Решение № 12313 от 11.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9778/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министерство на околната среда и водите /МОСВ/, подадени чрез процесуалния представител юрк. Кючюкова, срещу Решение 4453 от 05.07.2023 г., постановено по адм. дело 3931/2022 г. по описа на Административен съд София град, в частта, с която е признато за установено, че в полза на Прайм Пропърти БГ АДСИЦ спрямо ответника МОСВ: 1. съществува правото да се строи в съответствие с издадените от главния архитект на Община Царево и валидни разрешение за строеж 294/28.12.2007 г. /презаверено на 29.12.2010г. и на 30.08.2017г./, разрешение за строеж 297/28.12.2007 г. /презаверено на 29.12.2010г. и на 21.11.2017г./, разрешение за строеж 298/28.12.2007 г. /презаверено на 29.12.2010г. и на 15.12.2016г./, разрешение за строеж 299/28.12.2007 г. /презаверено на 29.12.2010г. и на 22.12.2016г./, разрешение за строеж 300/28.12.2007 г. /презаверено на 29.12.2010г. и на 21.11.2017г./, разрешение за строеж 301/28.12.2007 г. /презаверено на 29.12.2010г. и на 11.10.2016г./, разрешение за строеж 302/28.12.2007 г. /презаверено на 29.12.2010г. и на 03.01.2017г./, разрешение за строеж 304/28.12.2007 г. /презаверено на 29.12.2010г. и на 30.08.2017г./, разрешение за строеж 39/25.03.2009 г. /презаверено на 09.11.2012 г. и на 21.11.2017г./, разрешение за строеж 209/25.11.2009 г. /презаверено на 09.11.2012 г. и на 30.08.2017г./ по отношение на урегулиран поземлен имот с идентификатор 44094.22.35, като срокът за започване на строителството по тях, респективно 5-годишният срок за достигане на строежите до етап груб строеж, съгласно чл. 153, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, за всяко от разрешенията за строеж, ще започне да тече от момента на влизане в сила на актовете във връзка с оценка на въздействието на околната среда /ОВОС/ по чл. 92, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ и/или Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/, съобразно заповед РД-676/04.09.2014 г. на министъра на околната среда и водите, от който момент строителството във връзка с гореописаните разрешения за строеж би било възможно; 2. че правото на дружеството да извършва строителство /да строи/ съгласно издадените и презаверени разрешения за строеж по отношение на урегулиран поземлен имот с идентификатор 44094.22.35, е пряко засегнато от Процедура по Раздел III от ЗБР за изменение на граници /увеличаване на площта/ на защитена зона за опазване на природни местообитания на дивата флора и фауна BG0001001 Ропотамо и за промяна на заповед РД-1042 от 17.12.2020 г. на министъра на околната среда и водите за обявяване на защитена зона /обн. ДВ, бр. 19 от 05.03.2021 г./, чрез включване в границите на защитената зона на площ от 105.94 ха в района на плаж Корал, в землището на [населено място], Община Царево, Област Бургас, както и е признато за установено по отношение на МОСВ, че административната процедура по Раздел трети от ЗБР за изменение на граници /увеличаване на площта/ на защитена зона за опазване на природни местообитания на дивата флора и фауна BG0001001 Ропотамо и за промяна на заповед РД-1042 от 17.12.2020 г. на министъра на околната среда и водите за обявяване на защитена зона /обн. ДВ, бр. 19 от 05.03.2021г./, чрез включване в границите на защитената зона на площ от 105.94 ха в района на плаж Корал, в землището на [населено място], Община Царево, Област Бургас, и в района на местност Аркутино в землището на гр. Созопол, Община Созопол, област Бургас, въз основа на Решение на Националния съвет за биологично разнообразие от 06.07.2021 г., е незаконосъобразна в частта й, касаеща собствения на дружеството поземлен имот с идентификатор 44094.22.35, в частта й по отношение на невярната експертиза, послужила като основание за иницииране на процедурата, и е осъдено МОСВ да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост, неправилност и необоснованост на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустим иск, тъй като е налице друг процесуален ред за защита на дружеството по отношение на правото му да строи въз основа на издадените му разрешения за строеж и МОСВ не е надлежен ответник. Според касатора неправилно съдът приема, че правото на дружеството да извършва строителство е пряко и непосредствено засегнато поради включването на имота му в списъка по чл. 10, ал. 1 от ЗБР, като и че от включването на дадена територия в границите на защитена зона от екологичната мрежа Натура 2000 произтичат преки забрани за ползване на ресурсите и строителството в нея. Възразява се още, че неправилно съдът приема, че срокът за започване на строителството за всяко разрешение за строеж ще започне да тече от момента на влизане в сила на актовете по реда на глава шеста от ЗООС, както и че до провеждане на процедури по ЗООС и ЗБР спира да тече срокът на действие на разрешението за строеж. Твърди се още, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд необосновано игнорира становището на Община Царево, че разрешенията за строеж са изгубил правно действие. Излагат се доводи и за неправилност на извода на съда за незаконосъобразност на административната процедура по раздел трети от ЗБР за изменение на границите на защитена зона BG0001001 Ропотамо. Претендира се обезсилване на съдебното решение, евентуално отмяна на решението като неправилно, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Прайм Пропърти БГ АДСИЦ, редовно призован, чрез процесуалните си представители адв. Ганчева и адв. Иванов, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд София град е образувано по предявени от Прайм пропърти БГ АДСИЦ против МОСВ установителни искове с правно основание чл. 128, ал. 2 от АПК. С първата група искове ищецът моли да се признание за установено по отношение на МОСВ, че дружеството има право да извършва строителство в собствения си имот с идентификатор 44094.22.35 по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на [населено място] съгласно десет броя разрешения за строеж, издадени от главния архитект на община Царево през 2007г. и 2009 г., като срокът по чл. 153, ал. 2 ЗУТ за всяко от разрешенията ще започне да тече от влизане в сила на актовете по чл. 92 от ЗООС и/ или ЗБР, съобразно заповед РД-676/04.09.2014 г. на министъра на околната среда и водите. Ищецът моли също да се признае за установено по отношение на МОСВ, че правото на дружеството да извърши строителство, съобразно издадените разрешения за строеж, е пряко засегнато от процедурата по включване на собствения му имот с идентификатор 44094.22.35 по КККР на [населено място] в списъка със защитените зони по чл. 10, ал. 1 от ЗБР, както и да се признае за установено, че процедурата за промяна на граници /увеличаване площта/ на защитена зона за опазване на природни местообитания на дивата флора и фауна BG0001001 Ропотамо и за промяна на заповед РД-1042/ 17.12.2020 г. на министъра на околната среда и водите /обн. ДВ бр.19/ 05.03.2020 г./, с която е обявена защитената зона, чрез включване в границите на защитената зона на 104.94 ха в района на плаж Корал в землището на [населено място] и в района на м. Аркутино, в землището на гр. Созопол е незаконосъобразна в частта, засягаща имота на ищеца /т. 2 и т. 3 от петитума/. В т. 4 от петитума на исковата молба ищецът претендира да се признае за установено по отношение на МОСВ, че за имот с идентификатор 44094.22.35 по КККР на [населено място] съгласно действащия подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация и застрояване /ПРЗ/, одобрен през 2006 г. със заповед на кмета на община Царево, са отредени УПИ I за хотелски комплекс със съответни устройствени показатели и УПИ II- за озеленяване, както и че ищецът разполага с право да инициира нова административна процедура по издаване на разрешение за строеж за имота, съобразно предназначението и устройствените показатели. Не се спори по делото, че Прайм пропърти БГ АДСИЦ е собственик на имот с идентификатор 44094.22.35 в м. Рибарницата, с площ от 40 403 кв. м., трайно предназначение на територията урбанизирана, и начин на трайно ползване за курортно-рекреационен обект. Не е спорно между страните по делото, че на дружеството са били издадени и влезли в сила разрешение за строеж 294/28.12.2007 г. /презаверено на 29.12.2010г. и на 30.08.2017г./ за Хотелски комплекс Корал резидънс - апартаментна хотелска сграда А-2, разрешение за строеж 297/28.12.2007 г. /презаверено на 29.12.2010г. и на 21.11.2017г./ за Хотелски комплекс Корал резидънс - апартаментна хотелска сграда В-2, разрешение за строеж 298/28.12.2007 г. /презаверено на 29.12.2010г. и на 15.12.2016г./ за Хотелски комплекс Корал резидънс - апартаментна хотелска сграда В-3, разрешение за строеж 299/28.12.2007 г. /презаверено на 29.12.2010г. и на 22.12.2016г./ за Хотелски комплекс Корал резидънс - апартаментна хотелска сграда В-4, разрешение за строеж 300/28.12.2007 г. /презаверено на 29.12.2010г. и на 21.11.2017г./ за Хотелски комплекс Корал резидънс - апартаментна хотелска сграда В-5, разрешение за строеж 301/28.12.2007 г. /презаверено на 29.12.2010г. и на 11.10.2016г./ за Хотелски комплекс Корал резидънс - апартаментна хотелска сграда В-6, разрешение за строеж 302/28.12.2007 г. /презаверено на 29.12.2010г. и на 03.01.2017г./ за Хотелски комплекс Корал резидънс - апартаментна хотелска сграда С, разрешение за строеж 304/28.12.2007 г. /презаверено на 29.12.2010г. и на 30.08.2017г./ за Хотелски комплекс Корал резидънс - апартаментна хотелска сграда F, разрешение за строеж 39/25.03.2009 г. /презаверено на 09.11.2012 г. и на 21.11.2017г./ за строеж: БКТП, ТИП БКТП 1-20/0.4 КV, 2Х800 К., БКТП 2-20/0.4 КV, 2Х800 К., външно кабелно ел. захранване 20 КV /ВН/ площадкови кабели и ел. касети, разрешение за строеж 209/25.11.2009 г. /презаверено на 09.11.2012 г. и на 30.08.2017г./ за строеж: "Площадкови кабелни линии НН, резервно захранване от дизел генератор и площадкова ел. мрежа на слаботоковите инсталации", както и че въз основа на тези разрешения в имота няма започнато строителство. Цитираните разрешения за строеж, съгласно писмо рег. 04-01-6-001/26.01.2023 г. на кмета на Община Царево, са загубили своето правно действие на основание чл. 153, ал. 2 от ЗУТ, поради това, че в законния срок по ЗУТ липсва съставяне на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на всички обекти. По делото се установява също така, че със заповед РД-676/04.09.2014 г. на министъра на околната среда и водите е наредено да не се извършват строителни и монтажни работи по осъществяване на инвестиционни предложения в м. "Смайлов чаир" и м. "Рибарницата", в района на Къмпинг Корал, землището на [населено място], Община Царево, в изрично посочени имоти, между които и имот с идентификатор 44094.22.35, до провеждането на процедура по глава шеста от ЗООС и/или ЗБР и приключването на тези процедури с окончателни, влезли в законна сила актове по специалните закони, тъй като тези дейности могат да доведат до значително отрицателно въздействие върху околната среда. Тази заповед е била обжалвана, като с влязло в сила решение 35/04.01.2016 г. по адм. дело 12639/2014 г. по описа на ВАС, жалбата е отхвърлена. С писмо изх. ПД-516/3/10.04.2020г. на директора на РИОСВ Бургас на ищеца е указано, че на основание чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗООС инвестиционното му предложение подлежи на задължителна оценка на въздействието върху околната среда. С решение 564/30.07.2021 г. на Министерски съвет за изменение на списъците на защитени зони за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна е увеличена площта на защитена зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна BG0001001 Ропотамо, в която е включен и собствения на ищеца имот, който е обжалвал това решение и с влязло в сила определение 9843/30.09.2021 г., постановено по адм. дело 8677/2021 г. по описа на ВАС, жалбата му е оставена без разглеждане. В първоинстанционното производство е била допусната и приета съдебно-екологична експертиза, съгласно която имот с идентификатор 44094.22.35 попада изцяло в границите на защитена зона BG0001001 Ропотамо, обявена по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, но на територията на имота не е налице Природно местообитание Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик с код по Директива 92/43/ЕЕС 6210, и той не се обитава от видове от сем. Салепови, както и няма богат набор от популации на орхидеи; от поне един вид важна популация орхидеи, считана за неособено разпространена на националната територия или от един или няколко видове орхидеи, считани за редки, много редки или изключително редки на територията на страната. При така установеното по делото първоинстанционният съд е приел, че първият от предявените субективно съединени