Решение № 13147 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3778/2018 г.

Решение № 13147 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3778/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 237- чл.244 АПК. Образувано е по искане на "ДЖИ ЕМ ИНВЕСТМЪНТ ГРУП" ЕООД, ЕИК 202825527, за отмяна на влязло в сила Определение № 7590 от 03.11.2017 г. на Административен съд София - град, по АХД № 9637/2017 г. С него административният съд е отхвърлил жалбата на дружеството срещу действия за обезпечаване на доказателства, предприети от органи по приходите в Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, обективирани в Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства № 0101006556053/25.07.2017 г. и № 010100655605/25.07.2017 г. свързани с движение на стоки, с висок фискален риск на територията на Р. България, издадени от инспектори по приходите, потвърдени с решение № ФК - 82/09.08.2017 г., издадено от директора на ТД на НАП - София. Искането за отмяна е подадено с правно основание в чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК. Ответната страна по искането за отмяна - ТД на НАП - София, чрез процесуалния си представител юрисконсулта В. е изпратил писмен отговор. В него се съдържа становище за неоснователност на искането. Настоящият състав на Върховния административен съд, осмо отделение, намира искането за отмяна за недопустимо. От данните по делото се установява, че на 25.07.2017 г. са извършени действия по фискален контрол от органите по приходите С. Г.Г.и А. Й. В. - инспектори към Дирекция "Фискален контрол" при ТД на НАП - гр. София, които действия са обективирани в Протоколи за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 010100653605_3 и 010100653605_4 от 25.07.2017 г., (Протоколи № 3 и № 4), състоящи се в извършване на проверка на стоки, представляващи 2 318 кг., имитиращ млечен продукт, предмет на ВОП от Гърция и собственост на "ДЖИ ЕМ ИНВЕСТМЪНТ ГРУП" ЕООД, ЕИК 202825527, налагане на обезпечение в размер на 2 385, 22 лв., отразяване на обстоятелствата около налагането на обезпечението, посочване на предполагаемата пазарната цена на стоките и постановяване на тяхното изземване. Протоколите са обжалвани по надлежния ред съгласно чл. 41 от ДОПК пред ТД на НАП -гр. София и с Решение № ФК-82/09.08.2017 г. на директора на ТД на НАП София жалбата е отхвърлена. Потвърдените действия са били обжалвани пред Административния съд София-град, който е разгледал жалбата по реда на чл. 127ж, ал. 1 вр. чл. 41, ал. З ДОПК. С Определение № 7590 от 03.11.2017 г. на Административен съд София - град, по АХД № 9637/2017 г. жалбата на дружеството е отхвърлена. В чл. 127ж от ДОПК е посочено, че действията на органите по приходите при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск могат да се обжалват по реда на чл. 41 от същия кодекс. В срока по чл. 41, ал. 1 във връзка с чл. 127ж ДОПК действията на органите по приходите са оспорени по административен ред. Жалбата е отхвърлена. Съгласно чл. 41, ал. 3 от ДОПК при отхвърляне на жалбата действията за обезпечаване на доказателства могат да се обжалват в 7-дневен срок от изтичане на срока по ал. 1, съответно от получаване на решението, пред административния съд по местоизвършване на действията по отношение на тяхната законосъобразност. Съдът се произнася в 7-дневен срок с определение, което не подлежи на обжалване. АССГ се е произнесъл с определение, като по този начин е завършен предвиденият съдебен контрол относно законосъобразността на процесните действия. Отмяната на влезли в сила съдебни актове е регламентирана в глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс, озаглавена "Отмяна на влезли в сила съдебни актове", като отмяната по искане на страна по делото е регламентирана в първия раздел от тази глава. В чл. 237, ал. 1 АПК е предвидено, че на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с което се прегражда развитието на делото. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е извънредно извънинстанционно съдебно производство за отмяна на съдебни актове, които са влезли в сила, но са порочни поради наличие на някое от изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания за отмяна. Поради тези специфики на производството за отмяна, разпоредбите, регламентиращи отмяната и в частност - предмета на отмяната, следва да се прилагат стриктно и не е допустимо да бъдат тълкувани разширително. За да е допустима отмяна на съдебно определение или разпореждане е необходимо същото да прегражда развитието на делото. Такива са съдебните определения и разпореждания, с които се прегражда /препятства/ възможността за произнасяне на съда с акт по същество по повдигнатия пред него правен спор. Определенията и разпорежданията, с които се прегражда развитието на производството се постановяват поради преценка за недопустимост на съдебното производство - при липса на положителна процесуална предпоставки или наличие на отрицателна такава /такива са, например, определенията и разпорежданията по чл. 160, ал. 1, чл. 158, ал. 3, чл. 159, чл. 215, чл. 216, чл. 130, ал. 4, чл. 161, ал. 3 АПК и т. н. /. С определението на административния съд, чиято отмяна се иска, не е преградена възможността за съдебен контрол върху обжалваните действия. Напротив, жалбата е разгледана и съдът се е произнесъл по същество. От това следва, че разглеждането на частната жалба по съдебен ред е осъществено, пътят за разглеждането й не е бил преграден, или развитието на делото също не е било преградено. Тя не е била оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а напротив-била е разгледана по същество. С това предметът на спора относно законосъобразността на действията е изчерпан. От това следва, че определението, чиято отмяна се иска, не попада в кръга на актовете, подлежащи на отмяна, визирани в чл. 237, ал. 1 АПК, защото съдебния контрол върху законосъобразността на действията е осъществен, не е преграден, а е изчерпан. Поради това настоящият съдебен състав приема, че искането за отмяна е недопустимо и ще следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство да се прекрати. С оглед на това ще следва да се отмени и определението от 3.10.2018 г., с което е даден ход за разглеждане на искането по същество, защото е постановено при непроизнасяне относно допустимостта на искането за отмяна. Искането за присъждане на разноски, направено и от двете страни в производството ще следва да се остави без разглеждане, защото в чл. 143 АПК не е предвиден ред за присъждане на разноски при прекратяване на производството поради процесуална недопустимост. Воден от горното и на основание чл. 249 във връзка с чл. 159, т. 4 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение