Решение № 10402 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2534/2014 г.

Решение № 10402 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2534/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби подадени от Живко Славчев Бодуров и от "Столичен електротранспорт" ЕАД срещу решение № 7865 от 13.12.2013 г. постановено по адм. дело № 8180 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател Живко Славчев Бодуров сочи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че са неправилни изводите на съда, относно осъществена от него дискриминация по признак пол - извършен сексуален тормоз по отношение на Михаела Губеранска. Излага, че неправилно съдът е кредитирал свидетелските показания на Гаджелова и Андреева, разпитани в хода на административното производство. Сочи, че неоснователно е отхвърлено искането му за допускане до разпит на свидетел. Неправилно съдът е счел, че в производството пред Комисия за защита от дискриминация (КЗД/Комисията) са събрани и проверени всички възможни доказателства за разкриване на обективната истина. В съдебното производство не е извършен прецизен анализ и оценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност. По делото не е установено, че Губеранска не е била в по-неблагоприятно отношение от другите й колеги. Не е изяснено с какво е нарушено правото на равно третиране. Не е ръководител на Губеранска - отговаря само за техническата изправност на превозните средства и няма лица на пряко подчинение. Предвид това не би могъл да осъществи дискриминация и да постави едно лице в по-неблагоприятно положение от друго такова. Не е обсъдено с какво недоказаното деяние е създало враждебна, обидна, унизителна или застрашаваща среда по смисъла на § 1, т. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). За да бъде определено едно деяние като "сексуален тормоз", е необходимо да са налице всички посочени в § 1, т. 2 от ЗЗДискр. признаци. В случая не е налице принуда към нежелано поведение и повлияване при вземане на решения, засягащи лицето. Не са обсъдени и коментирани показанията на свидетелите Ася Андонова, Мария Петкова-Стоянова и Кирил Бучов. Не споделя направения извод на съда за липса на процесуално нарушение при конституиране на нов състав на КЗД. Счита, че е недопустимо вторият състав на КЗД да ползва безпрекословно събраните материали от проучването на първия състав, без да извърши собствено такова. Налице е съществено разминаване в датите, които Губеранска посочва като дати, на които са извършени действията на сексуална дискриминация. Извод за дискриминация може да се направи само при по-висока степен на сигурност, която следва да бъде изведена от доказателствата по делото. Прави искане към съда решението да бъде отменено изцяло. Претендира разноски. Касационният жалбоподател - "Столичен електротранспорт" ЕАД, оспорва решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството. Сочи, че потвърденото от АССГ решение на КЗД е постановено при съществени процесуални нарушения, свързани с конституирането в производството на свидетеля Ивайло Маринов, показанията на който са кредитирани при постановяване на решението. Същият не е поискан от Губеранска, а се сочи за неин свидетел. Показанията на свидетеля не кореспондират с изложеното от него пред комисията на работодателя от 13.04.2011 г. В решението не са обсъдени доводите, че КЗД е постановила решението си в хипотезата на чл. 9 от ЗЗДискр., без да е налице обосновано прилагане на същата. Видно от стр. 3 на Доклад заключение, на основание чл. 55 и чл. 56 от ЗЗДискр., КЗД е счела, че с разпита на "посочените от жалбоподателката свидетели" се потвърждават извършените действия на сексуален тормоз. В преписката не се съдържат протоколи за разпит на свидетел. Приложени са две обяснения. Дори и да се счете, по аналогия от чл. 44 от АПК, че те представляват сведения, то същите не са приподписани нито от административния орган, нито от определен от него служител. Не са обсъдени и доводите относно неправилните фактически и правни изводи на КЗД, направени в противоречие със събраните в хода на административното производство доказателства. Специализираният орган неправилно е счел, че осъществените от работодателя действия след подаденото от Губеранска оплакване не са достатъчни, за да се счете, че работодателят е изпълнил задълженията си по чл. 17 от ЗЗДискр. От страна на работодателя е извършена проверка по случая, издадена е заповед № 03-11 от 04.04.2011 г., направено е предложение до Губеранска за преместване на работа в друго депо, издадена е заповед № 03-65 от 28.06.2011 г. за налагане на наказание "предупреждение за уволнение" на Живко Бодуров. Неправилни са изводите на съда, че "Столичен електротранспорт" ЕАД не е изпълнил задълженията си по чл. 18 от ЗЗДискр. Не са взети предвид показанията на Екатерина Йорданова - председател на Съюза на транспортните синдикати. Прави искане към съда решението, в обжалваната част, да бъде отменено. Претендира направените по делото разноски, включително присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва касационните жалби и моли съдът да ги остави без уважение, като неоснователни. Ответникът - Микаела Губеранска, оспорва касационните жалби и моли съдът да ги остави без уважение. Ответникът - Евгений Манолов Ганчев не е изразил становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалбата на Живко Славчев Бодуров, срещу решението на АССГ, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Евгений Манолов Ганчев - лично и в качеството му на представляващ "Столичен електротранспорт" ЕАД срещу решение № 172 от 09.07.2013 г. на КЗД и те са осъдени да заплатят направени по делото разноски е процесуално недопустима. За касационния жалбоподател не е налице правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт в тази част. Разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК предоставя право на касационно обжалване на страните по делото, за които решението е неблагоприятно. В случая Бодуров не е адресат на решението в посочената по-горе част, поради което същият няма интерес от неговата отмяна. Тъй като правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на правото на жалба, отсъствието му прави жалбата недопустима. Поради това, на основание и чл. 159, т. 4 от АПК, приложим субсидиарно на основание чл. 228 от АПК, касационната жалба на Живко Славчев Бодуров срещу решението на АССГ, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Евгений Манолов Ганчев - лично и в качеството му на представляващ "Столичен електротранспорт" ЕАД срещу решение № 172 от 09.07.2013 г. на КЗД и те са осъдени да заплатят направени по делото разноски, следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - да бъде прекратено. Касационната жалба Живко Славчев Бодуров, срещу решението на АССГ, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу решение № 172 от 09.07.2013 г. на КЗД и е осъден да заплати направени по делото разноски е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Касационната жалба на "Столичен електротранспорт" ЕАД, срещу решението на АССГ, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу решение № 172 от 09.07.2013 г. на КЗД и дружеството е осъдено да заплати направени по делото разноски е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество касационните жалби се явяват неоснователни. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбите на Живко Стоянов Бодуров и на Евгений Манолов Ганчев - лично и в качеството му на представляващ "Столичен електротранспорт" ЕАД срещу решение № 172 от 09.07.2013 г. на Комисия за защита от дискриминация. С решението Живко Стоянов Бодуров, Евгений Манолов Ганчев и "Столичен електротранспорт" ЕАД са осъдени да заплатят на КЗД и на Михаела Петрова Губеранска направените по делото разноски. За да постанови решението си съдът е изложил, че производството пред КЗД е било образувано по повод жалба вх. № 44-00-1157 от 11.04.2011 г. от Михаела Петрова Губеранска, относно твърдяна дискриминация по признак пол - извършен сексуален тормоз спрямо нея от страна на Живко Бодуров, началник отдел "Експлоатация във втори трамваен парк". Губеранска е подала жалба и до изпълнителния директор на "Столичен електротранспорт" ЕАД относно сексуален тормоз спрямо нея от Живко Бодуров на 11.04.2011 г. С разпореждане № 231 от 19.04.2011 г. на председателя на КЗД е образувана преписка № 111/2011 г. по описа на Комисията и е разпределена за разглеждане от Втори специализиран заседателен състав. По повод на образуваното производство са постъпили обяснения от Камелия Борисова Гаджелова и Елеонора Андреева, които жалбоподателката е искала да бъдат разпитани като свидетели в производството пред КЗД. В решението на АССГ подробно са описани и анализирани предприетите в хода на производството пред КЗД действия и събраните в доказателства. Обсъдени са показанията на свидетелите Елеонора Андреева, Камелия Гаджелова, Ивайло Маринов, Николай Николов, Мария Петкова-Стоянова, Ася Антонова, Мирил Бучов и Екатерина Йорданова, дадени в проведено на 11.07.2011 г. открито заседание на КЗД, втори специализиран постоянен състав. Изложено е, че на заседанието Комисията е установила, че преписката е изяснена от фактическа и правна страна и я е обявила за решение. С решение на 41 Народно събрание от 12.07.2012 г. и с Укази на Президента на РБ от 13.07.2012 г. е конституиран нов 9-членен състав на Комисия за защита от дискриминация. С последващо разпореждане на председателя на КЗД е определен нов състав, който да разгледа преписката. Открито заседание е проведено на 22.11.2012 г., за което е представен протокол. С решение № 172 от 09.07.2013 г., КЗД е приела, че по отношение на Михаела Петрова Губеранска в периода от