искове с правно основание чл. 128, ал. 2 от АПК, е допустими, тъй като ответникът със своето процесуално поведение искане за издаване на съдебни удостоверения, от които да е видно дали са валидни издадените на ищеца разрешения за строеж, отрича правото на ищеца да извършва строителство, а за ищеца липсва друг ред за защита на праната му, което следва и от императивните разпоредби на чл. 153, ал. 5 и ал. 10 от ЗУТ. Съдът приема също така, че дружеството, като титуляр на разрешенията за строеж, има правен интерес за предявяване на установителни искове по чл. 128, ал. 2 от АПК срещу юридическото лице, в структурата, на което е административният орган, който е постановил заповед РД-676/04.09.2014 г., която препятства извършването на строителството в собствения му имот. Според съда предявяването на иск по чл. 128, ал. 2 от АПК не може да бъде поставено под условие от евентуално издаване на актове по чл. 153, ал. 11 от ЗУТ или на откази за издаване на разрешения за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация, както и актове за спиране на незаконни строежи, защото това би могло да препяства реализирането по законен начин на извършваното строителство. Анализирайки различните редакции на разпоредбата на чл. 153 от ЗУТ и позовавайки се на заповед РД-676/04.09.2014 г. на министъра на околната среда и водите, съдът е обосновал извод, че ищцовото дружеството е носител на правото да строи в съответствие с издадените разрешения за строеж, тъй като към настоящия момент същите са валидни и са със спряно действие по силата на цитираната заповед. Доколкото последната презаверка на разрешенията за строеж е извършена след издаването на заповедта на МОСВ, на която ex lege е придадено предварително действие, то срокът на правно действие на всяко едно от процесните разрешения за строеж /3-годишният срок за стартиране на строителството, респ. 5 - годишният такъв за изграждане на строежа/ ще започне да тече едва от влизане в сила на акта по оценка на въздействието на инвестиционното предложение върху околната среда /в съответствие с указания на директора на РИОСВ Бургас с писмо изх. ПД-516/3/10.04.2020г./, съобразно изискването на заповедта на МОСВ от която дата тя ще бъде с изчерпан предмет, а стартиране на строителството възможно. По отношение и на втория петитум от исковата молба административният съд приема, че дружеството-ищец, като титуляр на разрешенията за строеж има правен интерес за предявяване на установителни искове по чл. 128, ал. 2 от АПК срещу юридическото лице, в структурата, на което е административния орган, който провежда процесната административна процедура по включване на имота му в защитена зона, както и че доколкото крайният акт, с който процесната процедура се финализира е заповедта на министъра на околната среда и водите по чл. 12, ал. 6 от ЗБР, която според ал. 7 не подлежи на обжалване, което от своя страна означава, че засегнатото лице няма друг ред за защита на своето административно право. Въз основа на приетото по първия предявен иск първоинстанционният съд обоснова основателност и на този иск, както и че административното право на ищеца да осъществи строителство в границите на процесния недвижим имот е пряко засегнато от процедурата по включване на имота в списъка със защитените зони по чл. 10, ал. 1 от ЗБР, в които са въведени забрани и/или ограничения на дейностите, несъвместими с реализиране на инвестиционното намерение на дружеството за изграждане на курортно-рекреационен обект. Съдът приема за допустим и третия иск, предявен от ищеца, тъй като правният му интерес е пряко засегнат от включването на собствения му имот в списъка по чл. 10, ал. 4 от ЗБР, поради необходимостта от извършване на допълнителна оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона, на основание чл. 31, ал. 2, т. 2., във връзка с ал. 1 от ЗБР, като по този начин се ограничава и нарушава административното право на ищеца да извърши строителство в имота в съответствие с процесните разрешения за строеж. Според съда правният интерес на ищеца се установява и от това, че МОСВ оспорва обстоятелството, че административното право на ищеца да извърши строителство в процесния имот е нарушено в следствие на включването на поземления имот в списъка по чл. 10, ал. 4 от ЗБР, във връзка с процедурата по Раздел Трети от закона, излагайки аргументи, че забрана за строителство не е въведена, както и оспорва наведените от ищеца доводи, водещи до незаконосъобразност на проведената процедура пред Националния съвет за биологично разнообразие. Доколкото отделните актове, постановени във връзка с етапите на процедурата не подлежат на самостоятелно обжалване, а наред с това, инициираната процедура по Раздел трети от ЗБР ще приключи с административен акт заповед на министъра на околната среда и водите, която изрично е определена от законодателя като необжалваема, съдът приема също така, че за ищеца не съществува друг ред на защита. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-екелогична експертиза и на разпоредбите на чл. 10, ал. 5 от ЗБР, съдът приема, че данните, съдържащи се в Експертиза Природни местообитания от 19.06.2021 г., изготвена от гл. ас.д-р Пачеджиева, във връзка с иницииране на процесната процедура по глава трета от ЗБР за разширяване обхвата на защитена зона Ропотамо, досежно наличието на местообитание 6210 Полуестествени сухи тревни храстови съобщества върху варовик в границите на имот с идентификатор 44094.22.35, не съответстват на реалното положение, поради което в тази си част процедурата се явява незаконосъобразна. По отношение на четвъртия иск от петитума на исковата молба съдът приема, че същият е недопустим. Така постановеното съдебно решение е недопустимо. Разпоредбата на чл. 128, ал. 2 от АПК е способ за защита на правата и законните интереси на правните субекти. Регламентираният с нея установителен иск е субсидиарен - допустим е тогава, когато е налице спор за съществуването на съответното административно право или правоотношение, който спор поражда правния интерес от търсената съдебна защита, както и се прилага по всички административни спорове, за които АПК или друг закон не предвиждат специален ред за решаване. При обсъждане на допустимостта на иска по чл. 128, ал. 2 от АПК съдът не следва да се ограничава само до общите основания за недопустимост, каквото е липсата на надлежна пасивна процесуална легитимация, а е длъжен първо да обсъди наличието на специалните изисквания, които законът поставя за допустимостта на този вид иск и които изисквания за реализиране на този ред на защита следва да бъдат налице в условията на кумулативност. Надлежното предявяване на установителния иск по чл. 128, ал. 2 от АПК е обусловено от конкретизиране на твърдяното или отричано административно право или правоотношение, от наличието на правен интерес от установяването или несъществуването му, както и от липсата на друг процесуален ред за защита. Липсата на която и да е от тези предпоставки е основание за недопустимост на предявения иск. В настоящия случай, от доказателствата по делото не се установява, противно на приетото от административния съд, че за ищеца е налице правен интерес от установяване на съществуването на правото да извършва строителство, произтичащи от издадените и презаверени от главния архитект на Община Царево десет броя разрешения за строеж, както и на правото да извършва строителство в съответствие с инвестиционното намерение за изграждане на курортно рекреационни обекти в имот с идентификатор 44094.22.35, находящ се в м. Рибарицата, [населено място], Община Царево. Наличието на правен интерс в случая е обвързано от наличието на спор между ищеца и ответника МОСВ за съществуването на валидни разрешения за строежи, свързани с инвестиционното намерение за изграждане на курортно рекреационни обекти в собствения на дружеството имот с идентификатор 44094.22.35. Такъв спор обаче по делото не се установавя, доколкото към датата на предявяване на исковете МОСВ не оспорва валидността на издадените разрешения за строеж и възможността въз основа на тях да се строи. В тази връзка следва да се има предвид, че спирането извършването на строителни и монтажни работи по осъществяване на инвестиционните намерения в имота на ищеца със заповед РД-676/04.09.2014 г. на министъра на околната среда и водите до провеждане на процедури по глава шеста от ЗООС и/или ЗБР и приключването на тези процедури с окончателни актове е обвързано с това, че решенията по преценяване необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда и решенията по ОВОС за инвестиционните предложения в няколко местностти, между които и м. Рибарницата в частта за имот с идентификатор 44094.22.35, са изгубили правно действие с оглед разпоредбите на чл. 93, ал. 7 и чл. 99, ал. 8 от ЗООС /в приложимата редакция към датата на издаване на заповедта/ и поради незапочване на строителство в имота, факт, който не се и оспорва от ищеца. Тази заповед, дори и да се приеме, че препятства извършването на строителство в имота на ищеца, не почива върху оспорване валидността на издадените разрешения за строеж, а върху неоспоримия факт на незапочнало осъществяване на инвестиционното предложение в законоустановения 5-годишен срок от издаване на актове, различни от разрешението за строеж. Обстоятелството, че в хода на съдебното производство от страна на ответника е направено доказателствено искане за издаване на съдебни удостоверения, които да послужат пред общината с цел издаване на справка относно валидността на процесните разрешения за строеж, също така не може да обоснове наличие на правен интерес, както неправилно приема първоинстанционният съд, който и интерес е следвало да съществува към момента на предявяване на иска, а не да се обосновава в хода на съдебното производство от процесуалното поведение на ответника. По същия начин и включването на собствения на дружеството имот в списъците на защитените зони и конкретно на защитена зона за опазване на природни местообитания на дивата флора и фауна BG0001001 Ропотамо, съгласно Решение 564/30.07.2021 г. на Министерския съвет, не може да обоснове наличие на спор между страните, доколкото ирелевантен за тази процедура е въпросът за правното действие на издадените на ицеща разрешения за строеж и правото да се строи въз основа на тях. Дори и след одобряване на списъците от Европейската комисия министърът на околната среда и водите да пристъпи към изпълнение на процедурата по чл. 12 от ЗБР и да издаде съответен акт, то това отново не обосновава извод за оспорване от страна на ответника на правото на ищеца да строи в собствения си имот и то поради загубили действието си разрешения за строеж. С оглед на това настоящата съдебна инстанция намира, че по отношение на първите два от уважените от административния съд искове не е налице правен интерес от търсената защита. За разглеждането на претенция с правно основание чл. 128, ал. 2 от АПК, както вече беше посочено, е необходимо де се установи и доколко обективно е възможен и наличен друг правен ред за защита на твърдяното за накърнено от административния орган право. В тази връзка настоящата съдебна инстанция намира, че за този ищец също така безспорно се установява по делото, че е съществувал и друг правен способ за защита по отношение спирането от ответника на извършваните строително-монтажни работи по осъществяване на инвестиционното му намерение за изграждане на курортно-рекреационни обекти в имот с идентификатор 44094.22.35. Видно от приетите по делото доказателства, преди предявяване на иска по по чл. 128, ал. 2 от АПК заповед РД-676/04.09.2014 г. на министъра на околната среда и водите, с която е спряно строителството в имот с идентификатор 44094.22.35 е била оспорена по съдебен ред от ищеца, като с влязло в сила решение 2428/26.02.2018 г., постановено по адм. дело 14761/2017 г. на ВАС, петчленен състав, жалбата му срещу заповедта е отхвърлена като неоснователна. От друга страна, доколкото в случая предявените искове са обвързани с правото на дружеството да строи в собствения си имот въз основана на 10 броя издадени разрешения за строеж, то за ищеца безспорно съществува друг ред за защита, както в случай, че поиска нова презаверка на тези разрешения за строеж, така и в случай, че започна да реализира инвестиционното си намерение със строително-монтажни дейности. В тези случаи, както и правилно възразява касатора, ищецът може да оспори по съдебен ред отказите да му бъдат презаверени разрешенията за строеж или при реализиране на строителство да се оспори евентуален отказ за издаване на разрешение за ползване или на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежите, съответно да се оспори заповед по чл. 224, ал. 1 от ЗУТ за спиране изпълнението и забрана достъпа до тях или заповед по чл. 225, ал. 1, във връзка с ал. 2, т. 2 от ЗУТ, за премахването им като незаконни. Именно и в това съдебно производство ищецът би могъл да релевира въпросите относно срока на правно действие на разрешенията за строеж и приложимостта на разпоредбата на чл. 153 от ЗУТ в различните й редакции, както и в това производство би следвало да бъде разрешен със силата на присъдено нещо евентуален спор относно правното действие на издадените 10 броя разрешения за строеж от главния архитект на Община Царево. Следователно, за ищеца е бил налице друг специален ред за защита, поради което в случая не е изпълнена и втората от кумулативните предпоставки за допустимост на предявения иск по чл. 128, ал. 2 от АПК. В тази връзка следва да се има предвид, че изначално трябва да не съществува друг ред на защита, а не същият да е изчерпан или да не е упражнен, като без значение е също така дали ищецът е търсил този ред за защита или не, както и доколко е била успешна. Ирелевантно за допустимостта на иска по чл. 128, ал. 2 от АПК е и обстоятелството дали административният орган ще упражни своите правомощия и ще издаде акт, срещу който за адресата да е налице правен интерес да защити свои нарушени права. Настоящият съдебен състав намира също така, че неправилно първоинстанционният съд е приел за допустим и третият предявен иск, независимо от обстоятелството, че ищецът е пряко засегнат от включването на неговия имот в списъка по чл. 10, ал. 4 от ЗБР и заповедта на министъра на околната среда и водите по чл. 12, ал. 6 от ЗБР не подлежи на съдебен контрол. В тази връзка от страна на административния съд е извършен недопустим инцидентен съдебен контрол относно законосъобразността на започналата административна процедура по раздел трети от ЗБР за изменение на границите на защитена зона BG0001001 Ропотамо за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна в частта относно имот с идентификатор 44094.22.35. Невъзможността за обжалване на едни административен акт не е сред предпоставките за допустимост на иска по чл. 128, ал. 2 от АПК, който и иск не включва упражняване на съдебен контрол по отношение на актове, които не подлежат на обжалване. Независимо от предвидената необжалваемост на заповедта по чл. 12, ал. 6 от ЗБР, за ищеца съществува правната възможност в съответствие с т. 2 от решение 14/04.11.2014 г. на Конституционния съд по к. дело 12/2014 г., съгласно която с въвеждането на необжалваемост законодателят не може да изключи възможността засегнатите лица да се позоват пред съда на нищожността на административния акт. В хода на така започналото административно производство ищецът разполага също така и с процесуална възможност да защити своите права, като упражни правото си на възражение, на предложение или писмено становище относно предвидените забраните или ограниченията на дейности, регламентирано в специалния закон чл. 12, ал. 5, въ връзка с ал. 2, т. 5 от ЗБР. Следва да се има предвид също така, че доколко резултатът от едно започнало административно производство би могъл да не е удовлетворителен за ищеца, е факт ирелевантен за преценката на исканата от чл. 128, ал. 2 от АПК предпоставка за допустимост на иска. В процесния случай безспорното наличие на друг правен способ за защита, независимо дали ще бъде използван от ищеца и дали резултатът ще е успешен за него, както и липсата на спор между МОСВ и ищеца за съществуването на правото му да строи именно въз основа на издадените му 10 броя разрешения за строеж, е абсолютна процесуална пречка за допустимост на предявения иск по чл. 128, ал. 2 от АПК срещу МОСВ. Изложеното налага извода, че предявените от Прайм Пропърти БГ АДСИЦ три искове с правно основание чл. 128, ал. 2 от АПК са недопустими. Постановеното по тези искове първоинстанционно решение също се явява недопустимо, предвид което следва да бъде обезсилено, исковете оставени без разглеждане, а производството по делото прекратено в съответствие с правомощието на касационната инстанция по чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК. При този изход на делото и своевременно направеното искане от страна на касатора ще следва ответника Прайм Пропърти БГ АДСИЦ да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 240 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,