.06.2015 г. до окончателното й изплащане. Съдът е отхвърлил претенцията по чл. 104, ал. 1 ЗДСЛ до пълния претендиран размер от 4320 лв. и е осъдил агенцията да заплати Р. разноски по делото в размер на 233 лв.
Агенцията за социално подпомагане поддържа, че обжалваното решение е неправилно, т. к. е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Прави възражение за недопустимост на съдебния акт поради липса на яснота за конкретното увреждане, причинено от незаконосъобразен акт на агенцията или нейни служители, за което се претендира обезщетение по чл. 204 АПК във вр. чл. 121, ал. 1, т. 3 и чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Излага пространни доводи в тази насока, като акцентира върху обстоятелството, че през 6-месечния срок, за който е присъдено обезщетение поради незаконно уволнение на служителката, Р. Русева е била компенсирана по реда на Кодекса за социално осигуряване. Поддържа, че концепцията на законодателя в чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл. по отношение правото на служителя да претендира обезщетение се отнася само за хипотезите, при които служителя не е получавал обезщетение за безработица за периода, през който не е бил на работа, по реда на Кодекса за социално осигуряване. Счита, че претендираният размер на обезщетението от 4320 лв. е произволно определен, а съдът не е установил и анализирал всички обстоятелства - напр. временна неработоспособност, наличие на трудово или друго правоотношение, по силата на което е получавала възнаграждение за труд, покана за заплащане на сумата, които са релевантни към размера на претенцията и дължимите лихви. При тези съображения иска да се отмени обжалваното решение и се отхвърли претенцията на Р. Русева по чл. 104, ал. 1 ЗДСл.
Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е неоснователна.
Административният съд е установил точно релевантните за спора обстоятелства и въз основа на тях е извел правилни и обосновани правни изводи.
По делото е безспорно установено, че Р. Русева е заемала длъжността старши юрисконсулт в Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. Ш. Със заповед № ЧР-212/19.02.2014 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение, считано от 01.03.2014 година. С влязло в сила решение № 7599 от 23.06.2015 г. по адм. дело № 12073/2014 г. на Върховния административен съд, пето отделение, заповед № ЧР-212/19.02.2014 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане е отменена. С отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е възникнало правото на служителката да претендира обезщетение за времето, през което не е заемала държавна служба поради незаконното прекратяване на служебното й правоотношение, по реда и на основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Съгласно представените писмени доказателства по делото и изслушаното експертно заключение, съдът обосновано е приел, че за периода 01.03.2014 г. до 01.09.2014 г. Р. Русева не е работила по друго служебно или трудово правоотношение. В съответствие с правилото на чл. 104, ал. 1 ЗДСл., служителката има право на обезщетение за период от шест месеца в размер на основната си заплата, което според експертното заключение възлиза на 4200 лв. При това положение съдът правилно е осъдил Агенцията за социално подпомагане да заплати на служителката сумата 4200 лв., представляваща обезщетение за периода от 01.03.2014 г. до 01.09.2014 г., през който не е работила по друго служебно или трудово правоотношение, ведно с дължимите лихви, считано от датата на забавата - 23.06.2015 година.
Релевираните доводи в касационната жалба за недопустимост и неправилност на съдебния акт са неоснователни. Съдът е сезиран с редовна искова претенция, основана на разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл., която урежда правото на обезщетение на служителите при незаконно уволнение. Правилото на чл. 204 АПК не намира приложение в обсъждания казус. Р. на чл. 104, ал. 1 ЗДСл. е специална по отношение на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди. В чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ е предвидено, че когато закон или указ е определил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага, т. е. при изричния регламент на правото на обезщетение в чл. 121, ал. 1, т. 3 вр. чл. 104, ал. 1 ЗДСл. на служителя, е недопустимо претендирането му по реда на чл. 204, ал. 1 АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Възраженията досежно приспадане на полученото обезщетение за безработица от служителката от определеното обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл е неоснователно. Същото е било наведено пред решаващия съд, който аргументирано е посочил, че съгласно чл. 54е, ал. 1 КСО изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода на полученото обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, определено съгласно нормативен акт, по предвидения в чл. 54е, ал. 3 ред. Разпоредбата не урежда хипотезата на прихващане в производството по чл. 104, ал. 1 ЗДСл., още повече не е налице идентичност на страните по спора по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. и по правоотношението за получаване на обезщетение за безработица. Инвокираните доводи за непълен и неточен анализ на относимите фактически обстоятелства по спора от съда не намират опора в данните по делото. Съдът е положил необходимите процесуални усилия да изясни спора от фактическа и правна страна и въз основа на обективен анализ е достигнал до верен правен резултат. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му.
- По частните жалби на адвокат И. Бърборска и Агенция за социално подпомагане.
С определение № 460 от 25.06.2018 г. по адм. дело № 126/2016 г. Административен съд - Ш., по искане на адвокат И. Бърборска, по реда и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК е изменил решение № 104 от 23.11.2016 г. по делото в частта за разноските, като е осъдил Агенцията за социално подпомагане да й заплати сумата 384 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Частната жалба на адвокат И. Бърборска е основателна.
Съдът неправилно е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат И. Бърборска съгласно правилото на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.7.2004 г. е предвидено, че при процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес от 1000 до 5000 лв. възнаграждението е 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1000 лв. Следователно, минималното адвокатско възнаграждение, което се дължи на процесуалния представител на Р. Русева е 524 лв. - 300 лв. плюс 224 лв., представляващи 7% за горницата над 1000 лв. до 4200 лв. С оспореното определение съдът е присъдил по-нисък размер от минималния такъв, предвиден в наредбата, поради което следва да се уважи искането на адвокат И. Бърборска като й се присъдят още 140 лв.
Частната жалба на Агенцията за социално подпомагане срещу определение № 460 от 25.06.2018 г. по адм. дело № 126/2016 г. на Административен съд - Ш. е неоснователна. Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в случаите когато е оказана безплатна адвокатска помощ в хипотезите на чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съдът правилно е приел, че в обсъждания казус предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗА са налице - ищцата Р. Русева е представлявана от адвокат И. Бърборска безплатно, по чл. 38, ал. 1, т. 2 и 3 ЗА - поради материално затруднение и поради това, че е юрист. Процесуалното представително е надлежно удостоверено - пред първоинстанционния съд са представени договор за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно, поради което възраженията на частния жалбоподател в тази насока са неоснователни. Исковата претенция на служителката срещу Агенция за социално подпомагане е уважена, поради което ответникът дължи заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника й.
Ответникът по касационната жалба не е представляван пред касационната инстанция, поради което разноски не се присъждат.
Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 208 АПК
- чл. 104, ал. 1