Решение № 198 от 3.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 545/2012 г.

ВКСIII наказателно отделение03.07.2012 г.докладчик Севдалин Мавров

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Й. за възобновяване на НЧД № 844/11 г. по описа на Благоевградския районен съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 198 от 3.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 545/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на глава ХХХIII НПК. В срок е постъпило искане от осъдения В. Й. за възобновяване на НЧД № 844/11 г. по описа на Благоевградския районен съд. Атакува се определение № 4826 от 21.06.11 г., с което на осн. чл. 23 - 25 НК са определени общи наказания, измежду наложените на осъдения по влезлите в сила присъди. Визирано е основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Иска се да се образува процедура по преразглеждане на определението по делото. Не се сочат конкретни доводи. Искането се поддържа в съдебно заседание от назначения на осъдения служебен защитник. Представя писмени бележки, в които обяснява движението на искането, но не сочи конкретни доводи за нарушение на закона при извършеното групиране и зачитането на изтърпяното по отделните осъждания. Прокурорът сочи доводи за неоснователност на искането. Пледира да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, посоченото в него, постановения съдебен акт и становищата на страните, намира следното: С цитираното определение, на посоченото основание, районният съд е извършил групиране на наказанията по деветте осъждания на Й. Сформирал е три групи, по които е определил общо наказание. Постановил е отделно изтърпяване на наказанията по две от осъжданията. Прегледът на атакувания съдебен акт и свидетелството за съдимост на осъдения води до извода, че съдът не е нарушил материалния закон. Групирал е отделните наказания по най-благоприятния за Й. начин. Доводи за противното не се съдържат в искането, в писмените бележки на служебния защитник или в неговата пледоария пред касационната инстанция. Не е нарушен законът и във връзка с разпоредбата на чл. 25, ал. 2 НПК. Доводи в подкрепа и на това твърдение не са посочени. Съдът е приспаднал на осн. чл. 25, ал. 2 НК изтърпяното от наказанията и по трите сформирани групи. По отношение на наказанията по НОХД № 1618/09 г. и НОХД № 1072/10 г., спрямо които е постановено отделно изтърпяване, не е приспадната част, тъй като по делото липсват такива данни. От друга страна, приспаднатото по групираните присъди не може да се приспадне и от наказанията по двете конкретно посочени осъждания. Следва да се посочи, че по силата на чл. 417 НПК, когато чл. 59 НК не е приложен, той си прилага от прокурора с постановление. При тези съображения искането на осъдения Й. е неоснователно и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

Цитирани разпоредби

2