м. септември 2010 до 05.01.2011 г. Живко Бодуров е осъществил нежелано поведение от сексуално естество, изразяващо се в натрапчиво присъствие, словесни предложения и физически посегателства, с които е накърнено достойнството и честта на жалбоподателката и е създадена враждебна, обидна, унизителна и застрашителна среда на работното й място. Комисията е приела, че осъщественото поведение е "сексуален тормоз" по смисъла на § 1, т. 2 на Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗДискр., което съгласно чл. 5 от ЗЗДискр. е форма на дискриминация по защитения признак "пол". По отношение на работодателя "Столичен електротранспорт" ЕАД, представляван от инж. Евгений Ганчев, Комисията е счела, че не са изпълнени задълженията по чл. 17 и чл. 18 от ЗЗДискр. На инж. Евгений Ганчев - представляващ и управляващ работодателя "Столичен електротранспорт" ЕАД, КЗД е наложила наказание глоба в размер на 500,00 лв. При така изложената фактическа обстановка, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в установената форма (чл. 66 ЗЗДискр.), без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Приел е, че не е нарушен чл. 14 от Правилата за производството пред КЗД. Извършена е процедура по проучване по смисъла на чл. 55 от ЗЗДискр. Изискани са становища и обяснения по изложените оплаквания от ответниците по реда на чл. 55 - чл. 59 от ЗЗДискр., дадена им е възможност да представят доказателства. В съответствие с чл. 60, ал. 1 от ЗЗД докладчикът е изготвил заключение. Съдът е приел е, че при доказване наличието на дискриминация, Комисията се е съобразила с нормата на чл. 9 от ЗЗДискр., а в хода на производството пред КЗД е установено осъществяването на фактическия състав на "сексуален тормоз" по смисъла на § 1, т. 2 на ДР на ЗЗДискр. Приел е, че нежеланото поведение на Бодуров, изразено с натрапчиво присъствие, следене, неприятни словесни предложения, физически посегателства, е доказано от очевидците Елеонора Андреева и Камелия Гаджелова, а показанията на останалите свидетели, не оборват твърдяното от тях. Засягането на честта и достойнството на пострадалата, създаването на враждебна, унизителна или застрашителна среда, се обосновава логично от характера на извършваните деяния и нежеланието и съпротивлението на Губеранска. Приел е, че от представените в производството доказателства не може да се приеме, че от работодателя са предприети ефикасни мерки за изпълнение на изискванията на чл. 17 и чл. 18 от ЗЗДискр. Поради това в съответствие с чл. 19 от ЗЗДискр. той носи отговорност по този закон за актове на дискриминация, извършени на работното място от негов работник или служител. Решението е правилно. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че в производството пред КЗД доказателствената тежест е разпределена в съответствие с чл. 9 от ЗЗДискр. Твърденията за сексуален тормоз направени от Губеранска са подкрепени с достатъчно доказателства, които създават обосновано предположение за наличието на дискриминация. Изложеното от нея в жалбата й се потвърждава от обясненията до КЗД от 22.06.2011 г., дадени Камелия Борисова Гаджелова и Елеонора Трайкова Андреева. Обясненията на Гаджелова и Андреева са приподписани от докладчика по преписката - Анели Чобанова, в изпълнение на изискването на чл. 44, ал. 2 от АПК. Същите се явяват доказателствени средства, редовно събрани в хода на административното производство, поради което са годни да установят изнесените в тях факти и обстоятелства (чл. 39, ал. 1 от АПК). Обстоятелството, че в Доклада-заключение сведенията дадени от Гаджелова и Андреева са посочени като свидетелски показания не води до различни правни изводи. Предвид това изложените в тази насока възражения в жалбата на "Столичен електротранспорт" ЕАД, се явяват неоснователни. Твърденията за сексуален тормоз от страна на Бодуров към Губеранска се потвърждават и от данните изложени от други служители в протоколите от работата на комисията назначена със заповед № 03-11 от 04.04.2011 г. на изпълнителния директор на "Столичен електротранспорт" ЕАД. В тази насока са обясненията от служителката Марияна Иванова (стр. 9 от протокол № 1 от 13.04.2011 г.), Красимира Стефанова (стр. 13 от протокол № 1 от 13.04.2011 г.), Милчо Кючуков (стр. 16 и 17 от протокол № 1 от 13.04.2011 г.). Споделя се и изводът на съда, че в хода на производството пред КЗД е установено осъществяването на фактическия състав на "сексуален тормоз" по смисъла на § 1, т. 2 на ДР на ЗЗДискр. ЗЗДискр. предвижда забрана на всяка пряка или непряка дискриминация, основана на някои от признаците, визирани в чл. 4, ал. 1 и квалифицира като дискриминация тормозът на основа на тези признаци, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места (чл. 5 от ЗЗДискр.). По смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗДискр. (редакция от ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) "сексуален тормоз" е всяко нежелано поведение от сексуално естество, изразено физически, словесно или по друг начин, с което се накърняват достойнството и честта и се създава враждебна, обидна, унизителна или застрашителна среда и, в частност, когато отказът да се приеме подобно поведение или принудата към него може да повлияе на вземането на решения, засягащи лицето. В случая е доказано нежелано поведение от сексуално естество, осъществено от Бодуров по отношение на Губеранска, изразяващо се в преследване и опипване, конкретно описано от свидетелите Гаджелова и Андреева. С посоченото поведение е накърнено достойнството и честта на Губеранска. Видно от показанията на свидетелите, това поведение е било неприятно за нея и тя се е мъчела да го избегне. При проявите на такова поведение тя е била "притеснена", "плачела", "треперела", "била разстроена", "изчервила се", "цялата се тресяла от нерви". Нежеланото от Губеранска поведение Бодуров често е осъществявал и пред други хора. По този начин спрямо Губеранска е създадена обидна и унизителна среда на работното й място. Независимо, че Бодуров не е пряк началник на Губеранска, по делото е установено, че отказът на Губеранска да се приеме подобно поведение би могъл да повлияе на вземането на решения, засягащи лицето. Видно от т. 3 и т. 4 в раздел II от длъжностната характеристика на длъжността началник отдел "Експлоатация", заемана от Бодуров, той изготвя графиците за работното време на работниците и служителите, за които отговаря, контролира изготвянето на наряда, графиците за почивки и отпуски на водачите. В т. 1 от раздел III от длъжностната характеристика, е предвидено право на заемащото длъжността лице да прави предложения за санкциониране на водачи. Съгласно чл. 5 от ЗЗДискр. сексуалният тормоз се смята за дискриминация, като нормата не го обвързва с посочените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признаци, изискващи установяване на по-неблагоприятно третиране. Неоснователно се явява направеното от Бодуров възражение за допуснато в хода на първоинстанционното производство съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид отказа да се разпита воден от него свидетел. Свидетелят посочен от Бодуров в съдебното производство - Ася Антонова е бил разпитан в хода на производството пред КЗД, в съответствие с предвиденото в чл. 56, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. правомощие на Комисията. Не са твърдяни процесуални нарушения на КЗД във връзка с разпита на този свидетел, а съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган, и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено. Неоснователно е и твърдението, че съдът не е кредитирал показанията на разпитаните по негово искане пред КЗД свидетели. В обжалваното решение изрично е посочено, че съдът е кредитирал показанията на всички разпитани пред Комисията свидетели и е счел, че те не са противоречиви, но показанията на останалите свидетели, не оборват твърдяното от очевидците на деянията. Неоснователно е твърдението, че показанията на свидетелите Антонова и Бучов са в противоречие с показанията на свидетеля Гаджелова, относно случилото се между Губеранска и Бодуров на 05.01.2011 г. При разпита й пред КЗД Гаджелова е заявила, че на посочената дата Губеранска дошла във ватманската стая към 10.00 часа, като непосредствено след идването й влязъл Бодуров. След това свидетелката разказва за действията на Бодуров по отношение на Губеранска, описани в първоинстанционното решение (стр. 11 от протокола на КЗД от 11.07.2011 г.). Свидетелката Антонова е посочила, че на 05.01.2011 г. е направила наряда, след това с Бодуров и с Бучов обсъждали ватманите, които трябва да се явят на психопрегледи и обсъждали подарък на състудентка на Бодуров. След това проверили наряда и го изнесла. На въпрос на Бодуров към колко часа е проверен нарядът, свидетелката е отговорила, че това е станало между 09.30 часа и 10.00 часа. Друг конкретен час заявен от свидетелката, в който същата заявява, че е била с Бодуров, е 11.30 часа, когато те отишли да обядват (стр. 65 и стр. 66 от протокола на КЗД от 11.07.2011 г.). Свидетелят Бучов, в разпита си пред Комисията, не е посочил конкретни часове, в които на 05.01.2011 г. е бил с Бодуров (стр. 72 от протокола на КЗД от 11.07.2011 г.). Твърденията му, че преди обяд влязъл в наряда във връзка с негово желание за включване на психопрегледи, се потвърждават и от показанията на свидетеля Антонова, но видно от посочените от нея часове, това е станало преди 09.30 ч. Свидетелят сочи още, че е "отишъл с Бодуров до портала и са били неразделни през цялото време", но не сочи кога се е случило това - непосредствено след обсъждането на психопрегледите или в друго време на деня. Ако се приеме, че това се е случило непосредствено след обсъждане на психопрегледите, показанията му влизат във противоречие с тези на Антонова, която твърди, че след обсъждането на психопрегледите с Бодуров проверявали нарядите между 09.30 и 10.00 часа. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че показанията на посочените свидетели не са в противоречие с тези на свидетелката Гаджелова. От същите не се установява, че Антонова или Бучов са били заедно с Бодуров непосредствено след 10.00 часа. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд за нарушение на чл. 17 и чл. 18 от ЗЗДискр., извършено от работодателя "Столичен електротранспорт" ЕАД. Доводите за неправилност на решението изложени в касационната жалба на дружеството са неоснователни. Съгласно чл. 17 от ЗЗДискр., работодател, получил оплакване от работник или служител, който се смята за подложен на тормоз, включително сексуален тормоз, на работното място, е длъжен незабавно да извърши проверка, да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност, ако тормозът е извършен от друг работник или служител. В случая, в резултат от разпоредената със заповед № 03-11 от 04.04.2011 г. на изпълнителния директор на "Столичен електротранспорт" ЕАД проверка, на която е бил разгледан и сигнала подаден от Губеранска, не са предприети мерки за прекратяване на тормоза. Видно от протокол № 3 от заседание на комисията назначена за извършване на проверката, проведено на 18.05.2011 г., е констатирано, че очевидци на дискриминационно отношение, под формата на сексуален тормоз, спрямо Мариана Иванова и Михаела Губеранска са Камелия Гаджелова, Елеонора Андреева, Ивайло Маринов, Красимира Стефанова и Милчо Кючуков. Въпреки това комисията е направила предложение да се изчака решение на съда по подадените от Иванова и Губеранска сигнали. Едва след това, ако се окаже, че Бодуров е виновен - да се отстрани от заеманата длъжност (т. 1 от предложението). Предложението на комисията по т. 2 - при нейно желание Губеранска да бъде преместена на друго работно място, не е насочено към лицето, осъществило сексуален тормоз, а към пострадалото от него лице, поради което не може да се приеме, че с него е постигната изискуемата от закона цел. Липсват данни лекция/обучение за предотвратяване на всички форми на дискриминация на работното място (т. 3 от предложението) да е бил проведен. Останалите предложения на комисията в протокол № 3 от 18.05.2011 г., не са свързани с подадения от Губеранска сигнал, поради което не може да се приеме, че те представляват мерки за предотвратяване на тормоза. Правилно е отбелязано от първоинстанционния съд, че наложеното на Бодуров дисциплинарно наказание е ирелевантно за преценка изпълнени ли са от работодателя изискванията на чл. 17 от ЗЗДискр, тъй като то не е свързано с констатирания от комисията сексуален тормоз. Предвид по-горе изложеното не може да се приеме, че "Столичен електротранспорт" ЕАД, в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, е изпълнил задължението си по чл. 18 от ЗЗДискр. - в сътрудничество със синдикатите да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на работното място. Показанията в производството пред КЗД на свидетеля Екатерина Йорданова - председател на Съюза на транспортните синдикати в България, не водят до различен правен извод. Същите касаят дейността на синдикатите в цялост, но не установяват ефективни мерки, предприети от работодателя, в сътрудничество със синдикатите, конкретно по подадения от Губеранска сигнал. Непровеждането на помирително производство по чл. 62, ал. 1 от ЗЗДискр. не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Видно от разпоредбата, такова се провежда, при изразено съгласие от страните, каквото в случая не е било налице, поради отсъствието на жалбоподателката от заседанието. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че е налице посочена в чл. 14, ал. 2 от Правилата за производство пред КЗД предпоставка за конституиране на нов състав на КЗД, а именно - загубване на качеството на чл. на Комисията, поради това възраженията в тази насока също се явяват неоснователни. Посочването на свидетеля Маринов, като свидетел на жалбоподателката в протокола на КЗД от 11.07.2011 г., също не е съществено нарушение, предвид правомощието на Комисията да разпитва свидетели и по собствена инициатива (чл. 56, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр.). За да потвърди оспореното пред него решение на КЗД, първоинстанционният съд се е позовал на показанията на свидетелите Гаджелова и Андреева, а не на тези на свидетеля Маринов. Предвид изложеното настоящият състав намира, изводите на първоинстанционният съд за правилни. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. От страна на ответниците не се направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да им бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 4 вр. с чл. 228 от АПК и чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,