Решение № 13107 от 4.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15576/2014 г.

Решение № 13107 от 4.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15576/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) против решение № 6217 от 21.10.2014 г. по адм. дело № 4810/2014 г. на Административен съд София - град, с което е отменено решение № Ж-387/1.04.2014 г. на същия административен орган в частта, в която жалбата на Пенка Паскалева Шаренкова против "Финанс про колект " ООД е уважена и на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 7000.00 лв. за нарушение по чл. 20, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и събраните доказателства. Моли решението да бъде отменено. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Финанс про колект" ООД, гр. София оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Ответникът Българската телекомуникационна компания" АД и ответницата Пенка Шаренкова не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Правилно съдебният състав приема, че решението на Комисията за защита на личните данни в оспорената част е постановено от компетентния орган, в предвидената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Изводът на първоинстанционния съд за отмяна на акта на комисията в оспорената част поради противоречие с материалния закон също е направен при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба. Аргументирано съдът приема, че в случая от страна на "Финанс про колект" ООД не е допуснато нарушение на чл. 20, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Цитираният текст задължава администратора на лични данни, когато не е получил данните от физическото лице, за което те се отнасят, да предостави на това лице информация, която идентифицира администратора и неговия представител и такава за целите на обработването на личните данни (чл. 20, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗЛД), а при преценка, че това е необходимо и сведения относно категориите лични данни, отнасящи се до съответното физическо лице, получателите или категориите получатели, на които могат да бъдат разкрити данните, както и такива за правото на достъп и правото на коригиране на събраните данни (арг. от чл. 21 вр. чл. 20, ал. 1, т. 3 - т. 5 от ЗЗЛД). В случая по делото е установено, че "Финанс про колект" ООД при обработване на личните данни на Пенка Шаренкова действа в качеството на обработващ данните по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗЛД, тъй като извършва обработването от името на администратора "Българска телекомуникационна компания" (БТК) АД, на когото данните са предоставени. Този извод е направен в акта на комисията и се поддържа от представителя на касационния жалбоподател и пред настоящата инстанция. Същият се споделя и от настоящия състав, тъй като следва от основанието, на което данните на физическото лице са предоставени на "Финанс про колект" ООД за обработване, а именно договор и тристранно допълнително споразумение, според които "БТК" АД възлага на дружеството събирането на вземанията на длъжници на компанията, произтичащи от продажбата на стоки и/ или услуги срещу възнаграждение. След като "Финанс про колект" ООД обработва данните от името на администратора на лични, то същото няма присъщите за администраторите на лични данни задължения, предвидени в чл. 20, ал. 1 от ЗЗЛД и следователно не носи отговорност за неизпълнение на изискването да предостави информацията, посочена в текста. Ето защо правилно от страна на съдебния състав е прието, че дружеството не е осъществило нарушение по смисъла на цитираната разпоредба от закона и не са налице основания за неговото санкциониране. Дори да се приеме, че ответникът "Финанс про колект" ООД обработва данните на Шаренкова в качеството на администратор на лични данни, направеният по- горе извод за липсата на нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗЗЛД остава непроменен. Като администратор на лични данни, който не е получил данните от физическото лице, за което те се отнасят, но обработва същите съгласно § 1, т. 1 от ЗЗЛД, дружеството изпълнява задълженията си, предвидени в чл. 20, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗЛД, а именно да представи на Шаренкова данните, които идентифицират администратора и неговия представител и целите на обработването на личните данни. В извънсъдебната покана за доброволно плащане, изпратена от "Финанс про колект" ООД на адреса на Шаренкова, е посочен ЕИК на дружеството, а в текста на поканата изрично е отбелязано, че от съображения за сигурност тези сведения не се съдържат в поканата, но Шаренкова може да получи подробна информация относно основанието и размера на задължението на цитираните в документа телефонни номера. По този начин изискванията на чл. 20, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗЛД са изпълнени. С посочването на ЕИК администраторът се идентифицира по несъмнен начин, а в текста на поканата изразява готовност да предостави информация относно целите на обработване на личните данни, каквато обаче не е поискана (липсват твърдения и доказателства в обратния смисъл). Обстоятелството, че Шаренкова не се е възползвала от възможността да получи сведения относно целите на обработването сочат на липса на заинтересованост от нейна страна, но не могат да се възприемат като проява на недобросъвестност от дружеството - администратор и да обосноват заключение за нарушение на нормата на чл. 20, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД и съответно - основания за реализиране на административна отговорност. Правилно първоинстанционният съд приема, че в случая от страна на администратора не е допуснато нарушение и на нормите на чл. 20, ал. 1, т. 3 - т. 5 от ЗЗЛД. Предоставянето на тази информация не е задължително, а е по преценка на администратора за всеки конкретен случай, че това е необходимо с цел гарантиране на справедливо обработване на данните (чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗЛД). Ето защо правилно е прието, че в случая не е налице нарушение на изискванията на чл. 20, ал. 1, т. 3 - т. 5 от закона. Принципно правилните съображения на представителя на КЗЛД, че преценката на администратора на лични данни за това дали следва да предостави информация, подлежи на контрол в случая не опорочават оспорения съдебен акт. Ако приеме, че от страна на "Финанс про колект" ООД е допуснато нарушение на нормите на чл. 20, ал. 1, т. 3 -т. 5 от ЗЗЛД, комисията следва да изложи изрични съображения в този смисъл и да мотивира изводите си за това, че Шаренкова е следвало да получи информацията с цел гарантиране на справедливото обработване на личните й данни. В случая това не е направено и конкретни съображения в този смисъл в административния акт, обосноваващи отговорността на дружеството, не са изложени. Липсата на изрични съображения относно неспазване на изискванията за предоставяне на информация по чл. 20, ал. 1, т. 3 - т. 5, препятства установяването на нарушение по тези текстове, поради което правилно съдът приема, че неизпълнение на цитираните разпоредби от страна на администратора на лични данни не е допуснато. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че според сключения рамков договор и тристранното допълнително споразумение към него "Финанс про колект" ООД няма право да разпространява личните данни на Шаренкова, да ги предава, показва или предоставя на трети лица и има право да ги ползва само за целите на договора (т. 7 от договора), т. е. в случая непредоставянето на информацията по чл. 20, ал. 1, т. 3 - т. 5 по никакъв начин не засяга справедливото обработване на данните на Шаренкова. Такова засягане би настъпило само, ако данните се обработват в отклонение на условията на договора или в нарушение на нормата на чл. 4, ал. 1 и в противоречие с целите по чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД, каквито не са установени. Възражението на касационния жалбоподател, че съдът няма право да преценява дали от страна на администратора е допуснато нарушение на изискванията на ЗЗЛД, не намира опора в нормативната уредба. Тази преценка е част от правомощията на съда при извършваната проверка за законосъобразност на постановения от комисията акт. В подкрепа на това заключение е и нормата на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, който предвижда изрична възможност за оспорване на актовете и действията на администратора на лични данни директно пред съда. Цитираната в касационната жалба разпоредба на чл. 24, ал. 5 от ЗЗЛД, в случая не намира приложение, тъй като се отнася за отговорността на администратора за вреди, причинени на трети лица от действия или бездействия на обработващия данните, а такива вреди не са предмет на настоящото производство. Поради всичко изложено следва да се приеме, че от страна на "Финанс про колект" ООД при обработване на личните данни на Пенка Шаренкова не е допуснато нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗЗЛД и не са налице основания за санкциониране на дружеството на това основание. Ето защо като достига до заключения в този смисъл и по тези съображения отменя решението на комисията за защита на личните данни в частта, в която такова нарушение е установено и на дружеството е наложена имуществена санкция, съставът на Административен съд София - град постановява решение в съответствие със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на административния съд е постановено в съответствие с представените доказателства. Изводите на съдебния състав за отсъствие на нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗЗЛД е направен след анализ на нормативната уредба и след съобразяване с представените по делото извънсъдебна покана за доброволно плащане, рамковия договор от 17.05.2010 г. и тристранното споразумение към него, както и с договора за предоставяне на услуги, сключен между "БТК" АД и Шаренкова и общите условия към него. С оглед изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и събраните доказателства и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,