Решение № 10330 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1577/2017 г.

Решение № 10330 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1577/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по ред на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. В. С. от с. Н., община Б., чрез пълномощника му адв. Н. В., срещу решение № 357 от 11 ноември 2016 г., постановено по адм. д. № 141/2016 г. по описа на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 106/09 февруари 2016 г. на кмета на община Б.. В касационната жалба се поддържат оплаквания за нищожност и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 1 и 3 от АПК. Кметът на община Б., конституиран като ответник в касационното производство, не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на М. В. С. срещу заповед № 106/09 февруари 2016 г. на кмета на община Б., с която на основание чл. 225а от Закона за устройството на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "постройка от допълващото застрояване", находящ се в УПИ ХV, кв. 48а по регулационния план на с. Н., община Б.. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до нейната отмяна, поради което е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното решение е валидно като постановено от съд в пределите на правораздавателната му власт и в надлежен състав. Предмет на оспорване пред административния съд е заповед на кмета на община Б., представляваща индивидуален административен акт - чл. 214, т. 3 от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ индивидуалните административни актове по този закон... могат да се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот. В случая недвижимия имот се намира в с. Н., община Б., област П.. Следователно по силата на цитираната правна норма компетентен да се произнесе по жалбата против процесната заповед е именно Административен съд П.. Съставът на съда, разглеждащ оспорването на административни актове пред първа инстанция, е определен в текста на чл. 164 от АПК - в състав от един съдия, както е и в случая. Решението е и правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е по делото, че в полза на М. С. е учредено през 1983 г. право на строеж на жилищна сграда в парцел ХV, кв. 48а по регулационния план на с. Н., община Б.. Установено е също така, че през 1985 г. Симов е изградил в посочения имот на вътрешната регулационна линия с УПИ IVХ сграда от допълващото застрояване, както и това, че за извършване на строителството не са издавани строителни книжа. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахването на строежи от четвърта до шеста категория, какъвто е процесния, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2. Правилно предвид влязлото в сила решение № 637 от 24 октомври 2014 г., постановено по адм. д. № 453/2014 г. по описа на Административен съд П., е прието, че строежът не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Цитираното решение е предпоставка за издаване на заповед със съдържание като оспорената, тъй като § 127, ал. 15 от ПЗР на ЗИДЗУТ предвижда, че строежите по § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ, които не са заявени за узаконяване в срок или за които производството по узаконяване е приключило с влязъл в сила отказ за издаване на акт за узаконяване, както е в настоящия случай, се премахват по реда на чл. 225 и чл. 225а от ЗУТ. Неоснователно е възражението за нищожност на оспорената заповед на кмета на община Б. по смисъла на чл. 177, ал. 2 от АПК. С влезлите в сила съдебни решения № 367 от 30 октомври 2013 г. по адм. д. № 865/2013 г. и № 223 от 06 юли 2015 г. по адм. д. № 152/2015 г. - и двете по описа на Административен съд П., са отменени предходни заповед, касаещи същия строеж, но поради допуснати съществени процедурни нарушения, без произнасяне по същество относно материалната законосъобразност на строежа: "сграда от допълващото застрояване". Това води до липсата на сила на присъдено нещо по отношение статута на строежа - дали е законен или не, търпим ли е или не, поради което законосъобразно съдът е приел, че оспорената пред него заповед не е нищожна на посоченото основание - чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като не е издадена в противоречие с цитираните влезли в сила решения. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,