Решение № 4232 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1338/2016 г.

Решение № 4232 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1338/2016 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на К. М. М. от [населено място] против решение № 2255/29.10.2015 година, постановено по адм. дело № 655/2015 година на Административен съд град В.. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Кметът на О. П., е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на К. М. М. срещу мълчалив отказ на кмета на О. П. за достъп до обществена информация, по заявление вх. №РД 9400-301/26.01.2015 г. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление вх. №РД 9400-301/26.01.2015 г. К. М. М. е поискала от кмета на О. П. да й бъде предоставен достъп до следната обществена информация: 1. допуснато ли е изменение на договор № 58/10.06.2014 г., сключен между О. П. и [фирма] за изпълнение на обществена поръчка "Възстановяване на екопътека "О. "- [населено място]; 2. издадени ли са и одобрени строителни документи от главния архитект на О. П. във връзка със строителната дейност "Възстановяване на екопътека "О. "- [населено място]; 3. установени ли са неточно извършени строително-монтажни работи; 4. колко протоколи за установяване завършването и за заплащане на натурални видове СМР са подписани от О. П.; 5. всички протоколи за установяване завършването и заплащането на натурални СМР, подписани от представители на О. П.; 6. на коя дата и кои представители на О. П. са подписали последния протокол за установяване на завършването и за заплащане на натурални видове СМР; 7. заплатената сума на 07.10.2014 г. - 49 230, 58 лева с основание плащане фактура и протокол за установяване завършването и заплащането на видове СМР от 11.08.2014 г. със или без ДДС е; 8. има ли други суми, изплатени по договора, на каква стойност са, съответно със или без ДДС, на кои дати и въз основа на какви документи за изплатени от фирмата изпълнител. Информацията е поискана като писмена справка по т. 1, 2, 3, 4, 6, 7 и 8 и с копия на технически носител - по т. 5. С решение №ЗДОИ-2/19.02.2015 кметът на О. П. е предоставил поисканата обществена информация по всички посочени искания в заявлението на молителката, като с писмо изх. №РД9400-577/19.02.2015 година е уведомил същата за необходимостта от заплащане на сумата от 0. 60 лева за получаване на информацията. Писмото е получено лично от М. на 20.03.2015 г. Информацията е предоставена като писмени справки и на електронен носител. В мотивите на решението на АСВ е прието, че е налице мълчалив отказ по направените от жалбоподателката искания за достъп до обществена информация, а положително за нея решение, с което е предоставена поисканата обществена информация. Прието е също така, че е неоснователно твърдението на жалбоподателката, че е налице различно съдържание на информацията от електронния носител и писмените документи, предвид на обстоятелството, че доказателства в тази насока не са представени от оспорващата. Въпреки наличието на изрично решение, съдът е отхвърли жалбата на М. срещу мълчалив отказ за предоставяне на обществена информация. Касационната инстанция счита, че оспореното решение е неправилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на органа, издал оспореното решение за отказ да се предостави обществена информация, по следните съображения: Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Р. Б.. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В конкретния случай задължен субект е кметът на О. П., поради което оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Касационната инстанция счита, че решението е неправилно относно приетата законосъобразност на оспорения пред него мълчалив отказ, при наличие на изрични две решения на задължения субект по заявлението на молителката: решение №ЗДОИ-1/30.01.2015 г. и решение №ЗДОИ - 2/19.02.2015 година. При положение, че в хода на съдебното производство, в което предмет на оспорване е мълчалив отказ, административният орган се произнесе изрично /независимо дали с положително или отрицателно за молителя съдържание/ предмет на съдебен контрол е вече така постановеното изрично произнасяне на органа. Следователно съдът е следвало да извърши проверка за законосъобразност на двете решения на задължения субект, като изложи мотиви дали те отговарят на изискванията за законосъобразност по чл. 146 от АПК. В случай, че искането на молителя е удовлетворено изцяло от административния орган, то неговата жалба би била недопустима, а не неоснователна. С оглед на изложеното, решението на АСВ следва да бъде отменено и делото върнато на друг състав на същия съд, който да се произнесе по допустимостта на жалбата, алтернативно в случай на нейната допустимост - по законосъобразността на решение №ЗДОИ-1/30.01.2015 г. и решение №ЗДОИ - 2/19.02.2015 година на кмета на О. П.. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение