Решение № 4373 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15063/2012 г.

Решение № 4373 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15063/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Борислав Димитров Узунов от гр. Сливен, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Людмила Дякова от същия град, срещу решение № 117 от 19.10.2012 г. по адм. дело № 208/2012 г. на Административен съд - гр. Сливен.

Касационната жалба е подадена в последния ден на срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. С решение № 612 от 20.10.2010 г. по адм. дело № 814/2010 г. (оставено в сила с реш. № 17 от 14.02.2011 г. по в. гр. д. № 549 от 2010 г. на Сливенския окръжен съд) Сливенският районен съд е предоставил упражняването на родителските права върху малолетното дете Борислава Бориславова Узунова на неговия баща Борислав Димитров Узунов, а тези върху другото малолетно дете на двамата родители - Мирослава Бориславова Узунова - е предоставил на майката Димитринка Добринова Мавродиева.

Със същото решение Сливенският районен съд е определил режим на лични контакти на всеки от двамата родители с детето, което остава да живее при другия родител.

Това решение е влязло в сила на 22.02.2012 г. (опр. № 259 от 22.02.2012 г. по гр. д. № 1089 от 2011 г. на ВКС - III г. о.).

За да постанови този резултат Сливенският районен съд е приел, че на всеки от двамата родители следва да бъде предоставено упражняването на родителските права върху това от двете деца, което живее при него. Този съд е приел още, че "у всяко от децата съществува страх, че другия родител може да го вземе при себе си (и) за да се гарантират интересите на децата и да им се осигури необходимото спокойствие е необходимо съществуващото положение да се запази и всяко дете да остане да живее при родителя, който се грижи към момента за него, като същевременно се създадат условия за възстановяване на контактите с другия родител и между двете деца (а това) последното може да се постигне с определянето на подходящ режим на лични контакти, който да гарантира, че всеки родител в определено време ще може да събира и двете деца при себе си." По-нататък в мотивите към решението съдът е изразил увереност, че "по този начин би следвало да се възстановят нормалните отношения между всеки родител и детето, което не живее при него, ще се осигури възможност за контакти между самите деца."

Сливенският окръжен съд, обсъждайки основателността на подадената пред него въззивна жалба на майката Димитринка Добринова Мавродиева срещу предоставянето на родителските права върху детето Борислава на бащата, е приел, че "между детето и бащата съществува близост, доверие и привързаност, а такива липсват в отношенията с майката и това положение е създадено далеч преди предявяването на иска (за родителските права), още по времето, когато родителите и двете деца са живеели заедно, както и, че причината за това е било поведението на майката - редица нейни постъпки са дали повод у детето (Борислава) да се появят страх, несигурност и разочарование, които са прераснали в нежелание да общува с майка си (защото) трайното й поведение е формирало у детето убеждението, че майка му е загрижена повече за своите проблеми и комфорт, отколкото за неговите нужди и преживявания, и че то не може да разчита на нейната подкрепа и обич."

1. На 19.03.2012 г. Хризантема Стоянова, социален работник при Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Сливен е изготвила "Формуляр за приемане на устен сигнал", в който е отразила, че "по информация на майката - Димитринка, бившият й съпруг не позволява да се осъществяват регулярните срещи". Повече данни социалният работник е изложил в изготвения от него по този сигнал "Доклад-предложение", в който е посочил, че "според Димитринка Мавродиева, влошените отношения между нея и Борислав Узунов се отразяват негативно върху психическото състояние на двете им дъщери; децата се чувстват несигурни, объркани от случващото се между техните родители, независимо от факта, че Борислава предявява явно желание да живее при баща си." Този доклад на социалния работник завършва със заключението: "Предвид необходимостта от оказване на психологическа подкрепа и проследяване на грижите, които се полагат за детето Борислава Бориславова Узунова, предлагам да се започне работа по случая."

На 17.04.2012 г. същият социален работник - Хризантема Стоянова - е изготвила "План за действие", чиято цел е формулирана така: "Оказване на помощ и подкрепа на г-н Узунов в грижите за Борислава и нейното възпитание".

1. На л. 49 от делото на Сливенския административен съд се намира "Заявление за ползване на социални услуги в Комплекс за социални услуги за деца и семейства гр. Сливен", на което е поставена дата 17.05.2012 г. Като подател в заявлението е вписан Борислав Димитров Узунов (в хода на съдебното производство е установено, че то наистина е било подадено от бащата). Въз основа на това заявление с направление изх. № 92-0805 от 01.06.2012 г. (на л. 51 от делото на СлАС) детето е насочено към Комплекс за социални услуги за деца и семейства (съвкупност от услуги базирани в общността, които имат за цел подкрепа на деца и семейства в риск - http:/www.sliven.bg/index.csp?f=C...). На 2.07.2012 г. обаче е изготвен заключителен доклад изх. № 620 от същата дата, в който се казва: "На втората среща Борислава идва със съпротиви и отказ за съвместна работа. Заявява, че няма нужда от психологическа помощ. Не е отворена за разговор. (...) По отношение нагласите й за лични срещи с майката е на мнение, че не иска да се среща с нея, тъй като г-жа Мавродиева се отнася лошо и я излага пред хората. Непоносимостта й се е зародила преди три - четири години (...) Не може да посочи добри страни от характера на майка си и заявява, че не я обича. (...) За сестра си Мирослава казва, че сега се виждат рядко и не усеща липсата й." Заключителният доклад завършва така: "При проведения разговор с Борислава момичето изрично подчерта, че не желае да има срещи нито с майка си, нито със сестра си и пожела социалната услуга да бъде прекратена. Бащата г-н Узунов изказа мнение, че по никакъв начин няма да съдейства на екипа в цялостната работа."

1. На 4.07.2012 г. директорът на ДСП - гр. Сливен издава заповед № РД 01-0005 от същата дата, с която е наредил "да се предостави ползването на социална услуга - "Семейно консултиране и подкрепа" в КСУДС гр. Сливен на детето Борислава Бориславова Узунова". Правното основание на заповедта е посочено така: "чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗД във връзка с чл. 5, ал. 1 от Закона за закрила на детето".

II. Борислав Димитров Узунов е оспорил тази заповед от свое име и от името на малолетното дете Борислава Бориславова Узунова, като негов законен представител, пред Административен съд - гр. Сливен, който, след като е изслушал детето, социалния работник Хризантема Стоянова и доведени от страните свидетели, с посоченото по-горе решение е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че "Борислава е дете в риск по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" от допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето (ДР на ЗЗДет), доколкото израстването и формирането на личностните качества на детето, без каквото и да било участие на майката в отглеждането и възпитанието му, създава опасност от увреждане на неговото психическо, нравствено и социално развитие." Сливенският административен съд е приел, също така, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган (чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет) в установената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Тя съответства на материалния закон и на неговата цел. Една от предвидените в ЗЗДет мерки за закрила е съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда (чл. 4, ал. 1, т. 1). В нормата на чл. 23 от ЗЗДет е определено в какво се изразяват мерките за закрила в семейна среда, като съгласно чл. 23, т. 6 от ЗЗДет мярката се изразява в социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията. Според Сливенския административен съд, въз основа на установените факти в административното производство, образувано по подадения от майката сигнал (виж по-горе т. I. 2), правилно е преценено, че 12-годишната Борислава има нужда от оказване на психологическа подкрепа за преодоляване на отрицателните емоции и за възобновяване на емоционалната връзка с майката. Целта на мярката за закрила в семейна среда, която може да се осъществява и чрез социална услуга, е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето (чл. 18, ал. 1 и ал. 3 ППЗЗДет). В конкретния случай социалната услуга "Семейно консултиране и подкрепа" предпоставя възможност за по-продължителни срещи между двете сестри (...), предпоставя и възможност за срещи на Борислава с нейната майка и за евентуално възобновяване на емоционалната и духовна връзка помежду им. И в тази си част социалната услуга, според Сливенския административен съд, е изключително в интерес на детето, което, макар и да не осъзнава, във възрастта, в която се намира, има нужда от любовта и грижите на своята майка - по делото няма данни майката да има недобросъвестно отношение към Борислава (...) Напротив, всички други доказателства сочат на добрите родителски качества и отношения на майката с двете й деца. Поради това Сливенският административен съд счита, че в интерес на Борислава е да й бъде създадена възможност в подходяща обстановка и съдействие на специалисти да преоткрие желания родител в своята майка.

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че решението на Административен съд - гр. Сливен не е съобразено със материалния закон, постановено е при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.

1. Закрилата на детето по ЗЗДет. се осъществява и чрез съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда (чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗДет). На децата в риск се осъществява специална закрила (чл. 5, ал. 1 ЗЗДет) срещу физическите и моралните опасности, на които са изложени (т. 7 на част I от Европейската социална харта).

Законосъобразен е изводът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Сливен, споделен и от Административен съд - гр. Сливен, че детето Борислава е дете в риск по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" ДР на ЗЗДет - за което съществува опасност от увреждане на неговото психическо, нравствено и социално развитие. Поради това е законосъобразен и изводът, че на нея следва да бъде осъществена специална закрила от нравствените (морални) и психически опасности, на които е изложена, чрез съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда.

1. Мерките за закрила в семейна среда са изброени в чл. 23 ЗЗДет. Тяхната цел е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за неговото отглеждане и възпитание - чл. 18, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.). Затова тези мерки могат да бъдат осъществени и чрез социални услуги (чл. 18, ал. 3 ППЗЗДет). "Услуги" по смисъла на чл. 23 ЗЗДет са социалните услуги, предоставяни в общността по Закона за социално подпомагане (§ 1, т. 8 ДР на ЗЗДет), който препраща към правилника за неговото прилагане (чл. 19 ЗСП). В чл. 36, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) са посочени двете групи социални услуги - в общността и в специализирани институции - а в ал. 2 са изброени социалните услуги, които се предоставят в общността. Това изброяване не е изчерпателно, защото според чл. 36, ал. 5 ППЗСП при необходимост и съобразно потребностите на населението на всяка община могат да се разкриват и други видове социални услуги, но социалните услуги за деца задължително трябва да отговарят на критериите и стандартите по Наредбата за критериите и стандартите за социални услуги за деца, приета с ПМС № 256 от 07.11.2003 г. на основание чл. 4, ал. 3 ЗЗДет.

1. Мерките за закрила в семейна среда могат да бъдат предприети от Дирекция "Социално подпомагане" и служебно, т.е. по нейна инициатива след съответна преценка (чл. 21, ал. 1, т. 2 и 3 и чл. 24, ал. 1, б. "б" ЗЗДет). Нещо повече - в случаите, при които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, ползването на социални услуги се извършва въз основа на заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" (чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет).

1. На това основание - чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет - директорът на ДСП, гр. Сливен, е издал оспорената от бащата Борислав Димитров Узунов (лично от свое име и от името на малолетното си дете Борислава) заповед № РД 01-0005 от 4.07.2012 г., с която е наредил "да се предостави ползването на социалната услуга семейно консултиране и подкрепа в КСУДС на детето Борислава Бориславова Узунова (...)".

Така формулирана заповедта е незаконосъобразна.

IV. Всички социални услуги, които се предоставят в общността, са неизчерпателно изброени в чл. 36, ал. 2 ППЗСП и за всяка една от тях в § 1 ДР на ППЗСП е дадена кратка, но показваща нейната същност и социално предназначение дефиниция. Разпоредената от директора на ДСП, гр. Сливен, социална услуга "семейно консултиране и подкрепа" не е сред изброените в чл. 36, ал. 2 ППЗСП социални услуги, за нея липсва легална дефиниция, поради което е било задължително директорът на ДСП да посочи, макар и накратко, каква е нейната същност и социално предназначение, а едновременно с това трябва да има анализ за съответствието на тази услуга с критериите и стандартите по посочената по-горе Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца. По делото на Сливенския административен съд, вкл. и в съдържащата се в него административна преписка, няма никакво описание на разпоредената от директора социална услуга, нито пък има анализ за съответствието й с критериите и стандартите за социалните услуги за деца. Поради това Сливенският административен съд е бил длъжен да поиска тези данни от Дирекция "Социално подпомагане", респ. от директора на тази дирекция, който е ответник по оспорването, и служебно да назначи по делото вещо лице - психолог, с чиято помощ (и специални знания) да изясни въпросите:

1. Притежава ли всеки от двамата родители необходимите способности да отглежда правилно и ефективно всяко от двете деца - Борислава и Мирослава.

1. Не се ли нуждае и детето Мирослава от специална закрила с оглед на данните по делото, че бащата Борислав Бориславов Узунов е правил изказване, че не търси контакти с детето, защото изчаква то да порасне и само да го потърси - ако за детето Борислава има съгласие, че контактите с майката са необходими за неговото психическо, нравствено и социално израстване, не са ли в същата степен необходими и за детето Мирослава контактите с нейния баща.

1. Може ли в този конкретен случай да се приеме безусловно, че ценностните системи на двамата родители (като набор от етични ценности, които служат за стандарт, определящ тяхното поведение във всяка житейска ситуация) служат за пример на техните деца. В литературата единодушно се приема, че основните критерии по този въпрос са: честност, съобразяване с чувствата на другите, съпричастност, стил на живот и други личностни качества, които са ползотворни за имитация и отъждествяване от страна на детето.

1. Притежава ли всеки от родителите реална възможност да има конкретно присъствие и участие в живота на детето, което отглежда и в този на детето, с което има определен режим на лични контакти. Има ли всеки от двамата родители съпричастност към душевното обогатяване на двете деца. Имат ли децата приятели и какво е отношението на родителите към тях.

1. Позитивна или негативна е оценката за ролята на всеки от двамата родители при отглеждането на детето, родителските права върху което са му предоставени и при контактите с другото дете. При изясняването на този въпрос задължително следва да бъде направена и оценка на желанието на всеки от двамата родители да сътрудничи с другия родител по проблеми на всестранното развитие и израстване на двете деца, и в частност - отчита ли всеки от двамата родители като съществено задължение взаимодействието с другия родител за отглеждането на децата или е необходимо съдебно нареждане, за да бъде осъществено такова сътрудничество. В тази връзка следва да се държи сметка за трайно възприетото в практиката становище, че родител, който се опитва да изключи другия родител от живота на детето си, показва липса на родителски способности (особено опасно е явлението, което в литературата е обозначено с термина "Синдром на родителското отчуждение" и което визира чл. 59, ал. 6, изречение второ от Семейния кодекс).

1. На какво се дължи демонстрираното и многократно заявявано нежелание на детето Борислава да се среща със своята майка - т. нар. Едипов комплекс, т. нар. Синдром на родителско отчуждение или на нещо друго. Само бързото и правилно установяване на конкретната причина ще даде отговор и на въпроса дали не е необходимо за известен период от време (определен от психолога) да бъдат преустановени контактите на майката с детето - напр. защото те отключват агресията или налагат чрез отказ детето да демонстрира лоялност към бащата и т. н.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не притежава специални знания по психология и в частност по детска психология, но счита, че данните по делото сочат на значителна вероятност поведението на детето Борислава да се дължи на преодолима (засега) липса на родителски капацитет у двамата родители, които недопустимо пренасят върху своите две деца (не само върху Борислава) негативните си чувства един към друг. Разбира се, дали това е наистина така, ще прецени съответното лице - длъжностно или специално назначено за този случай - което притежава необходимите знания, в т.ч. и практически умения, по психология. Пропускът на Сливенския административен съд да изясни посочените по-горе въпроси с помощта на вещо лице - психолог води и до съществена загуба на ценно време за подпомагането на двамата родители и двете им деца във възстановяването на добрите взаимни чувства (защото добрите родители, стигнали до необратимия извод, че не могат в бъдеще да живеят заедно, запазват добрия тон в своите отношения, а не се отдават на омраза и взаимни огорчения в преследване на някакво въображаемо отмъщение, което в крайна сметка непременно ще се окаже пагубно за психическото, за нравственото и за социалното развитие на техните деца). Тази загуба на време следва да бъде преодоляна чрез отмяната на оспореното с касационната жалба съдебно решение и отмяна на оспорената заповед № РД 01-0005 от 4.07.2012 г. на директора на ДСП - гр. Сливен. На основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на директора на ДСП, гр. Сливен, който да реши по същество въпроса дали освен предприетата сега от него мярка по чл. 23, т. 3 ЗЗДет по отношение на детето Борислава, не следва да бъде предприета същата мярка и по отношение на детето Мирослава, както и да бъде предприета мярката по чл. 23, т. 1 ЗЗДет (или друга подходяща мярка) по отношение на двамата родители - Борислав Димитров Узунов и Димитринка Добринова Мавродиева.

По делото не са правени искания за присъждане на разноски.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,