Решение № 3644 от 14.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15612/2013 г.
ВАСVI отделение14.03.2014 г.докладчик Атанаска Дишева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 2085/04.10.2013 г., постановено по адм. дело № 1640/2013 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е отменено решение № 177/21.05.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив в частта му, с която е потвърдено разпореждане № 153-00-713-3/05.04.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. Пловдив, отменено е същото разпореждане и са присъдени разноски в полза на Людмила Яковлевна Аврейска, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Людмила Яковлевна Аврейска против решение № 177/21.05.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив в частта му, с която е потвърдено разпореждане № 153-00-713-3/05.04.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3644 от 14.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15612/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Пловдив против решение № 2085/04.10.2013 г., постановено по адм. дело № 1640/2013 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, в частта, с която съдът е отменил решение № 177/21.05.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив в частта му, с която е потвърдено разпореждане № 153-00-713-3/05.04.2013 г. Касаторът поддържа, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли съдебното решение в обжалваната част да бъде отменено, а вместо това постановено друго, с което подадената жалба да бъде отхвърлена изцяло. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - Людмила Яковлевна Аврейска от гр. Сопот, не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно в обжалваната част. С решение № 2085/04.10.2013 г., постановено по адм. дело № 1640/2013 г. на Административен съд гр. Пловдив е отменено решение № 177/21.05.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив в частта, с която е отхвърлена жалбата на Людмила Яковлевна Аврейска против разпореждане № 153-00-713-3/05.04.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. Пловдив, като е отменено и самото разпореждане 153-00-713-3/05.04.2013 г. Със същото решение съдът е отхвърлил жалбата на Людмила Яковлевна Аврейска против решение № 177/21.05.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив в частта, с която е отхвърлена жалбата на същата против разпореждане № 153-00-713-2/05.04.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. Пловдив Предмет на обжалване пред касационната инстанция е съдебното решение само в частта, с която по жалбата на Людмила Яковлевна е отменено решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив в частта, с която е потвърдено разпореждане № 153-00-713-3/05.04.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, както и самото разпореждане. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови решение в посочения смисъл първоинстанционният съд е приел, че с разпореждане № 153-00-713-2/05.04.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица законосъобразно е отменено разпореждане 153-00-713-1/13.03.2013 г., с което на Людмила Яковлевна Аврейска е било отпуснато обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, поради това, че след издаване на акта е установено, че на същата е била отпусната пенсия за старост в Руската федерация, считано от 28.07.2011 г. Съдът е направил извода, че в случая е налице абсолютната пречка за отпускане на обезщетение за безработица, предвидена в чл. 54а, ал. 1, т. 2 КСО, тъй като жалбоподателката е придобила право на пенсия за старост в друга държава. Съдът е приел, че разпореждане № 153-00-713-3/05.04.2013 г., с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на Людмила Яковлевна Аврейска по чл. 54а КСО по подаденото от нея заявление, е незаконосъобразно поради това, че към датата на постановяването му разпореждане № 153-00-713-2/05.04.2013 г., с което е отменено предходното разпореждане за отпускане на исканото обезщетение, не е било влязло в сила. Същото не подлежи на предварително изпълнение нито по силата на закона, нито по разпореждане на административния орган, поради което за органа по чл. 54ж, ал. 1 КСО не стои възможността да се произнесе повторно по заявлението от 06.03.2013 г. на жалбоподателката за отпускане на обезщетение за безработица. Настоящият касационен състав намира, че решението в обжалваната част е неправилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че въз основа на заявление с вх. № 153-00-173/06.03.2013 г. до директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, подадено от Людмила Яковлевна Аврейска, с разпореждане № 153-00-173-1/13.03.2013 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. Пловдив й е отпуснато обезщетение за безработица, считано от 06.02.2013 г. до 05.02.2014 г. Това разпореждане не е обжалвано и съответно е влязло в сила. Въз основа на справка за изплатени чужди пенсии на лица с ПОБ от 03.04.2013 г., както и писмо изх. № 3/8972 от 29.12.2011 г. съдържащо съобщение за отпускане на пенсия за старост от Държавна служба - Управление на пенсионния фонд на Руската федерация, служебно препратени на ТП на НОИ, е установено, че на Людмила Яковлевна Аврейска е отпусната лична пенсия за старост в Руската федерация, считано от 28.07.2011 г. Предвид това и на основание чл. 54ж, ал. 2 КСО са издадени две последователни разпореждания от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. Пловдив /по заместване съгласно заповед № 212/10.07.2012 г./ - разпореждания № 153-00-173-2/05.04.2013 г. и № 153-00-173-3/05.04.2013 г., с първото от които е отменено разпореждане № 153-00-173-1/13.03.2013 г., с което е отпуснато обезщетение за безработица, а с второто е отказано отпускане на такова обезщетение. Тези две разпореждания са потвърдени при обжалването по административен ред с решение № 177/21.05.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, което съответно е оспорено пред административния съд. Както вече се посочи, решение № 177/21.05.2013 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, в частта, с която е потвърдено разпореждане № 153-00-173-2/05.04.2013 г., е влязло в сила, тъй като жалбата на Людмила Яковлевна Аврейска против решението на директора на ТП на НОИ в тази част е отхвърлена с решение № 2085/04.10.2013 г. по адм. дело № 1640/2013 г. на Административен съд гр. Пловдив и съдебното решение в тази част е влязло в сила като необжалвано. В този смисъл, пред настоящата инстанция не е спорен въпроса, че Людмила Яковлевна не е отговаряла на отрицателното условие, предвидено в чл. 54а, ал. 1, т. 2, предложение последно КСО за отпускане на обезщетение за безработица, тъй като е имала придобито право на пенсия за старост в друга държава и такава пенсия й е била отпусната преди датата, от която е претендира отпускане на обезщетението за безработица. Изводите на първоинстанционния съд са неправилни относно обжалваната част от решението, с която е прието за незаконосъобразно и е отменено решението на директора на ТП на НОИ, в частта, с която е потвърдено разпореждане № 153-00-173-3/05.04.2013 г. и съответно това разпореждане е отменено като незаконосъобразно. В разпоредбата на чл. 117а, ал. 1 КСО е регламентирано, че обжалването на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2 не спира изпълнението им. В чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" КСО са визирани разпорежданията за отказ или неправилно определяне, изменение, спиране и прекратяване на обезщетенията за безработица. Към тази категория разпореждания следва да се причислят и разпорежданията, с които при условията на чл. 54ж, ал. 2 КСО и при наличието на основанията по тази разпоредба, се отменя влязло в сила разпореждане, с което неправилно е отпуснато обезщетение за безработица. В този смисъл, по силата на закона е допуснато предварително изпълнение на разпореждане № 153-00-173-2/05.04.2013 г. и не е било необходимо същото да влезе в сила за постановяването на последващото разпореждане № 153-00-173-1/05.04.2013 г., с което е отказано отпускане на обезщетение за безработица по подаденото заявление от Людмила Яковлевна Аврейска. Като е достигнал до различни изводи по този въпрос, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение в тази част, което следва да бъде отменено и поради това че спорът е изяснен от фактическа страна, следва на основание чл. 222, ал. 1 АПК да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на Людмила Яковлевна Аврейска против решение № 177/21.05.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив в частта, с която е потвърдено разпореждане № 153-00-173-3/05.04.2013 г. /В същия смисъл е решение № 2042/12.02.2014 г. по адм. дело № 14100/2013 г. на ВАС, шесто отделение/. Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция и акцесорния характер на претенциите за разноски, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която ТП на НОИ гр. Пловдив е осъдена да заплати на Людмила Яковлевна Аврейска разноски в размер на 200 лв. За производството пред настоящата инстанция не се присъжда претендираното юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИ, тъй като касационният жалбоподател не е представляван от юрисконсулт пред тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение