Решение № 6688 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4387/2017 г.

Решение № 6688 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4387/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на Г. В. А. и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) при Министерството на правосъдието, срещу Решение № 80 от 16.02.2017 г., постановено по адм. дело № 944/2016 г. По описа на Административен съд П. Г. В. А. обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди с доводи, че решението е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" чрез процесуалния си представител юрисконсулт Чолаков обжалва решението в частта му, с която е уважен предявеният срещу нея иск, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и иска отмяната му в тази част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, за които решението е неблагоприятно в обжалваната от всяка от тях част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд П. се е развило по исковата молба на Г. В. А. против ГДИН, гр. С., с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е предявил иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на З. П., проявени в периода от 01.07.2014 г. до 04.10.2016 г., когато е изтърпявал наказание лишаване от свобода, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане. Претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в обида, огорчение, битови неудобства, основава на лошите битови условия в затвора - пренаселеност на килиите, недостатъчна и с лошо качество храна, неосигуряване на работа, липса на санитарен възел и течаща вода в карцерите, неосигурен в килиите достъп до чист въздух и светлина. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка. Въз основа на установените по делото факти, при обсъждане на наведените от страните доводи е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения от А. иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди в резултат на лошите битови условия в периода посочен в исковата молба, през които ищеца е изтърпявал наказание в З. П., произтичащи от бездействието на администрацията на същия. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по част от въведените обстоятелства от ищеца, като е определил размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е извода на административния съд, че в случая е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за неимуществени вреди, произтичащи от неосигуряване на дължими се хигиенно-битови условия в периода, предмет на исковата молба. Неоснователни са доводите в касационната жалба на ГДИН за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди, съответно за необоснованост на обжалваното решение. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск. Дал е конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. Изведен е правилният извод за доказаност на част от изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Правилно съдът е приел, че са доказани и подлежат на обезщетяване вредите, произтичащи за ищеца от изтърпяване на наказание в пренаселени и с лоши битови условия спални помещения в периода от 01.07.2014 г. до 04.10.2016 г. При установената по делото фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за частична основателност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение, като задължава Държавата да осигури на лишените от свобода, от една страна, условия, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на задължения в следствие на което са претърпени вреди, които са в пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Неоснователни са доводите в касационните жалби относно размера на присъденото обезщетение. Определеният размер на обезщетението съответства на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства в периода, предмет на исковата молба, пряко относими към увреждането, от което се претендират вреди и е в съответствие със закона. При така изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение