Решение № 8772 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5227/2013 г.

Решение № 8772 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5227/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Бургас срещу решение № 636 от 19.03.2013 г., постановено по адм. дело № 2014/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което по жалба на Красимир Костадинов Николов е отменено решение № КПК-104 от 4.09.2012 г. на директора на РУ "СО" - Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 0-02-000-00-00526553 от 24.07.2012 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУ "СО" - Бургас. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административните актове. Ответникът по касационната жалба - Красимир Костадинов Николов от гр. Бургас, чрез пълномощника адв. Лина Георгиева, оспорва жалбата по съображения за правилност на решението, изложени в писмено становище по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - Бургас е отменено решение № КПК-104 от 4.09.2012 г. на директора на РУ "СО" - Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 0-02-000-00-00526553 от 24.07.2012 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в РУ "СО" - Бургас, с което на Красимир Костадинов Николов е отказано отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност по представен болничен лист № Б20110244093 за общо заболяване. За да постанови решението си в този смисъл административният съд е приел, че издаденият административен акт е незаконосъобразен, тъй като административният орган неправилно е констатирал, че е налице хипотезата на чл. 46, ал. 3 от КСО. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че Красимир Костадинов Николов е задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, като работещ по трудово правоотношение с работодателя "Металпласт БГ" ООД, гр. Бургас и по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО като управител по договор за управление и контрол на търговското дружество "Пиргос Трейд Груп" АД гр. Бургас. На 11.07.2012 г. от "Пиргос Трейд Груп" АД е представен в РУСО гр. Бургас болничен лист № Б20110244093 от 10.04.2012 г. за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност на Красимир Костадинов Николов за периода от 20.03.2012 г. до 9.04.2012 г. С разпореждане № 0-02-000-00-00526553 от 24.07.2012 г. е отказано изплащане на обезщетението, като е прието, че е налице хипотезата на чл. 46, ал. 3 от КСО. Административният орган е приел, че в посочения период лицето е упражнявало трудова дейност по договора за управление с "Пиргос Трейд Груп" АД, гр. Бургас като се е позовал на разчетно - платежната ведомост, в която лицето се е разписало за получено възнаграждение в пълния договорен месечен размер - 790 лв., както и на подадената информация от осигурителя "Пиргос Трейд Груп" АД в персоналния регистър на НОИ за отработени всички дни, включени в представения болничен лист. С решение № КПК-104 от 4.09.2012 г. на директора на РУ "СО" - Бургас, с което разпореждането е потвърдено, е прието, че е налице и хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО. По делото са представени справки от регистъра на осигурените лица за Красимир Николов към 21.11.2012 г., въз основа на които първоинстанционният съд обосновано е приел, че за месец март 2012 г. от "Пиргос Трейд Груп" АД са подадени данни с 22 отработени дни и осигурителен доход 790 лв., подадени са и коригиращи данни за този месец на 10.07.2012 г. за 22 дни в болнични. За месец април 2012 г. от "Пиргос Трейд Груп" АД са подадени данни с 19 отработени дни и осигурителен доход 790 лв., подадени са и коригиращи данни за този месец на 10.07.2012 г. за 19 дни в болнични. Корекцията е приета от НОИ на 11.07.2012 г. Предвид установената по делото фактическа обстановка, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че не е налице основание да бъде отказано изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по представения болничен лист. В чл. 46, ал. 3 от КСО е предвидено, че парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. В разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО е предвидено, че управителите на търговски дружества са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. По аргумент от тази разпоредба следва, че за целите на социалното осигуряване, дейността на управителя на търговско дружество се приема за трудова дейност. За да е налице обаче отрицателното условие по чл. 46, ал. 3 от КСО следва лицето да упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4. В конкретния случай не е установено Красимир Николов да е упражнявал трудова дейност като управител на "Пиргос Трейд Груп" АД, през периода, за който е издаден обсъждания в настоящото производство болничен лист. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В същия смисъл е определението по § 1, т. 3 от ДР на КСО, според което "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Именно упражняването на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително социално осигуряване, е предвиденият от чл. 46, ал. 3 от КСО юридически факт, изключващ правото на парично обезщетение за временна неработоспособност. С оглед на тази законова уредба следва да се приеме, че качеството на управител на търговско дружество на едно лице не е самостоятелно основание за осигуряването му по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, ако лицето не осъществява трудови функции. Отношенията на управителя с търговското дружество по повод изплащането на възнаграждение са ирелевантни за преценката на наличие на основание за осигуряване, след като в случая липсват доказателства, че лицето е упражнявало трудова дейност. Въпреки че осигуреното лице не е задължено да доказва отрицателния за него факт, че не е упражнявало трудова дейност, през периода, за който му е издаден болничния лист, то от изслушаните по делото свидетелски показания, които съдът е обсъдил с оглед на вероятната тяхна заинтересованост (относно съпругата на лицето) се потвърждава твърдението му, че не е извършвало трудова дейност през посочения период. Предвид конкретните данни по делото не може да се приеме презумптивно, че трудова дейност е осъществявана. Както вече се посочи, основанието за осигуряването е осъществяването на трудова дейност (в случая като управител на търговско дружество), а не вписването на лицето в търговския регистър като управител. Изводът, че лицето упражнява дейност по трудов договор е направен единствено въз основа на представени платежни ведомости към 21.05.2012 г. Събраните в хода на производството доказателства сочат, че осигурителят "Пиргос Трейд Груп" АД, гр. Бургас е подал коригиращи декларации за отработените от Красимир Костадинов Николов дни и осигурителните вноски на 10.07.2012 г. С оглед на това правилно съдът е приел, че след като е коригиран размера на осигурителните вноски и са декларирани болнични, то изводът на административния орган, че за процесния период от време Красимир Костадинов Николов е получил дължимо възнаграждение от "Пиргос Трейд Груп" АД, гр. Бургас е неправилен. Административният орган не е доказал, че е налице хипотезата на чл. 46, ал. 3 от КСО, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Не е доказано и наличието на основание за неизплащане на обезщетението, предвидено в чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО, според което парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплащана на осигурени лица, които нарушават режима, определен от здравните органи. В решението на директора на РУ "СО" - Бургас, в което е цитирана тази разпоредба изобщо не са изложени фактически основания, поради които се приема, че е налице посочената хипотеза. От данните по делото също не може да се направи обоснован извод по какъв начин с какво поведение, действия или бездействия Красимир Костадинов Николов е нарушил предписания му режим и на кои дати е осъществил това нарушение, което е съществено, тъй като според чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО обезщетението не се изплаща само за дните на нарушението. Предвид това, не е доказано наличието на основание за отказ за изплащане на обезщетение по посочената разпоредба. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради това че административното производство е започнало по искане за изплащане на парично обезщетение, то с отмяната на административните актове производството не е приключило и преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване на закона, дадени в съдебното решение. Но поради липса на разпореждане за изпращане на делото като преписка на касационния жалбоподател за решаване на въпроса по същество (чл. 173, ал. 2 от АПК), такова разпореждане следва да бъде постановено сега от настоящата касационна инстанция. Разноски по делото се претендират от страна на ответника по касация. С оглед изхода на делото такива се дължат в доказания размер. В конкретния случай обаче е посочено че уговореният размер на разноските е 500 лева, изписано с цифри, като с думи е изписано две хиляди лева. По същия начин е посочено и реално заплатеното адвокатско възнаграждение. Или не може да се установи по безспорен начин реалният размер на сторените по делото разноски, което прави това искане неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,