Решение № 9032 от 4.08.2021 г. на ВАС по адм. д. № 891/2021 г.

Решение № 9032 от 4.08.2021 г. на ВАС по адм. д. № 891/2021 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на И. Д. срещу решение № 898 от 9.11.2020 г., постановено по адм. дело № 1475/2019 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлен изцяло предявеният от него иск срещу Областна дирекция на МВР гр. Пазарджик, с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, за периода от април до декември 2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 27.12.2019 г. до окончателното й изплащане. Решението се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Претендират се разноски пред двете инстанции. Ответникът - Областна дирекция на МВР гр. Пазарджик, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага аргументи, че в обжалваното решение съдът е направил цялостен анализ на представените доказателства и е изяснил релевантните факти. Направил е извод, че решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от Д. срещу Областна дирекция на МВР гр. Пазарджик (ОД на МВР – Пазарджик) за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева от отменено Наказателно постановление (НП) № 17-1006-000462 от 03.04.2017 г., издадено от началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Пазарджик, с което му е била наложена глоба и лишаване от право на управлява МПС за срок от 12 месеца. По същото време била издадена и заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) за временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността за нарушението, като е било отнето и СУМПС. В исковата молба ищецът твърди, че вредите са претърпени в периода от април до декември 2017 г. и се изразяват в значителни неудобства, работата му е била свързана пряко с управление на МПС, поради което останал без доходи, а в личен план, тъй като живеел на село, нямал възможност да транспортира възрастните си родители до болница, като майка му претъпяла операции, а баща му починал на 27.03.2020 г. От фактическа страна съдът е установил, че на 18.03.2017 г. на Д. е съставен АУАН № 893191 от същата дата за това, че управлява МПС под въздействието на алкохол. Въз основа на така съставения АУАН е издадена ЗППАМ № 17-1006-000134 от 18.03.2017 г., с която на ищеца на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. ЗППАМ е връчена на Данчев на 11.04.2017 г. и не е обжалвана. Било е издадено и НП № 17-1006-000462 от 3.04.2017 г. на началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Пазарджик, с което му е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Ищецът е обжалвал в срок пред съда НП, поради което било образувано АНД № 799/2017 г. по описа на Районен съд - Пазарджик. С решение № 573 от 16.11.2017 г., влязло в законна сила на 7.12.2017 г., Районен съд - Пазарджик е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно. На 4.01.2018 г. СУМПС е върнато на ищеца, видно от приложената по делото справка за нарушител водач. В самата искова молба се твърди, че именно за период от около 8 месеца ищецът е останал без СУМПС, за който период претендира и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лева със законна лихва от датата на завеждане на делото. Съдът е приел, че СУМПС е отнето със ЗППАМ № 17-1006-000134 от 18.03.2017 г., с която на ищеца на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а не с отмененото НП. В хода на съдебното производство съдът е разпитал съпругата на ищеца. Поради неизпълнение на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е отхвърлил като неоснователна исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Решението е правилно. Съдът е изяснил в пълнота фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и с оглед възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да бъде установена както незаконосъобразността на актовете, действията и бездействията, на които се основава искът, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че СУМПС е отнето не с отмененото НП, а със ЗППАМ № 17-1006-000134 от 18.03.2017 г., с която на ищеца на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Твърдените от ищеца вреди са произлезли именно от фактическото отнемане на свидетелството за управление и невъзможността вследствие на това да управлява МПС, а не в резултат на НП. Данчев не е обжалвал така посочената ЗППАМ и същата е влязла в сила. Наличието на вреди от действие или бездействие на административния орган, не следва да се презюмира. Вредите следва да са конкретни, да са пряка и непосредствена последица и да се докажат по категоричен и несъмнен начин, което в случая не е направено. Претендираните от ищеца неимуществени вреди са останали недоказани по безспорен начин. Следователно в случая недоказани остават както вредите, така и причинно-следствената връзка между тях и обжалвания административен акт и правилно съда е отхвърлил изцяло иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ с произтичащите от това правни последици. По изложените съображения първоинстанционният съд е достигнал до правилен и обоснован извод за неизпълнение на състава на реализиране на отговорността на държавата. Не са налице сочените от касатора касационни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение