Решение № 3310 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11887/2010 г.

Решение № 3310 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11887/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП касационна жалба срещу решение № 731 от 18.06.2010 г. на Административен съд - гр. Бургас, постановено по адм. д. № 1834/08 г., с което е отменен РА № 200800178 от 8.09.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Сливен, потвърден с решение № РД-10-315/12.11.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който на "КОНСТРУС"-ООД са определени следните задължения: корпоративен данък и лихви както следва: за 2005 г. - главница - 1 079.25 лв. и лихва - 370.18 лв.; за 2006 г. - главница - 511.15 лв. и лихва - 108.14 лв.; за 2007 г. - главница - 4 056.59 лв. и лихва - 272.53 лв.; ДДС и лихви както следва: за м. април 2005 г. - главница - 450.00 лв. и лихва - 203.06 лв.; за м. май 2005 г. - главница - 746.26 лв. и лихва - 329.51 лв.; за м. август 2005 г. - главница - 989.00 лв. и лихва - 11.81 лв.; за м. май 2006 г. - главница - 59.85 лв. и лихва - 19.03 лв. и за м. август 2006 г. - главница - 962.50 лв. и лихва - 61.80 лв. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е приел, че разходите за ваучери, направени от ревизираното дружество, са свързани с дейността му. Съдът е кредитирал основното заключение на ССЕ без да обсъди допълнителните заключения, доводите на ответника и доказателствата в тяхната съвкупност. Неправилно е отменен РА и в частта му относно допълнително начисления ДДС за данъчния период м. май 2005 г. в размер на 746.26 лв. съгласно чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.). Претендира се отмяна на решението и постановяването на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "КОНСТРУС"-ООД като неоснователна, както и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "КОНСТРУС"- ООД - гр. Сливен - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Семкова по съображения, изложени в писмено становище. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Бургас е бил РА № 200800178 от 8.09.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Сливен, потвърден с решение № РД-10-315/12.11.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който е увеличен финансовият резултат на ревизираното дружество за 2005 г. и 2006 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 3 от ЗКПО (отм.), а за 2007 г. на основание чл. 22, т. 1 във вр. с чл. 26, т. 1 и т. 3 от ЗКПО с осчетоводените като текущи разходи за закупени карти /ваучери/ за мобилни телефони и на основание чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.) не е признато правото на данъчен кредит в размер общо на 2 461.35 лв. за данъчните периоди м. април, м. август 2005 г. и м. май, м. август 2006 г., а за данъчния период м. май 2005 г. е начислен ДДС в размер на 746.26 лв. на основание чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.) и чл. 55, ал. 2 и ал. 5 от същия закон. За да отмени РА АС е обсъдил представените по делото договори за строителство, по които ревизираното дружество е изпълнител и е достигнал до извода, че през ревизираните периоди то е осъществявало значителна по обем, степен и сложност строителна дейност на обекти на територията на община Сливен и съставните й селища, както и в населени места извън нея. Разположението на строителните обекти и значителната им отдалеченост от адреса на управление изисква мобилна комуникация между участниците в строителството. Подробно е обсъдено основното заключение на вещото лице по назначената ССЕ, прието без оспорване, изготвено след проверка на счетоводството на дружеството. От заключението на вещото лице се установява следното: Закупените карти са заведени счетоводно по сметка 6511 "Нефинансови разходи за бъдещи периоди - краткосрочни" с цел информацията за тяхното потребление да бъде надлежно проследена /закупуване, изразходване и изписване като разход/. Разходът е отнасян към себестойността на съответния строителен обект. Изготвяни са първо приемо-предавателни протоколи по обекти между домакина и техническите ръководители. След това всеки технически ръководител ги разпределя между работниците, като за целта са изготвени списъци с имената им, броя на получените ваучери и периода. След приключване на всеки месец изразходваните ваучери се отчитат от техническите ръководители по обекти, като отново се изготвят приемо-предавателни протоколи и искания за изписване на материални ценности. Изразходваните карти се представят в счетоводството на дружеството. Всеки месец в счетоводството въз основа на първичните счетоводни документи се изготвят справки за разпределението на ваучерите по обекти. В справките се посочват имената на техническите ръководители, обектите, изразходваните ваучери и тяхната цена. Картите са закупени по фактури, издадени от ЕТ "Сефи- М - Михаил Серафимов" и "Ромикс"-ООД. В допълнителното заключение се съдържат данни за служителите, ползващи служебни мобилни апарати и услугите на "Мобил Тел". Видно от РД, тези разходи са признати. Не са признати само разходите за карти /ваучери/ за служебни или лични мобилни апарати. В основното и допълнително заключения са изброени строителните обекти, посочено е тяхното местонахождение и отдалеченост, изброени са имената на работниците, които са ползвали ваучери за служебни или лични мобилни апарати. Съпоставени са отчетените приходи и разходи във връзка с извършените от дружеството СМР. Според вещото лице, счетоводното отчитане на ваучерите като материални ценности е извършено от счетоводството на дружеството в съответствие с изискванията за документална обоснованост на движението на материални ценности. Констатациите на вещото лице съответстват на представените от дружеството първични счетоводни документи за отчитане движението на краткотрайни активи /материални запаси/ - искания за отпускане на материални ценности и предавателно-приемателни протоколи за преместване на материални ценности от склад в склад и в други случаи. С оглед на така установените факти съдът е приел, че извършените разходи са свързани с дейността на дружеството и неправилно с тях органът по приходите е преобразувал финансовия му резултат за 2005 г., 2006 г. и 2007 г. Неправилно е отказано и право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.), тъй като разходите участват в себестойността на създавания строителен продукт. Този извод е направен от органа по приходите по отношение на фактурите за закупуване на карти /ваучери/ през 2007 г., за които на ревизираното дружество е признато право на приспадане на данъчен кредит, независимо, че разходът за закупуването им отново не е признат. При продажбата на недвижим имот по НА № 178/05 г. правилно е определена данъчната основа по реда на чл. 30, ал. 1 от ЗДДС (отм.). Без правно значение в случая е себестойността на сградата. Същата ще има значение при приложението на чл. 30, ал. 1 от ЗДДС в последващата му редакция, в сила от 1.01.06 г. Така постановеното решение е правилно. Правилно съдът е приел, че направените разходи са свързани с дейността на дружеството, още повече, че са признати като такива разходите за служебни мобилни телефони и разходите за получени услуги от "Мобил Тел". Неоснователен е доводът на касатора, че първичните счетоводни документи, представени при административното обжалване и в хода на съдебното производство, проверени и от вещото лице в счетоводството на жалбоподателя, не следва да бъдат кредитирани като достоверни. Безспорно е установено по делото, че същите не са били изискани от ревизираното дружество в хода на ревизионното производство. Обсъдени са от съда както основното, така и първото допълнително заключения, изготвени по данните, намиращи се при дружеството-жалбоподател. Второто допълнително заключение е изготвено въз основа на данни за уведомленията по чл. 62, ал. 4 от КТ. Вещото лице е изчислило броя на ваучерите на база данните от НАП за работещите по трудови правоотношения в "Конструс"-ООД, като е взело предвид датата на постъпване и напускане на работниците и служителите, съобразно тези данни, както и че всеки ваучер е с време на разговори 7 мин. От направената рекапитулация в това заключение се установява, че за 2006 г. и 2007 г. броят на ваучерите и тяхната стойност и тези, посочени в основното заключение, изготвено на база първичните счетоводни документи на дружеството, съвпадат - 698 бр. на стойност 3 407.86 лв. за 2006 г. и 6 375 бр. на стойност 40 566.39 лв. за 2007 г. Разлика е налице по отношение на 2005 г., за която във второто допълнително заключение е посочен брой на ваучерите - 590 на стойност 7 058.72 лв., а в основното 610 бр. на стойност 7 298 лв. Финансовият резултат за 2005 г. е преобразуван със сумата от 7 195 лв. На вещото лице не е поставена задача да преизчисли дължимия корпоративен данък за 2005 г. при преобразуване на финансовия резултат за 2005 г. с разликата от 136.28 лв., а в касационната жалба не се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, което би било касационно основание за отмяна на решението в тази част и връщане на делото за ново разглеждане. Правилни са изводите на съда и във връзка с определянето на данъчната основа при прехвърляне собствеността върху сграда. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗДДС (отм.), ред. ДВ, бр. 109/01 г., данъчната основа е по-високата между определената от страните, увеличена с дължимите данъци и такси по прехвърлянето и определената по реда на чл. 46 от ЗМДТ, а в редакцията на същия текст, ДВ, бр. 100/05 г. в сила обаче от 1.01.06 г., данъчната основа е по-високата между данъчната основа, определена по чл. 29 от този закон и данъчната основа, определена по реда на чл. 46 от ЗМДТ. С оглед на изложеното, решението на АС-Бургас, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Доколкото ответникът не е представляван от адвокат в касационното производство, а по делото е представена само писмена защита, то възнаграждението следва да се определи в размера по чл. 9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение